Определение № 760 от 13.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Перник, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500510 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 - 278 от ГПК.

С разпореждане рег. № 601 от 11.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 481/2026 г. по описа на Брезнишкия районен съд, е оставено без уважение заявление с вх. № 64231/07.05.2026 г. на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. С. И., ЕГН: ********** за следните суми, претендирани като дължими по Договор за паричен кредит № *** от ***, а именно:

Неплатена падежирала главница в размер на 1055.43 евро, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.02.2025 до вноска № 29 с падежна дата 20.04.2026г.;

Неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 357.27 евро, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20,02,2025 до вноска № 29 с падежна дата 20,04,2026г.; Неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 399.7 евро, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.02.2025 до вноска № 29 с падежна дата 20.04.2026г.;

Неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 778.5 евро, дължима от вноска № 15 с падежна дата 20.02.2025 до вноска № 29 с падежна дата 20.04.2026г.; Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 255.65 евро, начислени на 22.05.2025 г.; Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, в размер на 10.23 евро, начислени на 04.01.2024г.; Лихва за забава в размер на 343.84 евро, дължима от 21.12.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 07.05.2026 г.; Законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2026 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото. Съдът е отхвърлил искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

За да постанови разпореждането, Брезнишкият районен съд е изходил от разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, предл. 1-во от ГПК и е приел, че по отношение на претендираните суми, договорът за потребителски кредит противоречи на закона - 10а, ал.2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК /за допълните услуги „Фаст“ и „Флекси“/ и заобикаля закона - чл. 19, ал.4 от ЗПК.

1

Отбелязал е, че неспазването на тези разпоредби води до недействителност на целия договор, в резултат на което остава дължима само главницата /чл.23 ЗПК/. При това положение е посочил, че следва да се присъди само главница по договора, но тъй като заявителят е признал, че длъжникът е платил погасителните вноски от 1-ва до 14-та в общ размер на 2420,86 евро (14 х 338,20 лв. = 4734,80 лв.) следва, че длъжникът е надвнесъл 631,34 евро (1234,80 лв.).

Недоволно от разпореждането е останало „Профи кредит България“ ЕООД, което чрез юрисконсулт Е. С. К., го е обжалвало изцяло.

Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

В жалбата са наведени оплаквания в насока, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК. Твърди се, че не е налице неравноправна клауза в ДПК. Счита се, че били спазени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и на чл. 33 от ЗПК. Моли се въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане на РС-Брезник и вместо него да постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания с депозираното от тях заявление. Претендират сторените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд се солидализира напълно с доводите на районния съд. Към момента на постановяване на процесното разпореждане е действала редакцията на чл. 411, ал.2 от ГПК с ДВ. бр.11 / 2023г., която норма е процесуална и е влязла в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В конкретния казус Районния съд е установил, че в договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48.89 %.

Отбелязал е, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Отбелязал е, че отпуснатият кредит в размер на 1789,52 евро освен със 1035,11 евро договорна лихва, се оскъпява и със сумата от 2362,16 евро, съставляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“, които по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Правилно Районният съд е отбелязал, че посочените клаузи противоречат на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, тъй като в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и 2 служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги, са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. От това следва, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния такъв, което противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Несъмнено, горепосочените клаузи съставляват още разходи по кредита, които не са включени при посочването на процента ГПР, с което се заобикаля забраната на чл. 19, ал.4 и 5 ЗПК.

Следва да се отбележи, че след като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, то той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК - обстоятелство по което заявителят, а в настоящото производство частен жалбоподател не спори. След като е налице нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит - 10а, ал.2 от ЗПК чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, то съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, това води до недействителност на целия договор, в резултат на което и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, остава дължима само главницата в размер на 1789,52 евро и никакви други суми не се дължат. Дружеството, частен жалбоподател, само твърди в заявлението си, че длъжникът е заплатил по процесния договор за кредит общо погасителните вноски от 1-ва до 14-та в общ размер на 2420,86 евро (14 х 338,2, лв. = 4734,80 лв.), поради което длъжникът е надвнесъл 631,34 евро (1234,80 лв.).

Следователно, частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно при условията на чл. 278, ал.4 вр. с чл. 272 от ГПК.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег. № 601 от 11.05.2026 г. постановено по ч. гр. д. 481/ 2026 г. по описа на Брезнишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3