Определение № 21 от 10.06.2021, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. София , 07.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Д. Петков

Недялка Н. Нинова

Кристина Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20211800600292 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, вр. ал.1, т.4 от НПК.

С определение от 02.04.2021 г. на Районен съд гр.С., постановено по н.о.х.д. № 372/2020 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на адв.Х.К. и адв.В.В. – повереници на частния обвинител Т.П. А., за присъждане в полза на последния на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство в първоинстанционното съдебно производство по посоченото наказателно дело, както и сумата от 2 000 /две хиляди/ лева – в досъдебната фаза на същото.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от частния обвинител Т.П. А., подадена чрез поверениците му - адв.Х.К. и адв.В.В., с искане същото да бъде отменено, като незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно решаващият съд е приел за неоснователна молбата на доверителя им за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, в общ размер на 2 000 лева, тъй като подсъдимия П. К. П. е признат за виновен по повдигнатото му по делото обвинение. Сочи се, че доколкото производството по делото е приключило по отношение на другия 1 подсъдим Р. С. Г. с одобрено по реда на чл.384 ал.1 от НПК споразумение, то на основание чл.189 ал.3, изр.2 от НПК в негова тежест са възложени половината от направените от частния обвинител разноски за възнаграждение на повереник в двете фази на процеса. С тези аргументи и предвид това, че осъдените по делото са двама /макар и съдебното производство по отношение на тях да е протекло по различен процесуален ред/, поверениците изтъкват, че всеки от тях следва да заплати равна част от направените от страна на частния обвинител разноски по делото. С тези аргументи се претендира обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като се постанови нов от въззивната инстанция, с който П. К. П. бъде осъден да заплати сумата от 2000 лева, представляваща направени от частния обвинител разноски по наказателното производство в двете му фази.

По реда на чл.342 ал.2 от НПК е постъпило възражение срещу частната жалба, от страна на П. К. П.. Излагат се доводи, че направените от пострадалия в хода на досъдебното производство, разноски за адвокатско възнаграждение, не представляват такива по смисъла на чл.189 от НПК, дължими за плащане от привлеченото към наказателна отговорност лице.

Твърди се, че в случая особените правила по реда, на които е протекло съдебното производство спрямо него /чл.376 ал.4 от НПК/, изключват участието на частен обвинител и реално пострадалия Т. А. не е участвал като такъв в процеса. С оглед на това се изтъква и, че същият /пострадалия/ не е сторил разноски за съдебно процесуално представителство, чието възстановяване на основание чл.189 ал.3 от НПК да му се дължи. Релевират се и доводи за прекомерност на претендираните от частния обвинител разноски, предвид несъобразяването им с предмета на делото, с действителната му фактическа и правна сложност, като се моли по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, възнаграждението за адвокат да бъде намалено.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по внесен от РП С. обвинителен акт, с който са повдигнати обвинения срещу подсъдимия Р. С. Г. за престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК и против подсъдимия П. К. П. - за престъпление по чл.131 ал.1, 2 т.12, вр. чл.130 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК.

В проведеното от първостепенният съд, съгласно чл.248, вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК разпоредително заседание, са решени процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в същото, включително и тези, за конституирането на страни в производството. В този смисъл, съставът на СлРС се е произнесъл с определение по чл.248 ал.2 НПК, с което е конституирал пострадалия Т. П. Р. като частен обвинител в съдебното производство.

В така проведеното разпоредително заседание пострадалия се е явил лично и е участвал при решаването на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, чрез един от упълномощените от него повереници – адвокат В.В.. В съдебният протокол от заседанието е отбелязано, че на същото се е явил и другият повереник – адвокат Х.К..

С оглед направени от страните искания и на основание чл.252 ал.1 от НПК, производството по делото се е развило по отношение на подсъдимия П.

К. П. по реда на глава двадесет и осма от НПК и е приключило с постановяването на решение от 09.10.2020 г. /влязло в законна сила/, с което този подсъдим е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за това престъпление, с налагане на административно наказание – глоба в размер на 1000 лева. По отношение на другият подсъдим Р. С. Г. е проведено производство по реда на глава двадесет и девета, завършило с одобрено от съда споразумение по чл.384 ал.1, вр. чл.381 от НПК, по силата на което този подсъдим също е признат за виновен и осъден по обвинението му за престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК.

С определение от 14.12.2020 г. на състав на СлРС, постановено по настоящото НОХД № 372/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимия Р. С. Г. е осъден на основание чл.189 от НПК да заплати на частния обвинител Т.Р.

П. сумата от 1 000 лева, представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство, както и сумата от още 1 000 лева, представляващи сторени от него такива в съдебната фаза на 3 процеса /половината от уговорената и вписана в пълномощното сума за възнаграждения на повереници/.

В инициираното по молба на поверениците на частния обвинител, съдебно производство по реда на чл.306 ал.1, т.4 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл с определение /предмет на настоящата въззивна проверка/, с което е отказал да присъди в полза на последния сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща заплатено от частния обвинител адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство в първоинстанционното съдебно производство по посоченото наказателно дело, както и сумата от 2 000 /две хиляди/ лева – в досъдебната фаза на същото.

Приел е, че в тежест на осъдения П. К. П. не следва да бъдат възлагани посочените деловодни разноски, доколкото същия е признат за виновен по повдигнатото му обвинение в производство по реда на гл.28-ма от НПК, в рамките на което участието на частен обвинител е недопустимо /чл.376 ал.4 НПК/ и реално в случая такъв, в лицето на Т. А., не участвал по това производство, като съответно не му се дължат и разноски.

Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях съдебен акт, са правилни и са в съответствие с принципните положения, установени в процесуалния закон.

Безспорно е, че в производството по реда на глава 28-ма от НПК не е допустимо разглеждането на граждански иск от пострадалия и допускането му до участие в процеса в качеството на частен обвинител. Безспорно е и също така, че в случая в развилото се по тези особени правила на НПК производство срещу П. К. П., не е бил конституиран частен обвинител и съответно такъв не е участвал.

Затрудненията във връзка с решаването на въпроса за възлагане на разноските, направени от Т. П. Р., конституиран като частен обвинител в проведеното разпоредително заседание по НОХД № 372/2020 г. на СлРС, са последица от неправилните действия на състава на този съд, разгледал делото спрямо подсъдимия /тогава/ П. П. по реда на глава 28-ма от НПК. В конкретната процесуална ситуация – когато делото е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу повече от едно лице, сред които има обвиняем, по отношение на който разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима, 4 съставът на първоинстанционния съд не би могъл да разгледа делото по реда на глава 28 – ма от НПК /служебно или при направени искания от страните по правилата на чл.252 ал.1 от НПК/. В този случай цялото производство следва да се развие по общия ред /срещу всички подсъдими/ и едва с присъдата съдът може да освободи от наказателна отговорност само онзи подсъдим, за когото са налице предпоставките на чл.78а от НК, като му наложи административно наказание. С оглед обаче, че в случая развилото срещу подсъдимия П. П. производство по този ред е приключило с влязъл в сила съдебен акт, това нарушение в процесуалната деятелност на първата инстанция, само се констатира.

Така или иначе, несъмнено е, че наказателното производство по настоящото дело, в съдебната му фаза, е образувано по повод на внесен обвинителен акт срещу двамата подсъдими Р.Г. и П. П., като само по отношение на първия е проведено производство по реда на глава двадесет и девета, завършило с одобрено от съда споразумение по чл.384 ал.1, вр. чл.381 от НПК, имащо последиците на влязла в сила присъда / чл.383 ал.1 НПК/.

Видно от съдебният протокол, приложен на л.47 от първоинстанционото дело, за участие в това производство частния обвинител е бил призован, същия се е явил лично и с повереник – адвокат В., и съответно са участвали по делото. По отношение на другият подсъдим П. К. П. се е развило и приключило с краен съдебен акт, производство по реда на глава двадесет и осма от НПК. Както бе казано по-горе, в тази особена процедура на НПК, частният обвинител Т.Р. не е бил допуснат до участие и съответно реално не е направил съдебно-деловодни разходи, чието заплащане да му се дължи. При това положение, съдебният състав на СОС намира, че всички разноски по настоящото наказателно производство в двете му фази, направени за адвокатско възнаграждение, от страна на частния обвинител Т.Р., следва да бъдат понесени от осъдения Р. С. Г. /не само половината от уговорената и вписана в пълномощното сума за възнаграждения на повереници, както неправилно е приел РС С. с определението си от 14.12.2020 г. – л.71 от делото/.

Гореизложените съображения на въззивната инстанция налагат извода, че атакуваното определение на първостепенния съд, с което същия е отказал да ангажира отговорността за разноски на освободения от наказателна 5 отговорност П. К. П., е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 51 от 02.04.2021 г. на Районен съд гр.С., постановено по н.о.х.д. № 372/2020 г. по описа на същия съд Определението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6