Решение № 4198 от 24.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4198 гр. Пловдив, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330114701 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявените обективно и евентуално съединени искове е по чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК; чл. 55, ал. пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Т. Т. Д., ЕГН **********, от с. ********, ул. ************* №***чрез адв. М. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5 представлявано от Н. П. за признаване за установено, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ******/*******г. е нищожен на основание чл. поради нарушения на ЗПК и осъждане ответното дружество да заллати на ищеца получената без основание в сума в размер на 642.69 € (шестотин четиридесет и две евро и 0.69 евроцента) по нищожния договор, ведно със законната лихва нея, считано от датата на предявяване на иска 03.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен в писмена форма в офис на дружеството заемодател на 25.05.2024 г. договор за кредит за сума от 1900 лв., която е получена в брой на същото място и време. ЛП е 50 %, а ГПР-62,64 %. Задължението за връщане на сумата се погасява на 10 вноски 1 до 25.03.2025 г. Съдържа се клауза за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, чийто размер е 1986,80 лв.

Липсва посочване на условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Процента на същата е прекомерен. Клаузата е неравноправна поради противоречие с ЗПК и нищожна поради нарушаване на добрите нрави. Не е ясно, какви разходи участват при формиране на ГПР. Клаузата за неустойка е нищожна поради несъответствие на целта на уговореното задължение с целите на предвидения в закона правен институт. Заплатени са задължения по договора в размер от 3157 лв. Част от тях в размер от 1257 лв. надхвърлят предоставената заемна сума.

В предоставения срок за отговор с е оспорва иска. Отрича се нарушенията на ЗПК и недействитеността на неустойката. Посочва, че неустойката не е включена в ГПР. Потвърждава се плащане на суми.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит ******** от **********г. е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 1900 лв. за срок от 10 м. платим на вноски при ГЛП -50%, ГПР-62,64 %. В чл. 5 от договора се предвижда предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия и срок. В чл. 11 е посочено заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер от 1986,80 лв.

От представените вносни бележки(лист 9-11 от делото) е видно, че в периода 31.10.2024-31.03.2025 г. ищеца е заплатил в полза на ответника по догоовра сума в общ размер от 2892,02 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства и становището на ответника се установява, че е възникнало твърдяното правоотношение с заявените клаузи.

Ищеца е физическо лице, а ответникът - небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, която отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният между тях договор по своята правна 2 характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 62,64 %, а възнаградителната лихва50%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Следва да се има предвид, че погасителния план е оформен с включено възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към момента на сключване на договор е било известно това оскъпяване, но няма данни този разход де е включен в ГПР. Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, 3 като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Ето защо предявеният главен иск по чл. 26 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.

По отношение иска по чл. 55 от ЗЗД, следва да се има предвид, че недействителността на договора на основание чл. 22 от ЗПК поражда по аргумент на чл. 23 от ЗПК задължение за кредитополучателя да върне само усвоената заемна сума без да дължи други акцесорни вземания. Предвид това платената сума над главницата от 1900 лв. се явява дадена без основание и подлежи на връщане от кредитора. По не се спори установява, че е заплатена сума от 3157 лв., което сочи недължимост на плащане в размер от 1257 лв. равностойно на 642,69 евро. Тъй като не се твърди и не се установява тази сума да е възстановена на ищеца предявения от него главен иск по чл. 55 , ал.

1 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.

Забавата за връщане на неоснователно получената сума е предпоставка за уважаване на иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от завеждане на делото- 03.10.2025 г. до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-119,85 евро за уважените два иска и сумата от 444,82 евро за аадвокатско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключеният между Т. Т. Д., ЕГН **********, от с. ********, ул. ************* №*** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5 представлявано от Н. П. договор за потребителски кредит № ******/*******г. поради нарушения на ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, бул.

„Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5 представлявано от Н. П. да заллати на Т. Т.

Д., ЕГН **********, от с. ********, ул. ************* №*** сума в размер на 642.69 € (шестотин четиридесет и две евро и 0.69 евроцента) получената без основание в по нищожния договор, ведно със законната лихва нея, считано от датата на предявяване на иска 03.10.2025 г. до окончателното изплащане и сумата от 564,67 евро(петстотин шестдесет и четири евро и 67 евро цента) за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5