Определение № 480 от 21.12.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 538/2022
- Вид
- Определение № 480
- Подписан
- 21.12.2022
- В сила
- 21.12.2022
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.274 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 480 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20225000500538 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх.№ 5745/03.06.2022 г. от З. З. К. ,представляван от адв.О. против определение № 607/ 25.05.2022 г.
,постановено по в.гр.д.286/22 г.по описа на ОС – Стара Загора , с е оставена без разглеждане жалба на К. против постановление от 23.03.2022 г. за намаляване поради прекомерност размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя З. З. К. по изп.д.
№ 87 / 2022 г. по описа на ДСИ при РС- Стара Загора от 720 лв. на 360 лв. като недопустима и е прекратено производството по делото .По съображенията изложени в частната жалба жалбоподателят заявява искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено такова по същество.
Ответниците по частната жалба Б. Г. Б. и В. Д. Ш. ,представлявани от адв.Д. вземат становище ,че същата е неоснователна и заявяват искане обжалваното определение да бъде потвърдено.
Пловдивски апелативен съд след като прецени събраните доказателства намира за установено следното :
Изп.д.87/2022 г. по описа ДСИ при РС- Стара Загора е образувано по молба на З. З. К. и длъжници Б. Г. Б. и В. Д. Ш. въз основа на изпълнителен лист ,издаден по гр.д.360 / 2021 г. по описа на РС-Сливен като със същата молба е поискал налагане на запор върху банкови сметки ,проучване имуществото на длъжниците ,справки в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ и справка от КАТ за наличие на МПС като е заявил искане след проучване имуществото на длъжника да се насочи изпълнение към 1 движими и недвижим вещи и вземания на длъжниците ,претендирал е за събиране и на направените разноски във връзка с образуване и водене на изпълнителното дело до неговото приключване.Представен е списък на разноските ,включващи и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 720 лв. С молба от 23.03.2022 г. длъжниците чрез техния процесуален представител са направили възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от взискателя ,което възражение с постановление от същата дата ,приемайки същото за основателно ,съдебният изпълнител е уважил и го е намалил от 720 лв. на 360 лв.
Срещу това постановление е постъпила жалба пред ОС – Стара Загора от взискателя чрез неговия процесуален представител ,която жалба съдът е приел за недопустима като подадена срещу неподлежащо на обжалване действие на ДСИ.Посочил е ,че постановлението на съдебния изпълнител за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя не попада в кръга на предвидените за обжалване действия на съдебния изпълнител съобразно чл.435 ал.1 от ГПК.
Определението е неправилно.Да се възприеме горното съждение означава взискателят да бъде изцяло лишен от защита при очевиден негов интерес от такава ,което е недопустимо.Действително ГПК лимитативно урежда подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител ,както е кръга лица ,легитимирани да ги обжалват .Едно от тези действия е актът за определяне на разноските в изпълнението ,който е пряко изпълнително основание за тяхното събиране като по изрична законова разпоредба , когато с акта си съдебния изпълнител определя ,че дадени разноски са дължими от длъжника ,този акт подлежи на обжалване от последния.Когато обаче , с акта си съдебния изпълнител не признава за основателно искането на взискателя за разноски на практика постановява отказ за принудително събиране на претендираните от взискателя такива и основанието за обжалваемост на този отказ от взискателя се корени в разпоредбата на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК ,което е и израз на законодателно заложения принцип на баланс и равнопоставеност на двете страни в изпълнението.
Настоящият случай е точно такъв .С постановлението ,предмет на обжалване съдебният изпълнител е отказал да зачете и принудително да събере претендираните от взискателя разноски за образуване и водене на изпълнителното дело в пълен обем,поради което този отказ подлежи на обжалване от взискателя на основание чл.435 ал.1 т.1 от ГПК и така постъпилата жалба против него е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Не до тези изводи е стигнал първоинстанционният съд ,поради което определението , с което ,приемайки жалбата на К. за недопустима като подадена против неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител ,я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото ,е неправилно и следва като такова да се отмени и делото да се върне 2 на ОС – Стара Загора за разглеждане на жалба вх.№1802/08.04 .2022 г. от З. З.
К. по същество.
Мотивиран от горното ,съдът ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 607/ 25.05.2022 г. ,постановено по в.гр.д.286/22 г.по описа на ОС – Стара Загора и ВРЪЩА делото на ОС – Стара Загора за разглеждане на жалба вх.№1802/08.04 .2022 г. от З. З. К. по същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3