Определение № 3815 от 06.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3815 гр. Варна, 06.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501971 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 413, ал. 2 ГПК . Образувано е по частна жалба с вх. № 53706/17.07.2023 г. на И. Д. А. срещу Разпореждане № 25814/10.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 8752/2023 г. по описа на ВРС, поправено с Разпореждане №31764/22.08.2023г., с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Райънеър Дезигиейтид Активити Къмпани“, Ирландия.

С жалбата се оспорва извода на съда за това, че длъжникът няма седалище на територията на страната. Позовава се на приетото с решение 09.07.2009г. на СЕС по дело C-204/08, с което във връзка с тълкуването на чл. 5, т. 1, б.“б“ от Регламент EO №44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решение по граждански и търговски дела е прието, че компетентен да разгледа иска за обезщетение за вреди от забавен полет е съдът по избор на ищеца, в чиито район се намира мястото на излитане или на кацане на полета.

Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване издаване на заповед за изпълнение.

Тъй като до издаване на заповедта за изпълнение производството е едностранно, насрещна страна по делото не се конституира, съгл. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Варненският районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Райънеър Дезигиейтид Активити Къмпани“, със седалище в Ирландия за сумата от от 400 евро (четиристотин евро) представляваща обезщетение по чл.7, §.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) №261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г., относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при 1 отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №295/91, за отменен полет №5182, излитащ на 01.05.2023г. от Карлсруе в 12,20ч. до Палма де Майорка (пристигане в 14,15ч.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.07.2023г. до изплащане на вземането.

За да отхвърли заявлението, заповедният съд е приел, че длъжникът няма седалище на територията на страната.

На осн. чл. 411, ал. 1 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.

Преценката за наличие на обичайно местопребиваване или място на търговска дейност на територията на страната съгл. чл.411, ал.2, т.5 от ГПК може да се извършва единствено по реда на чл. 423 от ГПК съгл. ТРОСГТК 4/2013 г на ВКС. Липсата на регистриран адрес в страната изключва изобщо издаване на заповедта, а ако такава е била издадена по погрешка, тя може винаги да бъде оттеглена от съда, който я е издал ( т. 3б от ТРОСГТК 4/2013 г на ВКС).

В случая не се твърди от жалбоподателя, а при справка в ТР не се установява длъжникът да има седалище или клон на територията на страната, поради което следва да се приеме, че не е изпълнено изискването на чл. 411, ал. 1 от ГПК.

В действителност съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, включително в цитираните от жалбоподателя съдебни актове, се приема, че компетентен да разгледа иска за обезщетение за вреди от забавен полет по Регламент № 261/2004г. е съдът, в чиито район се намира мястото на излитане или на кацане на полета, по избор на ищеца съгл. чл. 7, апр.1, б. „б“ от Регламент 1215/2012г. Приложението на така посочената подсъдност по място на излитане или на кацане, обаче е невъзможно в рамките на заповедното производство. Последното има за цел да снабди заявителя с изпълнително основание по безспорно вземане. В съответствие с естеството и целите на производството са предвидени кратки процесуални срокове за произнасяне на съда.

Връчването на книжата на юридическо лице, което не е създало административни връзка с територията на страната, би довело до необосновано и значително забавяне на производството, каквато не е целта на заповедния процес. Разбира се, няма пречка кредиторът да предяви претенцията си срещу нерегистрирано в страната юридическо лице, но това следва да стане по реда на общия исков процес.

В заключение по съображения сходни с тези на първата инстанция, въззивният съд констатира пречки за издаване на заповедта, което налага отхвърляне на исканото му в цялост. Обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА частна жалба с вх. № 53706/17.07.2023 г. на И. Д. А. срещу Разпореждане № 25814/10.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 8752/2023 г. по описа на ВРС, поправено с Разпореждане №31764/22.08.2023г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3