Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 382 от 01.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4501/2025
Вид
Решение № 382
Подписан
01.04.2026
В сила
23.05.2026
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал. 1-7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б · Закон за движението по пътищата
  • чл.104Б т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137А ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330204501 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1030-004204 от 26.06.2025г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, гр.

Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на МВР с което на С. С. Д. ЕГН:********** с адрес гр. ***, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: ГЛОБА в размер на 3000 лева(1533.87 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 ( дванадесет месеца) за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП. На основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева(25.56 евро) за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание. Претендира се маловажен случай. Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощения адвокат Д. З..

Административнонаказващия орган – Началник група ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция, гр.Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, оспорва в писмено становище, подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 30.05.2025г., около 19.40 часа в гр.Пловдив на кръстовището на ул.

Лев Толстой и бул. Санкт Петербург, жалбоподателят управлявал личния си автомобил БМВ 335Д с рег.№ *** като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и като водач извършва маневра ляв завой, посока бул. Източен, умишлено подава рязко газ на автомобила, поради което гумите му губят сцепление с настилката, превъртат, след което поднася умишлено автомобила като го привежда в странично положение спрямо посоката на движение по бул. Санкт Петербург. Не използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван.

Констатираните нарушения били квалифицирани от актосъставителя С.

Г. Т. по чл.104б т.2 и чл.137А ал.1 от Закона за движение по пътищата. Актът с бланков № 4147560/30.05.2025г. бил подписан без възражения от нарушителя С. Д..

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Т. заявява, че той е съставил акта и че поддържа същия по изложените в него констатации.

Свидетелят си спомня, че нарушението било установено по време на провеждане на футболна среша на стадион Локомотив в гр.Пловдив и се е провеждала специализирана операция за осъществяване на контрол и регулиране на пътното движение, като свидетелят с колеги били разположени на самото кръстовище на бул. Санкт Петербург и ул. Лев Толстой. От стадион Локомотив по ул. Лев Толстой се приближил лека автомобил БМВ, в което водачът извършил рязка маневра чрез умишлено подаване на газ, автомобилът започнал да извършва въртеливи движения и така водачът го поднесъл умишлено посока бул. Санкт Петербург и частност бул. Източен. Свидетелят се качил на служебният си мотоциклет, настигнал водача до светофар на бул.

Санкт Петербург и го спрял. Установил, че водачът бил сам, не бил с поставен обезопасителен колан.

Свидетелят обяснил на водача нарушенията извършени от него, последният молил да не се издава АУАН, тъй като бил студент и от друг град. Според свидетелят действията на водача били умишлени, без да се налице предпоставки и същият възприел действията на водача по поднасяне на автомобила и подаване на газ от около разС.ие от два метра. Имало автомобили, които били разположени на кръстовището, всички тръгнали нормално, поради което нищо не предвещавало нужда от подаване рязко на газ. Времето било сухо и ясно.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото. Жалбоподателят не ангажира доказателства за оборване на фактическите констатации по издадения АУАН

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е предявен лично на нарушителя и подписан от него.

По отношение на т.1 от НП.

Със съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Целта на законодателя е санкционирането на съзнателно, опасно шофиране, чрез извършването на определени маневри, създаващи опасност за участниците в движението, които следва да се извършват само на определените за това места и не съответстват на предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване – за превоз на хора и товари.

В процесния случай вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства- разпит на свидетеля С. Г. Т., както и от писмените доказателства АУАН, заповеди за компетентност, справки. Установено е умишлено и съзнателно опасно шофиране от страна на жалбоподателя, като този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В случая правилно е установено, че се касае до налична съвкупност и то от умишлени действия, насочени към конкретна цел, а именно да се изгуби сцеплението на гумите с пътната настилка и МПС да бъде приведено извън контрол, като така на практика поредицата от свързани и последователни действия е довела до осъществяване нарушение на забраната по чл. 104б от ЗДвП Неоснователни са изложените доводи от страна на защитата, че този случай има характер на маловажен. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращия се в процесния автомобил водач, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Съдът намира, че в конкретния казус е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се вземат предвид зачестилите нарушения от този вид, които създават особено голяма опасност за всички участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка за настъпване на пътнотранспортни произшествия.

Именно от високата степен на обществена опасност на тези деяния е продиктуван и големият размер на предвиденото в санкционната норма на чл.

3

175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца, като за съда, както се изтъкна, не съществува възможност да ревизира размера на тези наказания.

В акта точно е описано мястото на извършване на административното деяние, както и обстоятелствата около неговото осъществяване, а именно – извършване на резки маневри и преднамерено извеждане на МПС-то извън контрол, чрез умишлено подаване на газ, автомобилът започнал да извършва въртеливи движения и така водачът го поднесъл умишлено посока бул. Санкт Петербург и частност бул. Източен.. Не се събраха доказателства, които да опровергаят посочените в АУАН факти, каквато възможност бе дадена на жалбоподателя.

По отношение на т.2 от НП

Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал л.а. БМВ с рег. № ***, в посочения пътен участък, без поставен обезопасителен колан. Показанията на свидетел Т., относно възприемането на водача – жалбоподател при спирането му за проверка, че същият не е бил с поставен обезопасителен колан се подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са противоречиви.

Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

Не се наблюдават съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Такива представляват липсата на който и да било от минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1–7 ЗАНН или такова тяхно описание, което не позволява на страните или контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган. Наличието на съществено нарушение на процесуалните правила се преценява във всеки конкретен случай, като пропускът следва да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон.

Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1030-004204 от 26.06.2025г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, гр.

Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на МВР с което на С. С. Д. ЕГН:********** с адрес гр. ***, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: ГЛОБА в размер на 3000 лева(1533.87 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 ( дванадесет месеца) за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП. На основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева(25.56 евро) за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5