Решение № 152 от 11.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Стара Загора, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20215500501553 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община К., чрез юриск. М.Т.-И., против решение № 260128 от 09.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2635/2020 г. на Казанлъшкия районен съд.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Счита, че решението е неправилно в частта, с която районният съд е уважил изцяло иска за имуществени вреди, като е приел, че представените от ищцата документи не доказват извършен разход във връзка с лечението й, а определеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. Счита, че представените документи не доказват по категоричен начин извършените разходи в посочения в исковата молба размер, както и че те са предприети във връзка с настъпилата увреда. Излагат се съображения в подкрепа на това становище.

Счита, че не бил доказан механизмът на настъпване на увреждането.

Свидетелските показания не доказвали обстоятелствата около фактите за установяване на злополуката и търпените от ищцата болки и страдания. Това се отнасяло и до заключението на съдебномедицинската експертиза. Не било доказано и това, че увредата на ищцата била вследствие на бездействието на Община К. и неполагане на дължимата грижа за обезопасяване на тротоара, тъй като за това място било издадено разрешение за извършване на търговска дейност и било ангажимент на търговеца да не допуска нарушаване на настилката, върху която поставя съоръженията. Искали са съдът да постанови 1 решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищцата в първоинстанционното производство, както и от третото лице – помагач.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.

Пред районния съд е бил предявен иск за присъждане на неимуществени и имуществени вреди по чл.49 ЗЗД. Ищцата, сега въззиваема, е твърдяла в исковата си молба, че на 31.05.2020 г., около 8,15-8,20 часа се връщала от пазара в гр. К., като вървяла по западния тротоар на ул. „С.“. След като подминала разположените маси по тротоара на кафе „Л.“, на кръстовището с бул. „***“ на крачка от обект на „Л.“ и две крачки от масите на „Л.“, се спънала в железни планки и болтове, които излизали от тротоара около 1 см, което ги правило незабележими и сливащи се със сивите плочки.

С тези болтове и планки се закрепял фризерът, който се е ползвал от „Л.“, но след затварянето на всички такива обекти в България, фризерът бил премахнат, но закрепващите елементи - не. Ищцата е твърдяла, че вследствие на спъването в планките и болтовете, паднала по лице на земята. Почувствала силна болка в гърдите, трудно си поемала дъх. Наранила устните и зъбите си.

Изпитала много силни болки в главата. Изплашила се. Имала оток и охлузване на ляво коляно и глезен с болка и ограничена подвижност. След като била откарана за снимка и преглед, се установило, че трябва да постъпи в болницата за няколко дни. При прегледа било констатирано разкъсноконтузна рана на горна и долна устна и травми на горна и долна челюст в областта на фронталните зъби от II степен. Лекарят - хирург й препоръчал консулт със стоматолог, с оглед на травмите в челюстта. Било констатира контузио тарацис, фрактура косте 6 декстра, просетлен бял дроб. Това наложило постъпването й в Хирургичнотото отделение на болницата в К., където било проведено консервативно лечение на фрактурата на реброто.

Била приета в болницата на 31.05.2020 г. и изписана на 03.06.2020 г. ищцата е твърдяла, че, освен болките в гръдния кош при всяко вдишване, при изписването й от болницата, на 4-я ден раната на долата й устна била с лек отток и в процес на зазадравяване. При изписването й бил издаден болничен лист за 30 дни домашно лечение до 03.07.2020 г., включително. След това лечението наложило издаването на още 2 болнични листа и домашното лечение продължило до 22.08.2020 г. Твърдяла е и това, че при стоматологичния преглед се установило контузна рана в областта на долната устна, с кръвонасядане, оток и зачервяване на околните тъкани, както и счупване на протеза, което я правило негодна за употреба. Това наложило 2 лечение при друг стоматолог, който преценил, че била компрометирана и другата протеза. Стойността на двете протези била в размер на 300 лв. Искала е съдът да й присъди обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - преживените от нея болки, страдания, стрес и продължително възстановяване, както и 300 лв. за имуществените вреди, тъй като те били в резултат на виновното поведение на служители на Община К., които не били изпълнили задълженията си и не са поддържали в изправност тротоара на ул. “С.“, на кръстовището с бул. „***“.

Ответникът Община К. е оспорил исковете. Твърдял е, че за 2020 г., за обект на „Л. м.“ АД, находящ се на ул. „С.“ и бул. „***“ било издадено разрешително за извършване на търговска дейност на територията на Община К. по реда на Наредба №21 за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на община К.. С цитираното разрешително били разположени хладилни витрини и фризер за сладолед. След прекратяване дейността на „Л. м.“ АД, обектите били премахнати в цялост. Ангажимент на търговеца било да не допуска нарушаване на настилката върху които се поставяли съоръженията. Твърдял е, че към момента на подаване на исковата молба, на посоченото от ищцата местопроизшествие не били констатирани подобни нарушения на настилката, както и стърчащи от нея метални планки в посочения в исковата молба размер. Увреждането се дължало на изключителната вина на пострадалата, която допуснала инцидента поради невнимание и разсеяност. Твърдял е, че дори и да се докажело, че настъпилото увреждането е от падане, то нямало как да се установи безспорно дали падането се е случило именно на посочените от ищеца място и време. Ако се приемело, че са налице основанията за ангажиране на отговорността му, то следвало да се приеме, че исковата молба не е доказана по размер. Претендираната сума от 10 000 лв. по никакъв начин не кореспондирала на описаното в исковата молба, тъй като не били установени специфични увреждания, произтичащи само от поведението на общината. По отношение на имуществените вреди е считал, че било установено счупване само на горна протеза и не ставало ясно налагало ли се е изработване на долна протеза във връзка с настъпилата увреда.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна за установено от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, че пострадалата ищца е претърпяла счупване на VI ребро в дясна гръдна половина, кръвонасядане на брадичката, травматичен оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на долната устна на устата със счупване на горна и долна зъбна протеза, травматичен оток и охлузвания на лява колянна и лява глезенна става. Травматичните увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Приел е за установено също така, че в началото на възстановителния период ищцата търпяла силни болки при дълбоко поемане на въздух, закашляне и резки движения на гръдния кош от счупеното VI ребро в дясно. Описаните 3 травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмета и отговарят да са получени по време и начин отразени в материалите по делото и исковата молба - при спъване и падане върху терена с предната повърхност на тялото (по очи). Приел е за установено от свидетелските показания, че на 31.05.2020 г., сутринта около осем часа на западния тротоар на ул. „С.“, на кръстовището с булевард „***“, до обекта на „Л. м.“ и до кафене „Л.“, ищцата се спънала в железни планки и болтове (сиви), които излизали от тротоара около 1 см и паднала. След инцидента имала силни болки при вдишване, при смях, кашлица, че по цели нощи, не е могла да спи, както и не могла да се храни, че се налагало да обслужва пострадалата. Ищцата претърпяла 4- дневно болнично лечение в Хирургичнотото отделение на болницата в гр. К. и общо била 84 дни в болнични. Проведено било стоматологично лечение и ищцата е направила разходи във връзка със смяната на счупените протези.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че общината отговаря за претърпените от ищцата вреди, тъй като съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.167, ал. 1 ЗДвП стопанисва тротоара и трябва да го поддържа в изправно състояние, на който имало препятствие под формата на железни планки и болтове, необезопасени по какъвто и да било начин, като по този начин е била нарушена целостта на пътното покритие. В случая служители на общината не били положили дължимата грижа да обезопасят стърчащата част от железни планки и болтове, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Приел е, че дори и трети лица да са причинили неизправности по тротоарната настилка, в тежест на собственика на вещта Община К.. е незабавно да предприеме необходимите действия за сигнализиране на пешеходците за препятствията и възстановяване на тротоара в състояние, годно за обичайната му употреба.

Приел е, че е справедливо, като се има предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалата, последващото допълнително влошаване на здравословното й състояние, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания, неудобства и др., че следва да присъди парично обезщетение от 5000 лв. По отношение на обезщетяването на търсените имуществени вреди следва претенцията да бъде уважено изцяло до размера на търсените общо 300 лв.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна.

По делото е установено от показанията на разпитаните свидетели, представената по делото епикриза и заключението на съдебномедицинската експертиза, че на 31.05.2020 г. ищцата е паднала на тротоара на ул. „С.“, в близост на място, където е имало обект на „Л. м.“ АД. Падането е било причинено от спъване в стърчащо от тротоара желязо. Ответникът не оспорва, че това е било планка за хладилна витрина и фризер за сладолед, посредством която те са били застопорявани за земята. Разполагането на хладилната верига и фризера за сладолед е било въз основа на разрешение № 4

56 от 01.01.2020 г. за извършване на търговска дейност на територията на Община К., дадено на „Л. м.“ АД. В следствие на падането ищцата получила счупване на VI ребро в дясна гръдна половина, кръвонасядане на брадичката, травматичен оток, кръвонасядане и разкъсноконтузна рана на долната устна на устата със счупване на горна и долна зъбна протеза, травматичен оток и охлузвания на лява колянна и лява глезенна става. Била лекувана в болница за периода от 31.05.2020 г. до 03.06.2020 г. От заключението на съдебномедицинската експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд, както и от обясненията на вещото лице д-р С., дадени в с.з. от 01.03.2021 г., се установява, че счупеното ребро е зараснало за срок от около 25 дни. През първите две седмици от възстановителния период болките са силни, а в последствие намаляват и почти отшумяват. Вещото лице не докладва за настъпило усложнение към датата на извършения от него преглед. Общо лечението и възстановителния период е продължил 84 дни, през което време ищцата е била в болнични.