Решение № 784 от 14.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Варна, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100500847 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от подадена от Община Варна, БУЛСТАТ 000093422 против Решение № 535/17.02.2025г., постановено по гражданско дело № 4810/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е признато за установено по отношение на Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, че Г. Е. П., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“, с площ от 724 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор № ***, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***, ***, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е отхвърлен предявеният от Община Варна, срещу Г. Е. П. насрещен ревандикационен иск с правно основание чл.

108 ЗС да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“, с площ от 724 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор № ***, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***, ***, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да предаде владението върху имота. Изложени са подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че общината е станала собственик на процесния имот на основание чл.25 ЗСПЗЗ. Поддържа се цитирана практика, според която физи ческо лице, което не е било ползвател или собственик на зем.имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, не може да придобие по давност ПИ, попадащ в територията по пар.4 ПРЗ ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена в чл.7, ал.1 ЗОС и поради мораториума върху придобивната давност. Сочи се, че давността за земеделски имот, за който е инициирана реституционна процедура, започва да тече от възстановяване на собствеността с влязъл в сила административен акт.

Навеждат се доводи, че за периода от 31.05.2006г. до 30.12.2017г. и от 20.01.2018г. до 07.03.2022г. придобивна давност не тече, а такава започва да тече от влизане в сила на решението на КС – 08.03.2022г., и все още не е изтекла. Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Г. Е. П. заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение

2 за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по Г. Е. П. срещу Община Варна положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“, с площ от 724 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор № ***, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***, ***, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Поддържа се, че владението на процесния имот е установено от бащата на ищцата от 05.05.1994 г., когато се е снабдил с документа за собственост на собствения си имот. Твърди се, че на 11.03.2015г. баща й предал и владението на процесния имот *** ., заедно с владението на собствения на ищцата имот ***, от който момент владението върху процесния имот се упражнявало от ищцата с намерението, че е неин, като към своето присъединява и владението, упражнявано от баща си от 05.05.1994 г. до 11.03.2015 г.

Ответникът оспорва иска, като счита същия за неоснователни и моли за неговото отхвърляне. Община Варна предявява срещу Г. Е. П. насрещен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, обективиран в депозирания от него отговор на исковата молба, въз основа на горепосочените обстоятелства да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“, с площ от 724 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор № ***, номер по предходен план: ***, съседи: ***, ***, ***, 3

***, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да предаде владението върху имота.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата Г. Е. П. депозира отговор на насрещната искова молба, с който оспорва предявения срещу нея иск като неоснователен. Поддържа, че Община Варна не е собственик на имота, а тя го владее на правно основание и го е придобила по давност.

С постановеното по спора Решение № 535/17.02.2025г. по гражданско дело № 4810/2024г. по описа на Районен съд - Варна първостепенният съд е приел иска по чл.124, ал.1 ГПК за основателен и е отхвърлил предявения насрещен иск по чл.108 ЗС.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Представено е удостоверение № 28 от 22.01.1986 г. за предоставяне право на ползване на земя, издадено от Председателя на ИК на Общински народен съвет, от което се установява, че на Е. Г. С. е предоставено правото на ползване върху хавра в размер на 0,8 декара, находяща се в землището на гр.

Варна, м-ст Кошари.

Видно от приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 05.05.1994 г., закупен по реда на параграф 4а от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, Е. Г. С. е признат за собственик на лозе – овощна градина от 600 кв.м. ид.ч. цялото от 980 кв.м., находяща се в местността „Боровец – Север IVч“, пл. № 990 – зона за земеделско ползване в землището на гр. Варна, кметство Галата, като при съставянето на акта е представено горецитираното удостоверение.

Установява се от Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.03.2015 г., че Е. Г. С. е дарил на дъщеря си Г. Е. П. поземлен имот в гр.

Варна, р-н „А.“, с.о. „Боровец север“ с идентификатор № ***, целият с площ от 600 кв.м., заедно с построената в имота вилна сграда с идентификатор № ***.2.

Не се спори, че ищцата е закупила от А.И.А., Д.П.П., С.Х.Л., И.Н.П., Д.Н.Х., Н.П.Н., Т.П.Н. и М.И.Б. новообразуван имот в гр. Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“ с идентификатор № *** с площ от 507 кв.м., съгласно приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 4

13.08.2015 г.

Според представените по делото скици (л. 8 гръб и л. 18 от делото) придобитите от ищцата имот № *** с площ от 600 кв.м. и имот № *** с площ от 507 кв.м. са обединени в един имот № ***, който е съседен на процесния имот № ***.

Приобщени към доказателствения материал по делото са Удостоверение за подадена данъчна декларация № 5305009864 от 08.03.2023г., Приходна квитанция, серия 6622, № 5305496639 от 30.3.2023 г. Молба-декларация, заверена на 05.04.2023 г. от дирекция „МД“, Община Варна; Удостоверение № МД - Т23003555ВН от 05.04.2023 г., Фискален бон от 24.11.2023г. за сумата от 180 лв.; ел. писмо от 30.1.2024 г. и Удостоверение № АУ008643ВН_002ВН от 14. 02.2024 г., от които е видно, че ищцата е заплатила на 03.03.2023 г. дължимите данъци за процесния имот с идентификатор № *** за периода 2018 г. – 2023 г., подала е молба-декларация за признаване право на собственост върху имота чрез извършване на обстоятелствена проверка на 07.03.2023 г., декларирала е същия пред Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ на 08.03.2023 г. и се е снабдила с удостоверение от 14.02.2024 г. относно това, че за имота няма съставен акт за общинска собственост.

Ищцата е обжалвала мълчалив отказ а Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, видно от представената жалба с вх. № 1524 от 31.

01.2024 г., която с Определение № 1642 от 16.02.2024 г. по адм.д .№ 228/2024г. на Административен съд – Варна е оставена без разглеждане , като просрочена.

Ответникът е представил Писмо с изх. № 12-02-24-1/12.01.2024 г. от Общинска служба по земеделие – Варна, според което процесният имот с идентификатор № *** е идентичен с имот *** по ПНИ на м. „Боровец север“, идентичен с ч. 358 (стари имотни граници по ПКП към ПНИ) по КККР, гр.

Варна, район „А.“, с.о. „Боровец север“, одобрени със Заповед № РД-1873/23.06.2008 г., попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според съдържанието на писмото в регистъра на имоти и собственици към КВС в ОСЗ – Варна няма дА. за реституционни претенции и постановени решения за описаните имоти.

Приложени са графична извадка от ПНИ на м. „Боровец – север“ – с.о., 5

Землище кв. Галата, гр. Варна, общ. Варна от 08.12.2023 г. и таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план за местност „Боровец-север“, в която е посочено, че от имот № 358 с площ от 7398 кв.м., със собственик наследници на С.Н., са нанесени 13 имота по кадастрален план от 1995 г. Представен е и разписен лист, в който фигурират лозе № 988 на В.С. А., лозе № 989 на Г.Т.В. и лозе № 990 на Е. Г. С., както и извадка от регистър на имот 3261 с посочен собственик Н. Хр. Г..

Приложена е и таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците в с.о. Боровец-север“.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на допусната съдебно-техническа експертиза, от което се установява процесният поземлен имот № *** с цялата си площ от 724 кв.м. се ситуира само върху стар имот № 358 по ПСИГ (комб.) м.12.1997 г. – план на старите имотни граници, който е бивша собственост на С.Н.. За територията на м. „Боровец – север“ е изработен кадастрален план от 1979 г., за който няма дА. да е бил одобрен, но бил актуализиран през 1995 г. и ползван и поддържан от администрацията до изработване на последващ план за територията.

Относимият по него имот № 989 е с площ от 864 кв.м. със собственик по разписна книга – Г.Т.В., предназначение на територията – земя за задоволяване на здравни и курортни нужди. Имот № 989 по КП/1979 г. попада върху 741 кв.м. от стар имот № 357, бивша собственост на С.Н. и върху част от 123 кв.м. от стар имот № 358 бивша собственост на А.Я.Д.. Имотите от съставката КП (пкп)/м.12.1997 г. са идентични на съответните имоти по предходния му КП/1996 г. Установява се, че собственият на праводателя на ищцата имот № 990 е граничещ с имот № 989 по КП/1996 г. Изяснява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че ПНИ е одобрен със Заповед № РД-127706-313/19.10.2012 г., обнародвана на 30.10.2012 г., като няма дА. да е бил обжалван и следователно е влязъл в сила включително по отношение на процесния имот с кадастрален номер *** с площ от 724 кв.м., собственик по регистъра е посочен Н. Хр. Гайданджиев (без посочено основание за това), с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване. Същият е образуван от източна част 724 кв.м. на ползвателски имот № 989, записан на Г.Т.В. в регистъра към КП/1996 г., която пък се ситуира върху стар имот № 358, записан на С.Н. в регистъра към ПСИГ(пкп)/м.12.1997 г. В КККР/2008 г. и КККР/07.12.2024 г. процесният имот 6 е нанесен по напълно идентичен начин с ПНИ. За територията на м. „Боровецсевер“ няма изработен регулационен план, който да е бил одобрен по надлежния ред. С протокол № 16/22.09.1973 г. на Ик на ОНС – Варна са определени районите извън строителните граници на някои населени места във варненски окръг, където селскостопанските имоти ще служат за задоволяване на здравните и курортни нужди на гражданите (чл. 5, т. 1 ЗС отм.). Под № I-6 в списъка фигурира район, обхващащ имоти в местностите „Гюндоза“, „Араб табия“, „Беш тепе“, където се ситуира сегашното с.о.