Решение № 695 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300501073 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №12743/20.04.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Ц. Д. К., ЕГН **********, от град *****, чрез адв. А. Г., срещу разпореждане изх. №9269 от 26.01.2023 г. по изпълнително дело №2019*****0402471 по описа на ЧСИ К. П., рег. №***** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на същото поради настъпила перемпция. Твърди се, че давността е настъпила по право и ЧСИ е следвало да уважи молбата за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като към 28.01.2022 г. е настъпила перемпция – не са извършвани изпълнителни действия.

Ответната страна – взискателите „Топлофикация София“ ЕАД и ТД НАП *** не са изразили становище.

В писмено обяснение /мотиви/ към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е основателна.

1

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар.

„перемпция“.

Според разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Видно от приложеното изпълнително производство – ИД №2019*****0401580 по описа на ЧСИ Б. Б. с район на действие района на СГС - е образувано на 09.10.2019 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД с приложени изпълнителен лист №6163/27.06.2016 г., издаден въз основа на заповед №6865 за изпълнение на парично задължение от 01.10.2015 г., издадена по ч.гр.д. №12415/2015 г. по описа на ПдРС срещу Ц. Д. К.. С молбата на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ са възложени правата на взискателя на ЧСИ.

С разпореждане /л.8 от изпълнителното дело/ ЧСИ е указал на взискателя, че следва да посочи съдебен изпълнител с район на действие района на ОС Пловдив, на когото делото да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия. Изискал е и справки, включително от НАП.

С молба от 28.11.2019 г. взискателят е поискал изпращане на делото по подсъдност на ЧСИ К. П., което е и направено. Делото е образувано под №2019*****0402471 по описа на ЧСИ К. П. на 12.12.2019 г.

На 28.01.2020 г. са изпратени запорни съобщения до пет банки (л.33 - 36 и 43 ИД), както и съобщение до длъжника за образуваното изпълнително производство. Запори са наложени върху сметки на длъжника в три от банките, но e уточнено, че няма наличност за изпълнение на запора, а от две от банките е посочено, че К. не е клиент.

Направени са опити за връчване на документи на длъжника, 2 включително и на уведомление за образуваното изпълнително дело, но не е открит на адреса. Нов опит за връчване е направен с писмо от 20.10.2021 г., но отново лицето не е открито.

С писмо от 11.02.2022 г. е изискана информация от ТД НАП ***, а на 25.02.2022 г. – от ОДМВР ***.

С молба от 27.05.2022 г. взискателят е поискал извършване на нови справки, а при липса на новооткрити банкови сметки е поискал да се насрочи и извърши опис на движими вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника.

На 06.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Търговска банка Д“ АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, които е установено, че е открил в същата банка. След налагане на запора е преведена сумата от 38.96 лв. (л.76 ИД).

Отново е направен опит за връчване на съобщение до длъжника, но същият не е открит. Съобщение е връчено на 12.09.2022 г. (л.78, 79 ИД).

Прие се, че именно това е датата на връчване, тъй като самото писмо е от 12.09.22 г., такава е и първата отбелязана дата, в интерес е на длъжника, с оглед изчисляването на сроковете, а не посочената от К. дата 12.08.22 г.

Установено е, че към 15.09.22 г. К. няма непогА.и публични задължения.

На 10.11.2022 г. на длъжника е връчена ПДИ (л.83 ИД), като на 15.11.2022 г. същият е депозирал молба с твърдение за настъпила перемпция, тъй като са изтекли повече от две години от налагане на запорите на 28.01.2020 г. Поискано е суми от запорите да не се разпределят и същите да бъдат вдигнати.

Препис от молбата е връчен на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД на електронния адрес на 16.11.2022 г. (отбелязване на л.88 гръб ИД), както и по пощата на 17.01.2023 г. (л.91 ИД). На 24.01.2023 г. е постъпило становище, че в периода от 13.03.20 г. до 20.05.20 г. давност не е текла, а и е поискано, респективно – предприето е - налагане на запор. Поискано е молбата да се остави без уважение.

С атакуваното разпореждане изх. №9269/26.01.2023 г. (л.96 ИД) ЧСИ е приел, че не е настъпила перемпция и е отказал прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание. Съобщението е връчено на длъжника на 17.02.2023 г., като в срока за обжалване е постъпила и частната жалба – предмет на настоящето производство.

В случая следва да се отчете, че в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на 3 извънредното положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г. Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на процесуалните срокове.

От налагане на запора на 28.01.2020 г., до изтичане на двугодишния срок на 04.04.2022 г. (като се отчете и периода от два месеца и седем дни на спиране на давността въз основа на посочените разпоредби), не са предприемани каквито и да е действия от взискателя или ЧСИ. Молбата на взискателя с искане за предприемане на действие по принудително удовлетворяване е депозирана на 27.05.2022 г., но това е направено след изтичане на предвидения от закона срок. Ето защо към онзи момент са били налице условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – производството е било прекратено по право – взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. ЧСИ е бил длъжен да констатира настъпването на този факт и да прекрати производството по изпълнителното дело. Ето защо отказът, постановен с атакуваното разпореждане, следва да се отмени, като делото се върне на ЧСИ с указания за изготвяне на постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

Разноски не са поискани от жалбоподателя, поради което и не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Ц. Д. К., ЕГН **********, от град *****, чрез адв. А. Г., разпореждане изх. №9269 от 26.01.2023 г. по изпълнително дело №2019*****0402471 по описа на ЧСИ К. П., рег. №***** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание настъпила перемпция.

ВРЪЩА делото на ЧСИ К. П., рег. №***** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с УКАЗАНИЕ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №2019*****0402471 с постановление на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК съобразно мотивната част на настоящето решение.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5