Протоколно определение № 2743 от 05.06.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2743 гр. София, 03.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Съдебни

Никола Ив. Андров заседатели: Маргарита В. Стоичкова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова и прокурора Р. Ст. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Младенов Частно наказателно дело № 20241100202726 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Х. Б. И. - доведена от затвора Сливен, се явява лично и с адв. В. С. П.-назначен служебен защитник с уведомен с уведомително писмо-САК.

С оглед уведомително писмо постъпило от САК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗАНАЧАВА адв. П. за служебен защитник на осъденото лице. адв.П.: Запознат съм с делото, поемам защитата.

СЪДЪТ разясни правото на осъденото лице в процеса. ад.П.: Нямаме искания за отводи на състава на съда, секретар. прокурор и

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки, СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 36, ал.1,т,1 НПК ,вр. чл.23-чл.

25НК.

Депозирано е предложение от прокурор Р. Б. от СГП, с с което предлага на съда да определи едно общо наказание измежду наложените на осъденото лице Х. Б. И. по две НОХ дела, а именно НОХД№ 175/24 и НОХД№1413/24г.

1 и двете на СГС.

СТРАНИТЕ /поотделно/Нямаме искания по доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ: Изискани са доказателства които не са представени до момента, но това е по последната присъда, като е направено приспадане по чл. 59,ал.1 и ал.2 и аз ще се придържам изцяло към протоколно определение по НОХД№1314/24. Нямам доказателствени искания.

Адв.П.: Нямам доказателствени искания.

С ОГЛЕД ГОРОНТО, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с доклад на Председателя

СЪДЪТ е изискал служебно преди насрочване на делото, актуална справка за съдимост и такава е постъпила от 20.05.24г . В нея са отразени двата съдебни акта за които се отнася предложението на прокурора , както и един от 2013г., който на практика няма отношение към съвкупностите от престъпление за които става въпрос в предложението.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА така събраното служебно писмено доказателство, справка за съдимост.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Налице са материално правните предпоставки на чл.

25, ал.,1, вр чл. 23, ал.1 НК за определяне на едно общо наказание от последно влезлите в сила две присъди, така както бяха зачетени от съда, а именно по НОХД№ 175/24г. и НОХД№1413/24г. и двете по описа на СГС, като предложението което е за срок от 3 години и 2 месеца , което наказание намирам обаче, че следва да бъде изтърпяно при „общ“ първоначален режим по реда на чл.57,ал.1,т.3 ЗИННС тъй като първата влязла в сила присъда по НОХД№1885/13г. на СГС по която има наложено условно наказание от една година лишаване от свобода, отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 4 години. По отношение на това осъждане е настъпила реабилитация по право и към този момент тези две влезли в сила присъди за което правя настоящето предложение се явяват едно осъждане, предвид определяне на общо наказание и затова важат правилата на чл. 57, ал.1,т.3 и в тази част правя промяна в предложението си от „строг“ режим да се определи „общ“ режим, тъй като не е изпълнена разпоредбата на чл.57 ал.1, т.2, б.“Б“НПК.

2

На следващо място така както в предложението съм посочила, моля да присъедините към така наложеното общо най-тежко наказание и наложената глоба в размер на 10 000 лв., по отношение на осъдената. На основание чл. 59,ал.1,т.1 и ал.2 да бъде приспаднато от размера на определената съвкупност, времето през което осъдената е била задържана по закона за МВР и по НПК, така както съм посочила за посочените периоди включените в съвкупността присъди. На основание чл. 25, ал.2 НК моля да се приспадне времето през което осъдената е започнала ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД№17524/24г. на СГ, считано от 14.02.24г., което и по настоящем изтърпява. Моля за произнасяне в този смисъл. адв.П.: Предложението на СГП намирам за основателно за определяне общо наказание. Налице са предпоставките на чл. 25, ал.1,вр.чл. 23, ал.1 НК за комулиране на наказанието по последните й две осъждания, а именно с протоколно определение одобрено споразумение по НОХД№ 175/24т. по опис на СГС за извършено на 15.03.23г. престъпление и наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца при първоначален „общ“ режим.

Определението е влязло в сила на 05.02.24 г.

В протоколно определение е одобрено и споразумение по

НОХД№1413/24г. по описа на СГС за извършено престъпление, като кумулативно е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и два месеца при първоначално определен „строг“ режим и глоба в размер на 10 000 лева. Споразумението е влязло в сила на 24.04.24г.

По отношение на деянията на подзащитната ми Х. И. са налице предпоставките на чл. 25, ал.1,вр.чл. 23, ал.1 НК за комулиране наказанието на последните две присъди влезли в сила по НОХД№17524/24г. на СГС и НОХ №1413/24 на СГС, които се намират в условията на реална съвкупност помежду си. Предлагам да се определи едно общо наказание най-тежкото лишаване от свобода за срок от три години и два месеца. моля на основание чл.59, ал.2 НК от размера на определеното общо наказание да бъде приспаднато времето през което осъдената И. е била задържана по реда МВР и НПК считано от 15.03.23г. до 23.03.23г. по НОХД№ 175/24г., считано от 20.07.23 до момента по НОХ №1413/24г по описа на СГС. Считам, че остатъка от наказанието определено от най-тежката присъда, следва да се изтърпи при „общ“ режим или ако съдът прецени, че може да се замени с условно осъждане. Осъдената е дала доказателства за своето поправяне, изтърпяла е по голяма част от наложеното й наказание и ако съдът прецени на основание чл. 70,ал.1 НК, да направи предсрочно условно освобождаване.

ОСЪДЕНАТА И.: Присъединявам се към казаното от служебния защитник. Няма какво да добавя.

СЪДЪТ ДАВА ПОСЕЛДНА ДУМА на осъдената И..

ОСЪДЕНАТА И.: Моля да уважите искането на адвоката ми.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ:

СЪДЪТ като взе предвид доводите и аргумента на страните в днешно съдебно заседание, намира следното:

3

Производството е по реда на чл. 306, ал.1,т.1 НК, във връзка депозирано предложение от прокурора за приложение на разпоредбите на чл. 23 до чл.

25 от НК. Видно е, че по отношение на осъденото лице Х. Б. И. са налице два съдебни акта, от една страна по НОХ №175/24г. със споразумение от 25.02.24г., в сила от същата дата , СГС 26 състав я е признал за виновна в това, че е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

На следващо място със споразумение по НОХД№ 13143/24г. , СГС със съдебен акт - одобрено споразумение от 26.04.24г., като е признал отново за виновна Х. И. за това, че държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества на две дати, като при условията на продължавано престъпление и е наложено наказание от три години и два месеца лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 10000 лева, като е приспаднато предварително задържане .

Видно от справката за съдимост има и трето осъждане по което е настъпила реабилитация по право, но е известно от практиката на ВКС, че това осъждане, реабилитацията заличава последиците от извършеното престъпление които законите свързват с реализиране на наказателна отговорност, но не и факта на самото извършено престъпление. Чисто информационно следва да се отбележи, че първото осъждане по което е настъпила реабилитация е отново за престъпление по чл.354а, ал.1 , изр.1 НК, т.е държане с цел разпространение високо рискови наркотични вещества, което сочи , че осъдената има трайно отношение към един конкретен обект на престъпно посегателство в сферата на специфична категория защитена от наказателното право обществени отношения.

Видно е, че двете деяния по второто и трето осъждане от справката за съдимост или тези за които се отнася предложение на СГП са били извършени последователно без да има влязла в сила присъда и какъвто и да е осъдителен съд акт за което и да било от тях, същите касаят едно и също по квалификация престъпление, т.е. изправени сме пред хипотеза на еднородна реална съвкупност от престъпления. Като дотолкова, доколкото по отношение на двете деяния са налице отделни съдебни актове е налице и хипотеза на чл. 25 ал.1 НК. Следователно дотолкова, доколкото има извършени две деяния между които няма влязъл в сила съдебен акт, а по отношение на тези две деяния са постановени последователни съдебни актове и е налице хипотеза при която следва да се групират наказанията, като се определи едно общо наказание, а в конкретния случай 3 години и 2 месеца лишаване от свобода.

Към това наказание на основание чл.23, ал3. НК следва да се присъедини имущественото наказание глоба, в размер на 10 000 лева, както и предварителното задържане по отношение на осъденото лице. Що се касае до режима в който трябва да се изтърпява общото наказание, в предложението на СГП в писмена форма е посочено, че се предлага това да стане при „строг“ режим, което е съответно на съдебният акт с който е наложено най тежкото наказание.

На следващо място в споразумението с което решено производството по 4

НОХ Д№ 1413/24г., строгия режим е определен включително и със съгласието на самата осъдена Х. И., като съответно на реда по който се определя първоначалния режим на изтърпяване на лишаване от свобода съгласно ЗИН и задържане под стража. В днешното съдебно заседание прокурорът заявява, че на практика не поддържа това свое искане в писменото предложение, като предлага на съда да определи по лек от строгия режим за който включително и осъдената Х. Б. И. се е била съгласила по НОХД№ 1413/24г. предвид обстоятелството, че този режим следва да бъде съобразен и с теоретичната постановка, че при групиране на наказания осъждането се счита за едно.

Принципно съображенията на прокурора са до някъде основателни, но не могат да се отнесат все още към висящото производство което е пред настоящия състав, което е по реда на чл.306, ал.1,т.1 НПК. Няма как съда а приори да приеме,че е извършено групиране,а то все още не е направено и то да го направи предварително, като мотивите за определяне на режима да включват един бъдещ съдебен акт, без това да включва едно предварително становище относно изхода на производството, макар и в частта за режима, поради което съдът счита , че съответния режим в конкретния случай следва да бъде именно „строг“ режим, съобразно както предложението така и разпоредбите на закона изпълнение на наказание и задържане под стража.

Това е и режим с който самата осъдена се е съобразила и се е съгласила при подписване на споразумението по по-тежкото наказание.