Решение № 1757 от 17.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. Варна, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.а като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110114089 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, срещу О.В., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „**** иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с пл.

№ *** по кадастралния план на СО „П.“, землище на с. К., О.В., одобрен със заповед № *** г. на кмета на О.Б., с площ 603 кв. м., при граници на имота по скица: север: път, запад: поземлен имот с пл. № ***, изток: път, юг: поземлен имот с пл. № ***.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът П. Г. С. твърди, че родителите му Г.П. С. и Р.Й.С. са установили владение върху процесния недвижим имот през 1994 г., след като двамата са закупили съседен на него недвижим имот, а именно – имот с пл. № ****. През 2000 г. започнал самостоятелно да упражнява давностно владение върху този имот.

Поддържа, че е станал собственик на същия, на основание чл. 79 ЗС, чрез давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 2000 г. до настоящия момент, като преди това присъединява и осъществяваното от неговите родители давностно владение върху имота, продължило в периода от 1994 г. до 2000 г. Излага, че е собственик на съседен на процесния недвижим имот – ПИ с пл. № ***, придобит чрез даР.е. Поради наличие на денивелация в двата имота е изградил масивна подпорна стена по южната граница на имот с пл. № *** и на имот с пл. № ***. От другите две страни процесният имот е ограден с колове и мрежа, като на практика двата имота – *** и ***, са обединени. Поддържа, че през годините е облагородил имотът – засял е овощни дръвчета, лози и др. растения, а част от имота е насипан с 1 чакъл. Излага, че преди известно време във връзка с инвестиционни намеР.я установил, че за този имот има съставен Акт за частна общинска собственост № ***/14.07.2015 г. Счита, че, въпреки че актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, наличието им само по себе си е признак за наличие на конкуренция за титули за собственост, което от своя страна е основание за спор за материално право. С факта на съставяне на АОС, счита, че ответникът извънсъдебно оспорва правота му на собственост върху процесния имот, като лишава ищеца от възможността да установи същото по установения административен ред, което обуславя правния му интерес от воденето на настоящия иск. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът О.В., редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. Г.П.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа, че О.В. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, която норма е вписана и като правно основание за съставянето на АЧОС № ***/14.07.2015 г.

Посочва, че в разписен лист към КП от 1994 г. като собственик на този имот е отразен О.В.. В регистъра на имотите по параграф 4 на землището на с. К., местност „П.“, собствеността по отношение на имот пл. № *** е отразена като неидентифицирана. В списъка на платените суми на земи по пар. 4 от ЗСПЗЗ в землището на с. К., местност „П.“, няма данни за извършено плащане за процесния имот. Не са налични данни за предоставяне право на ползване на този имот, както и не са налични данни за трансформиране на правото на собственост върху същия. Излага, че на 10.01.2024 г. служители на кметство К., О.В., са извършили оглед на имота, при който е установено, че той е ограден с лека прозирна ограда и в същия са засадени плодни дръвчета на възраст около 4-5 години. Счита, че това компрометира твърденията на ищеца, че владението върху имота е установено от родителите му през 1994 г., като впоследствие от 2000 г. същият лично е започнал да владее имота.

Посочва, че имотът, предмет на исковата претенция, попада в територия по пар. 4 от ЗЗПЗЗ, за която няма одобрен и влязъл в сила ПНИ. Твърди, че ищецът не попада в нито една от категориите лица, които следва да бъдат включени в ПНИ. Процесният имот е подлежал на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ. Ето защо и доколкото ищецът не е ангажирал доказателства, че имотът е придобит по реда и условията на пар. 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, счита, че О.В. е придобила правото на собственост върху имота по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Поддържа, че към настоящия момент не е изтекъл изискуемия съгласно чл. 79 ЗС 10-годишен давностен срок и ищецът не е могъл да придобие имота въз основа на давностно владение, предвид и мораториума за придобиване на земи държавна или общинска собственост. Още повече, че придобивна давност по отношение на процесния имот би могла да тече след индивидуализирането на имота с одобряване на ПНИ. Счита, че този имот не е бил годен обект на давностно владение, съответно не е изпълнен фактическият състав, визиран в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Посочва, че при липсата на индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ, както и демонстрирането на намеР.е за своене. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява 2 от адв. Т. И., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. В предоставения срок представя писмена защита.

Ответната страна се представлява от процесуалния си представител – юрк. Г.П., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита в предоставения от съда срок.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи наличието на свое защитимо материално право.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно да установ и свое противопоставимо право на собственост върху процесния имот, а именно, че имотът е придобит от О.В. по силата на закона, доколкото същият попада в територия по пар. 4 ЗСПЗЗ.

Ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита с твърдението, че притежава самостоятелни права върху процесния недвижим имот, доколкото го е придобил по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, поради което съдът приема, че същият установя наличието на свое защитимо материално право, поради което и предявеният о т н е г о иск е процесуално допустим, по аргумент и от задължителните разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г., постановено по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК.

Видно от представения акт № ***/14.07.2015 г. за частна общинска собственост, процесният поземлен имот № *** по плана на с.о. „П.“, находящ се в землището на с. К., О.В., с площ 603 кв. м., е актуван като собствен на О.В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Р. П. по приетата без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, което съдът цени изцяло като обективно и компетентно дадено, действащият за територията кадастрален план на м. „П.“, землище К., е одобрен със заповед № *** г. на кмета на О.Б.. Според този план процесният имот представлява имот № ***, с площ 603 кв. м., с начин на трайно ползване – „лозе“, при граници – на север – път, на юг – ПИ *** /в заключението съдът намира, че е допусната техническа грешка, доколкото като граница е посочен именно процесният имот *** вместо граничния ***/, на изток – път, на запад – ПИ ***. Имотът в кадастралния план е записан „неидентифициран“, а после – О.В., АОС № ***/14.07.2015 г. В регистъра на имотите на ползвателите по пар. 4, имот № *** е записан „неидентифициран“. Налице е пълна идентичност между имота, предмет на исковата претенция, и имота, визиран в издадения от ответната община Акт за частна общинска собственост.

От извършената проверка в областна администрация Варна вещото лице 3 е установило, че има изготвен план на новообразуваните имоти. За ПНИ на с.о. „П.“, землище с. К., няма издадена заповед от Областния управител на Област Варна за одобР.е на плана на новообразуваните имоти.

Съгласно заключението, имотът попада в бивша зона за земеделско ползване, респективно в баланса на ТКЗС. За конкретния имот няма писмени данни за съставяне на АДС. В разписния лист към кадастралния план на с. о.

„П.“ не е записано име на ползвател. Видно от приложения списък за платените суми за земя по пар. 4 за землището на с. К. /л. 72 – л. 73 от делото/, за имот № *** няма постъпили плащания.

При извършения от вещото лице оглед на място е констатирано следното: Процесният имот № *** по КП/1994 г. към настоящия момент е с променени граници. Южната граница на имота е изцяло изместена в северна посока на около 4 м., като по този начин е отворен допълнителен път между имоти №№ ***, *** и имоти №№ *** и ***, със средна широчина от 4 м.

Пътят е оформен изцяло за сметка на площта на имоти №№ ***, ***. Южната граница на имота е оградена с лека ограда от бетовони колчета, монтирани върху ниска бетонова основа и с оградна мрежа. На изток имотът е ограден от стара ограда от бетонови колове и оградна мрежа със стари увивни растения и силно охрастена. На север имотът не е ограден. Същият граничи с бетонирания път между имоти №№ ****, *** и ***, ***. От запад и изток пътят е затворен с метални портални врати – двойни червени линии на скица № 1. По този начин достъпът до имот № *** е ограничен. На запад, на границата на имоти №№ *** и *** е изградена подпорна стена с височина около 2.80 м., която достига до бетонирания път. Самият процесен имот представлява затревена площ с единични овощни дървета – 9 бр.

Вещото лице в обясненията си, дадени в съдебно заседание, посочва, че в имота няма застрояване. Същият е затревен. В него има овощни дръвчета на възраст между пет-шест години. Паркират се и превозни средства на този терен.

По делото по искане на ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Ц.Д.П. и Д.Х.Д..

Съгласно показанията на свидетеля Ц.П., същият познава ищеца от 1998-1999 г. Знае, че има имот в с. К., местност „П.“, който е с площ от около 1 декар или малко над декар. Знае това, тъй като свидетелят също притежава имот в това землище, като имотът на ищеца е около 2 пъти по-голям от неговия. Имотът на ищеца е застроен, има дървета и подпорна стена, сграда, бетонен път, направен паркинг. Имотът е на П. от отдавна, от може би 15 години. Доколкото знае, имотът е от баща му, прехвърлил му го е или нещо такова. Не е чувал да има някакви спорове за имота. Има подпорна стена там, тъй като има голям наклон в тази част на местността и се свлича пръстта и за да предпази сградата, затова е направена тази стена. Знае, че родителите на ищеца имат имот до този на ищеца, който е голям – около 2-3 декара.

Свидетелят знаел, че всичкото това място е на бащата на ищеца. Първият път, когато ходил в имота било през 1999 г. – 2000 г. и тогава знаел, че имат един голям имот със сгради, с празни места, с лозя, с дървета. Обяснява, че през различните периоди имотът имал някакви огради, като плътната ограда е поставена там преди около 12-13 години. Има един бетонен път, който те са го правили и са го заградили. Подпорната стена била направена по-късно.