Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5844 от 02.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44347/2022
Вид
Решение № 5844
Подписан
02.04.2025
Състав
ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5844 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110144347 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ..., подадена първоначално срещу М. С. Г., А.

С. А. и А. С. Б., с която са предявени при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при разделност на дълга, съответно М. С. Г. – ½ част, а А. С. А. и А.

С. Б. – по ¼ част всеки, следните суми: сумата от 1302,98 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в ., аб.№ ..., сумата от 19,62 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2020г., сумата от 409,64 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 27.07.2022г., и сумата от 4,82 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 15.09.2019г. до 27.07.2022г.

В проведеното на 26.09.2023г. открито съдебно заседание ищецът е направил искане за допускане изменение на исковете чрез замяна на ответната страна по реда на чл. 228 ГПК, заявявайки оттегляне на исковите претенции спрямо първоначално конституираните ответници М. С. Г., А. С. А. и А. С. Б.. С протоколно определение от 26.09.2023г. производството по делото срещу тези ответници е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, и на ищеца са дадени указания да посочи ответник, срещу 1 когото насочва исковете. С молба от 8.11.2023г. ищецът е уточнил съобразно дадените указания направеното искане за изменение на исковете, като е посочил лице, спрямо което ги насочва – Г. Д. Г., който с протоколно определение от 30.01.2024г., на основание чл. 228, ал. 3 ГПК, е конституиран като ответник по делото.

С молба от 19.02.2024г., в изпълнение на дадени му указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът е изложил обстоятелствата, на които основава претенциите си спрямо новия ответник и е формулирал петитум на същите. С посочената молба ищецът твърди, че ответникът Г. е наследник на собственика на процесния топлоснабден имот . И.а, починала на 4.03.2019г., която е била потребител по договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество, и в това си качество отговаря за задълженията за цена на доставената топлинна енергия за имота и на услугата дялово разпределение през исковия период. Претендира за осъждане на ответника Г. за сумите за главници и лихви за забава в първоначално предявените размери и за същите периоди.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Г. оспорва исковете като неоснователни. Излага подробни доводи за недоказаност потреблението на топлинна енергия в процесния имот да е на стойност съответна на начислената цена. Навежда и евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. С тези доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане стойността на потреблението.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако 2 имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 24 в гр. София, ул. „Андрей Николов“ № 8, бл. 254, вх. Б, ет. 1, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... По делото е представен Нотариален акт № ., том XXXXXXVII, нот.дело № .г. на нотариус Стойка Пашова, обективиращ договор за покупко-продажба от 21.10.1991г., по силата на който . И.а е придобила правото на собственост върху апартамент № 24, находящ се в ., който адрес по данни от издадено от ГИС София удостоверение, приобщено към доказателствата, съответства на адреса на процесния имот. Не се твърди и не са представени доказателства за това след придобиване на собствеността . И.а да се е разпоредила с имота, прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица. Видно от представено удостоверение за наследници, издадено от общ. Угърчин, . И.а е починала на 4.03.2019г., оставяйки за единствен наследник по закон Г. Д. Г., неин син.

При тези данни относно собствеността на процесния имот съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ съдът намира, че за периода от м.05.2018г. до датата на смъртта 4.03.2019г., . И.а е била потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период. След смъртта на И.а, по силата на наследственото правоприемство ответникът Г. Г. е придобил имота и в качеството си на собственик се явява потребител в лично качество, като отговаря и за задълженията на наследодателя си по договора, възникнали и непогасени към датата на откриване на наследството.

3

Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016г., представени по делото, за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. При липса на данни за направени в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ възражения Общите условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ следва да се считат приложими към възникналото с ищеца договорно правоотношение.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, което ищецът сочи като източник на вземанията си, предпоставящо ангажиране отговорността на ответника за неизпълнени задължения по същото.

За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период по делото са събрани писмени доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон; изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни сезони; формуляри за главен отчет), както и са приети заключения на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизa.

При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, възложено на „Директ“ ЕООД. Съгласно изводите по експертизата количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за битово 4 горещо водоснабдяване (БГВ). Припадащият се на имота дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е отчитан според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на сградата етажна собственост, съобразно техническите нормативи по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) за изчисляване на реалното количество топлинна енергия и разпределение на общия разход между етажните собственици. Разходваната топлинна енергия за отопление на имота е измервана на база реален отчет на показанията на топлинните разпределители, монтирани на отоплителните тела. По отношение потребената топлинна енергия за БГВ експертизата констатира, че потреблението по това перо е остойностявано по отчетни данни от показанията на 1 бр. технически изправен и сертифициран водомер за топла вода.

По данни на експертизата съобразно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ в края на всеки отчетен период е изготвяна изравнителна сметка от избраната фирма за топлинно счетоводство въз основа отчетеното потребление. По делото липсват доказателства за това ответникът да е упражнил правото си да поиска преработване на изравнителните сметки след получаването им от упълномощения за сградата представител, нито да е предявил рекламационни претенции относно отчетеното количество и качеството на потребената топлоенергия съобразно предвидената за това възможност в Общите условия и в определените за упражняването й срокове. Поради това следва да се приеме, че разпределението на топлинната енергия е извършено по отразения от експерта начин при спазване на нормативните изисквания.