Решение № 302 от 07.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 07.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря М. Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900588 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от М. Д. А., ЕГН ********, с адрес ******, срещу „ЛуксСтрой 2006“ ЕООД, ЕИК 148010845, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Велес"№15, ет.2, ап. 4, представлявано от управителя С. П. К., и С. П. К., ЕГН **********, с адрес *******, искове с правно основание чл.155, ал.2 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 15 478.91 евро (петнадесет хиляди четиристотин седемдесет и осем евро и деветдесет и един евро цента), представляваща платена сума за погасяване на част от задължение по и.д.

№*******, по обезпечено с имот на ипотекарен длъжник М. Д. А. задължение на „Лукс - Строй 2006" ЕООД и С. К. към "Обединена Българска Банка" АД по Договор за срочен банков кредит №139625 от 13.11.2018 г., сключен с Кей Би Си Банк България"ЕАД (старо наименование "Райфайзенбанк България"ЕАД) и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №161, том IV, рег. №7481, нот. дело №609/2018 г. на нот. П.П., вписан в регистъра на НК под №224 и 1932.16 лв. (хиляда деветстотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляващи платени разноски за погасяване на задължението по изпълнителното дело, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 19.10.2023г., до окончателното заплащане на задълженията.

Твърди се в исковата молба, че по силата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №161, том IV, рег. № 7481, нот. дело № 609/2018 г. на нот. П.П., вписан в регистъра на НК под № 224, ищцата е учредила в полза на кредитодателя "Кей Би Си Банк България" ЕАД (със старо наименование "Райфайзенбанк България"ЕАД), с ЕИК 831558413, с правоприемник "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК 000694959, договорна ипотека върху собствения ù недвижим имот, а именно върху имот с кадастрален идентификатор №******, представляващ 1 ап. 2, находящ се в гр. ******, за обезпечаване на всички вземания на кредитодателя към кредитополучателя – ответника „Лукс – Строй 2006“ ЕООД, произтичащи от Договор за срочен банков кредит № 139625 от 13.11.2018г. Учредената договорна ипотека върху собствения на ищеца имот служел за обезпечаване на вземането на кредитодателя за сумата в размер на 108 000 евро, ведно с всички дължими лихви по кредита, евентуална наказателна надбавка, комисионите, неустойките, таксите и/или разноските по отпуснатия кредит. По сключения кредит солидарен длъжник на кредитополучателя бил С. П. К.. За обезпечаване на вземането на кредитополучателя била учредена и договорна ипотека от ипотекарния длъжник „Лукс – Строй 2006“ ЕООД в полза на кредитодателя върху имоти с идентификатори №******* и № *********, представляващи подземни гаражи. На 13.09.2022г. на ищцата била връчена призовка за доброволно изпълнение в качеството й на ипотекарен длъжник по и.д. № ******* на ЧСИ – И. – Л.Е., вписана в камарата на ЧСИ №894, с район на действие ВОС, от която било видно, че кредитодателят е предприел действия по принудително събиране на вземането си спрямо длъжника „Лукс – Строй 2006“ ЕООД, обезпечено с процесната договорна ипотека. След проведено принудително изпълнение и извършена публична продан върху имот с идент. № *******, собственост на ипотекарния длъжник „Лукс – Строй 2006“ ЕООД, остатъкът от задължението по изпълнителното дело възлизало в размер на 15478,91 евро и било заплатено на 13.10.2023г. от ищцата М. Д. А. с цел осуетяване на принудителното изпълнение върху собствения ù недвижим имот, ведно със сумата в размер на 1932.16 лв., представляваща разноски по изпълнителното дело. Ищцата развива становище, че съгласно разпоредбите на чл.155, ал.2, изр.1 вр. ал.1 ЗЗД, собственикът, който е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чуждо задължение, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако плати обезпечения чужд дълг или ако претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания имот. Цитираните норми, посочва, че са специални спрямо общата такава по чл. 74 ЗЗД и правен интерес за ипотекарния длъжник е винаги налице предвид наличието на вещна тежест върху имота му и опасността да претърпи принудително изпълнение. Предвид погасяването на задължението от ипотекарния длъжник, се посочва, че последният се суброгира в правата на първоначалния взискател по отношение на ипотекираните имоти, включително разполага със същите обезпечения, които кредитополучателят е предоставил на банката кредитор. Предвид настъпилата суброгация се посочва, че С. П. К. се явява солидарен длъжник и по вземането на ищцата. Обосновава се и наличието на акцесорното материално право по чл.86, ал.1 ЗЗД да иска заплащане на законна мораторна лихва от момента на изпълнение на чуждото задължение, считано от 13.10.2023г. Поради изложеното, моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл.367 ГПК ответниците С. П. К. и „Лукс-строй 2006" ЕООД са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло основателността на исковете. За безспорно посочват наличието на договорни отношения, произтичащи от сключен с „Райфайзенбанк" АД (с правоприемник ОББ АД) договор за кредит, обезпечен с цитираната договорна ипотека. Посочват, че освен върху недвижимия имот, собствен на ищцата, за обезпечение вземането на банката е учредена и ипотека върху два собствени на дружеството недвижими имота с идентификатори № ******* и № *********. Не оспорват и образуваното изпълнително дело № ******* по 2 описа на ЧСИ И. Е., по което като задължено лице бил конституиран ипотекарният длъжник М. А.. Посочват, че в хода на изпълнителното производство ипотекираното жилище, собственост на ищцата, не е било застрашено от публична продан, тъй като обезпечението, дадено от дружеството ответник – кредитополучател, било достатъчно по своята пазарна стойност за покриване на вземанията на кредитора. Твърди се, че след продажбата на имот с идентификатор № *******, погасен бил 70% от дълга, а пазарната стойност на ипотекирания имот с идентификатор № ********* надхвърляла остатъка на задължението. Считат, че не са налице предпоставките за основателността на иска по чл. 155, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗД, тъй като в случая ответникът не е прехвърлял на трети лица ипотекираната вещ, поради което не е налице хипотезата, в която приобретателят е платил на кредитора или претърпял принудително изпълнение, което да му дава правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Tвърди се, че след като изпълнение, насочено към ипотекираното жилище на ищцата, не е налице, а същевременно е налице обезпечение, от което банката би могла да се удовлетвори, то липсва и условието ищцата да заплаща остатъка от дълга, за да осуети изпълнение върху своя имот и оттам да изведе правния си интерес за суброгация в правата на кредитора. Въвежда се твърдение, че ищцата е платила претендираните суми, тъй като междувременно е сключила договор за продажба с трети лица за ипотекирания си имот в процеса на изпълнителното дело и е целяла освобождаването на същия от тежести. Разяснява се съдържанието на института суброгация и се посочва, че съгласно съдебната практика /Решение № 773/2002г. 2 ГО ВКС/, правен интерес от встъпване в правата на удовлетворения кредитор има при наличие на заплаха от претърпяване на имуществени вреди от страна на третото лице, а в конкретния казус такава заплаха липсва. Изразяват становище, че разпоредбата на чл.155 ал.2 ЗЗД признава правото на собственика, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, само ако е претърпял изпълнение върху своя ипотекиран за чуждо задължение имот, в която хипотеза само бил освободен от тежестта да доказва своя интерес. При условията на евентуалност посочват, че суброгиралият се в правата на кредитора придобива правото на вземане, ведно с всички обезпечения на вземането и всички процесуални права по реализацията му, поради което встъпването в изпълнителното дело настъпва по силата на закона за ищцата. Поради тази причина, ответниците считат, че ищцата е лишена от правен интерес за предявяване на настоящия иск, тъй като разполага с възможността да събере дължимото й чрез предприемане на действия по изпълнителното дело. Твърди се, че ищцата е получила от ответника С. К. в заем сумата в размер на 9 000 евро за медицински цели.

Сочи се, че задължението за връщане на сумата е изискуемо и ликвидно, поради което ответникът С. К. прави възражение за прихващане с претенцията на ищцата. Претендират разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва направените от ответниците възражения и наведените твърдения. Излага, че за да се породи спорното материално право за връщане на благото, с което трето на облигационното правоотношение лице е изпълнило чуждо правно задължение към кредитора, ищецът следва да установи, че в обективната действителност са настъпили следните материални предпоставки: облигационно правоотношение между ответника и кредитора; ищцата да е изпълнила това чуждо задължение; ищцата да е обезпечила 3 паричните задължения на ответника по процеснoто облигационно правоотношение чрез учредяване на реално обезпечение. Излага се кои обстоятелства са безспорни между страните, с оглед на които се счита, че претенцията е доказана по основание и размер. По възражението на ответната страна за липса на правен интерес счита, че искът по чл.155, ал.2 ЗЗД има за предмет регресните права на собственик, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение и е платил или претърпял принудително изпълнение, да встъпи в правата на кредитора срещу поръчителите до размер, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител. За ирелевантни намира възраженията на ответната страна, че е било налице и друго имущество, с което взискателят е можел да се удовлетвори, както и че в хода на изпълнителното дело никога не са предприемани действия за удовлетворяване вземането на банката от ипотекираното жилище на ищцата, тъй като не съществувало задължение за ипотекарния длъжник да доказва интерес, защото такъв винаги е налице предвид наличието на вещна тежест върху имота му, поради което за суброгирането е достатъчно ипотекарният кредитор да плати дълга или да претърпи принудително изпълнение върху имота си. Изразява становище, че ипотекарният длъжник при решение да запази собствеността си върху ипотекирания имот от евентуално принудително изпълнение върху него, съществува възможността да плати задълженията, без да е необходимо да доказва какъвто и да било друг правен интерес за плащането и без да е необходимо действия по принудително изпълнение върху имота вече да са предприети или да са непосредствено предстоящи, което се подкрепя и от Решение №61/16.07.2012 г. по търг. дело №678/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, както и решение № 24 на ВКС, Четвърто ГО по гр.д.№308/2012 г. Сочи, че разпоредбата на чл.155, ал.1 ЗЗД е неприложима, а разпоредбата на чл.155, ал.2 ЗЗД не предвижда собственикът на ипотекирания имот да може да упражни регресните си права, само ако задължението, което е обезпечил със своя имот, бъде удовлетворено вследствие на принудително изпълнение върху дадения като обезпечение за задължение на длъжника свой имот, като посочва в този смисъл Решение №716 от 17.05.2022 г. по в.г.д. № 3738/2021 г. на Апелативен съд – София.

Оспорва по основание и размер направеното възражение за прихващане.

Твърди, че ищцата не е била в заемни правоотношения с ответника С. К. и не е получавала сумата в размер на 9000 евро от него. Навежда твърдение, че ищцата и съпруга й са изтеглили потребителски кредит, от който 25 000 лева били с предназначение да бъдат предоставени в заем на ответника. Поддържа, че за прихващане на две насрещни вземания, същите следва да са безспорно установени по основание и размер, а при прихващане с неликвидно вземане, се изисква доказването на основанието и съществуването му в хода на процеса. В конкретния случай счита, че наличието на задължение на ищеца към ответника не може да се изведе от отговора на искова молба, както и не е подкрепено с доказателства. Оспорва получаването от ищцата на сумата от 9 000 евро в заем от ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Отделно от изложеното, изразява становище, че солидарният длъжник не може да противопоставя на кредитора личните възражения на останалите съдлъжници. В обобщение, поддържа исковата претенция, моли за отхвърляне на възражението за прихващане на ответника за сумата в размер на 9000 евро, като неоснователно и недоказано. Претендира разноски.