Решение № 199 от 27.04.2018, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 26/2018
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 27.04.2018
- В сила
- 31.01.2020
- Състав
- АГЛИКА ИВАЙЛОВА ГАВРАИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.131,ал.1,т.12 предл.1 · Наказателен кодекс
- чл.381 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.383 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 199 гр.Русе, 27 април
2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД…………...........ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично заседание на..........29 март 2018 г.……………………..в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : при СЕКРЕТАРЯ.............НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА.............и в присъствието на ПРОКУРОРА....................……………….....……............……...като разгледа докладваното от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА……...гр.д. N 26 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид:
Е.Б.
***, твърди, че на 8.04.2016г. около 11ч управлявал собствения си лек автомобил м.“Пежо“ в гр.Русе, по ул.“Рила“ към кръстовището с ул.“Дондуков Корсаков“. Малко преди да навлезе в кръстовището, по ул.“Дондуков Корсаков“ влетял автомобил м.“Рено“, но внезапно спрял – според ищеца-аварийно. Излязъл от колата си и приближил другата кола, обезпокоен за състоянието на водача. В същото време оттам излязъл един младеж, който ритнал ищеца и го ударил.Твърди, че не си спомня какво се е случило впоследствие, тъй като от ударите е последвало падане на платното и получил тежка черепно-мозъчна травма.
При проведеното разследване било установено, че побоят е нанесен от ответника Б.А., който по нохд №1269/17г. е признат за виновен в това, че на 08.04.2016г. по хулигански подбуди му причинил средна телесна повреда – престъпление по чл.131,ал.1,т.12 предл.1 вр.чл.129 НК. В болницата Я. бил приет в безсъзнание. Там установили, че има тежка черепно-мозъчна травма - счупване на основата на черепа вдясно и слепоочно-тилно вдясно, субарахноидален кръвоизлив, субдурални кръвоизливи двустранно и епидурален кръвоизлив вдясно, охлузване на ляво коляно. През първите дни престоял в интензивно хирургично отделение, но нищо не си спомня за този престой, тъй като бил в съзнание, но неадекватен.Впоследствие е лекуван в отделение „Неврохирургия“. Твърди, че след преодоляване на първоначалното остро състояние - в началото на процеса на възстановяване установил, че слухът му вдясно е значително намален и че е загубил и обоняние. Дълго време имал силни болки в главата, възприемал размътени и неразбираеми образи. По-късно от близките си разбрал, че не е можел да става от леглото, на моменти ставал превъзбуден, говорел по неразбираеми и неотносими теми. Ищецът твърди, че спазвал стриктно всички предписания и указания на лекарите, но често му се гадело, губел равновесие. За всяка нещо в ежедневието трябвало да бъде подпомаган. Не можел да се придвижва спокойно, а да излезе от дома си навън било немислимо, освен за да отиде на медицински преглед, придружен от свои близки.Преживял един тримесечен период на „задължително нищоправене“, който му действувал много тягостно, тъй като до тогава бил „изключително енергичен и активен“. В продължение на година и половина имал хронично главоболие и често го боли глава, въпреки че не е прекъсвал медикаментозното лечение. Бил с нарушено равновесие. Наложило се да изостави всички свои любими занимания - да се разхожда, да кара велосипед, да се грижи за овощната си градина, да ходи на риболов с приятели. Ищецът твърди, че и към момента на депозиране на исковата молба не се е възстановил напълно – има световъртеж, трудно се концентрира, нарушена е координацията на движенията му, няма обоняние.Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деликта – 8.04.2016г. до окончателното й изплащане, и разноските по делото.
Ответникът Б.А. ***, изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен.Счита, че описаната черепно-мозъчна травма е преодоляна няколко месеца след изписването на ищеца от болницата и към настоящия момент той е в обичайното, нормално за възрастта си здравословно състояние.Според ответника загубата на обонянието и увреждането на слуха на ищеца не са пряка последица от травмата. Не са пряка и непосредствена последица от травмата и промените в ежедневието на ищеца, а именно, че той не е в състояние да се придвижва по обичайния за него способ, че е занемарил работата си, престанал е да излиза от вкъщи и не се чувства енергичен. Тези обстоятелства били вследствие възрастта на ищеца, неговото психическо състояние и нежеланието му да изгражда пълноценно живота си и да полага усилия да поддържа нормалното си състояние.Ответникът оспорва и механизма на увреждане и твърди, че е налице съпричиняване на травмата от страна на ищеца. Според А. силата на удара, нанесен върху Я., не може да причини черепно-мозъчна травма, а въпросната травма е причинена от това, че вследствие на удара ищецът полита назад и пада на земята. Твърди, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва иска по размер. Моли съдът да отхвърли иска и да му присъди сторените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното
:
От приложеното нохд №1269/17г. по описа на РС-Русе се установява, че с протоколно определение от 20.06.2017г. по реда на чл.381 НПК е одобрено споразумение, по силата на което Б.А.А., ЕГН**********,*** се признал за виновен в това, че на 08.04.2016г. по хулигански подбуди причинил на Е.Б.Я., ЕГН**********,***, телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Свидетелят Т.М., приятел на ответника, е присъствувал на конфликта между А. и Я..Свидетелят заявява, че на 08.04.2016г. имал уговорена среща с ответника пред магазин, който се намирал близо до ул.“Рила“ в гр.Русе.Когато пресякъл кръстовището, в гръб чул някакви шумове и звуци от автомобили. Б.А. спрял с колата си до свидетеля, а в това време зад тях спряла друга кола – бяло „Пежо“. От нея излязъл един господин, който отишъл до вратата на А. и му се развикал. И ответникът излязъл от своята кола.Свидетелят видял как непознатият господин ударил с дясната си ръка А., който от своя страна също ударил господина с дясната си ръка. Свидетелят предполага, че А. отвърнал на удара, защото се уплашил.Господинът направил 2-3 крачки назад и паднал.Ответникът се обадил на Бърза помощ и на полицията.
От данните по медицинската епикриза, издадена от отделение Неврохирургия към МБАЛ-АД-Русе се установява, че ищецът Е.Я. е бил приет в болницата на 08.04.2016г., като с оглед състоянието му е престоял два дни в Интензивно хирургично отделение.
Продължително време бил дезориентиран за време и място, но в процеса на лечение започнал да възстановява висшите корови функции и станал по адекватен.Изписан от отделението на 28.04.2016г.Подробно уврежданията, които Я. е получил, са описани в съдебно-медицинското удостоверение от 16.06.2016г. – тежка черепно-мозъчна травма, която се изразява в счупване на основата на черепа в дясно и слепоочно тилно в дясно; контузия на мозъка челно; субарахнодиален кръвоизлив в дясно/ мозъчен кръвоизлив, който настъпва от разкъсване на кръвоносните съдове на меките мозъчни обвивки/; колекция от кръв в сфеноидалния синус; охлузване на ляво коляно.С исковата молба са представени амбулаторен лист и аудиограма от 29.11.2017г., в които е посочено, че при Я. са констатирани двустранно приемно намаление на слуха – значително в дясно. При тест пробите на обонятелните функции е установено, че той не усеща миризми.
Свидетелят Б.Б., син на ищеца, с показанията си установява, че първоначалното състояние на баща му е било много критично – лекуващият лекар не знаел дали Я. „ще изкара седмицата“. Свидетелят и майка му се редували при пострадалия денонощно.Ищецът изобщо не можел да се ориентира – дори в момент считал, че е в друга държава, говорел несвързани неща.Свидетелят снимал с телефона си от терасата на болничната стая р.Дунав и част от града, за да „доказва“, че са в гр.Русе. В един момент от престоя в болницата Я. изпаднал в „нещо като кома“ и тогава лекарите направили нов скенер.Тъй като главата му трябвало да е абсолютно неподвижна и не трябвало да се изправя, бил вързан за леглото. Постоянно се оплаквал, че има непрестанно главоболие в главата и че не може да чува.Прибрали го от болницата с инвалидна количка. В момента, в който се изправял, залитал и го придружавали до тоалетна. Ищецът все искал да лежи и да спи. За първи път се престрашил да излезе от дома им през м.септември 2016 г.- с придружител. Имал лекарска забрана да гледа телевизия, да използва интернет, да чете.Изпаднал в депресия, защото за всяко нещо бил зависим от други хора.Преди деликта бил много прецизен в работата с машини, а вследствие на травмата ръцете му треперели и до настоящия момент. Продължава да има затруднения, не чува с дясното ухо, понякога залита. Загубил обоняние.След инцидента ищецът изоставил всички свои предишни занимания – престанал да ходи за риба, да кара колело, да се грижи за овошките си. Имал забрана от лекар да шофира. Според св.Б., към настоящия момент /м.март 2018г./ ищецът, ако трябва, може и сам да напръска овощните дървета, но страшно бързо се изморявал. Свидетелят твърди, че преди травмата баща му бил много енергичен човек, правел услуги без да търси отплата, в контактите си с хората бил позитивен и разговорлив. Съдът преценява показанията на св.Б.,с оглед на всички други данни по делото и кредитира същите, тъй като се подкрепят от останалите доказателства и на обстоятелството, че свидетелят коректно и конкретно изнася данни и за някои настъпили към момента подобрения в състоянието на ищеца- свидетелят установява, че ищецът и досега не чува с дясното ухо, но няма такъв проблем с лявото, малко се е подобрила работоспособността му, но бързо се изморява.
Свидетелят С.П. познава ищецът от дълги години, а през последните десет години общува по често с него – през ден-два Я. минавал с колелото си покрай магазина, в който работи П.. Свидетелят описва ищеца като позитивен и комуникативен човек.Все гледал да помогне – по професия Я. бил специалист по фина обработка на металите.Свидетелят си спомня, че през 2016г. ищецът в един момент „изчезнал“ за повече от два месеца. Когато отново се видели, Я. бил заедно със съпругата си. Изглеждал като друг човек – като болен, не можел да свързва изречения и бил неадекватен – „не беше в ред“. Тогава свидетелят разбрал, че ищецът е претърпял инцидент. Едва през последните няколко месеца обаче ищецът започнал да говори малко повече за случилото се.Свидетелят споделя непосредствените си лични впечатления от състоянието на Е.Я. към настоящия момент – не е добре със слуха, когато разговарят ищецът прескачал от една тема в друга-има някаква разпокъсаност. Станал по затворен като характер, много бързо се състарил външно; ръцете му треперят.Почти не споменавал овощната си градина.В магазина на П. се отоплявали с печка и Я. казвал, че не усеща миризмата на пушека.
В приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е посочено, че при престоя на Я. в Неврохирургично отделение е установена и десностранна лека хемипареза, но поради психични отклонения, частична моторна и сензорна афазия и обърканост, не е приет за долекуване в ОФТР – отделение по физикална терапия и рехабилитация. С оглед изготвяне на експертизата, на 14.03.2018г., вещото лице д-р Н. е извършило контролен преглед на Я., при който последният се е оплакал от лесна уморяемост и болки в главата.Имал постоянен шум в двете уши, по силен-в дясното ухо.Силно снижен слух двустранно и то тежко в дясно ухо.Пред д-р Н. ищецът споделил, че походката му е много нестабилна и залита при ходене; има пълна загуба на обонянието от момента на травмата на главата и занижен усет за вкус. От заключението по експертизата се установява, че независимо от провеждането до момента лечение, след прекараната тежка черепно – мозъчна травма, при ищеца има остатъчни увреждания, които персистират – занижен слух, пищене в двете уши, залитане. Тези оплаквания се доказват и от проведения преглед и аудиограма при ушен лекар. Вещото лице е категорично, че всички оплаквания са следствие на счупването на черепната основа – фрактурата преминава през отворите, през които излизат различни черепно-мозъчни нерви и ги наранява, при което настъпва дисфункция на същите – слух, обоняние, вкус. На практика към момента на прегледа съществено възстановяване няма, което отговаря на срока, изминал от момента на получаване на черепно-мозъчната травма.Лечението продължава и към настоящия момент. Вещото лице дава заключение, че при така настъпилите усложнения на счупването на черепната основа може да се възстанови единствено слуха. Веднъж загубено напълно, обонянието много рядко се появява отново. Вестибуларния синдром трудно се повлиява, но обикновено търпи обратно развитие и се постига подобрение след няколко години.В съдебно заседание д-р Н. обяснява, че моторната и сензорната афазия са увреждания в обичайно левия слепоочен дял, които отговарят за разбирането на говора и осъществяването на говора на човека. При сензорната афазия болният не разбира изреченията, които му се казват, въпросите, които са отправени към него. А моторната афазия това е невъзможността той да изговаря. Вещото лице е още веднъж е потвърдило становището си, че оплакванията на болния са вследствие фактурата на черепната основа – „единият от нервите отговаря за вкуса, втори - за обонянието, а друг - за сетивността и слуха и увредата на тези нерви е настъпила още в момента на счупване на черепа“, като усложненията не са след изписването на пациента, а те са още при счупването на черепа – вж.протокол с.з. от 29.03.2018г.
Разпечатката съдържа 22 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc1fce07-9652-44ae-a878-176de7b1d244