Разпореждане № 94397 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 94397 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110119758 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ф.

З., с ЛНЧ: **********, с която са предявени осъдителни искове за сумите, както следва: сумата в размер на 505,98 евро – главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода м.03.2023 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.07.2026 г. до окончателното плащане; 102,90 евро за мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2023 г. – 05.05.2026 г., сумата от 13,05 евро – цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2023 г. – м.02.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 4,36 евро за мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 05.05.2026 г., както и разноски по делото.

Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съобразно чл. 129 ГПК, вр. чл. 130 ГПК намира следното:

Съгласно нормата на чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, освен когато международен акт или акт на правото на Европейския съюз не предвижда друго.

От извършена служебна справка се установява, че ответникът Ф. З., с ЛНЧ: ********** няма настоящ адрес в Република България, както и няма данни да е лице с българско гражданство. Прочие, за това лице се установява, че не съществуват данни за запис при проверка в НБД „Население“.

След като съдът е изискал нарочна информация от Министерство на вътрешните работи, дирекция „Миграция“, по делото е станало ясно още следното. Ответникът Ф. З., с ЛНЧ: ********** е с отказано постоянно пребиваване на гражданин на ЕС, съгласно издадено решение с рег. № 20163/03.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, на 1 основание чл. 17А от ЗВПНРБГЕСЧТС.

Съдът е сезиран с искове срещу физически лица, всяко от които има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и §41б от ДР на ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове на потребител освен в случаите по чл. 4 и когато потребителят има обичайно местопребиваване в Република България и са налице условията по чл. 95, ал. 2 КМЧП

В процесния случай приложение намира Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице - потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия Раздел 2 „Специална компетентност“, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако: а) се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски; б) се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или в) във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.

2. Когато потребител сключи договор със страна, която няма местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в някоя от държавите членки, тази страна по отношение на спорове, възникнали от дейността на този клон, агенция или представителство, се счита за имаща местоживеене в тази държава членка.

3. Настоящият раздел не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

Съгласно чл. 18 от Регламента, потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.

2. Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

3. Настоящият член не засяга правото да се предяви насрещен иск в съда, пред който в съответствие с настоящия раздел е висящ първоначалният 2 иск.

Предвид изложеното следва, че искове срещу потребител може да се предявяват в държава-членка по местоживеене на потребителя. По делото не са налице данни за наличие на споразумение, сключено с потребителя при условията на чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година.

В случая настоящият адрес на ответника Ф. З., с ЛНЧ: ********** не само не е на територията на нашата държава, същият няма никакви данни за съществуваща териториална привръзка с държавата, като дори лицето е с отказано разрешение за постоянно пребиваване. Горното не може да обуслови компетентност на българския съд по така предявените искове на „Топлофикация София“ ЕАД.

Следва да се посочи и възприетото в Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 година по дело C-222/23, съгласно което член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че има местоживеене на територията на друга държава членка.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа предявените осъдителни искове срещу ответника, поради което с оглед на факта, че международната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка, то производството следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

В Р Ъ Щ А на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх.№ 221874/10.07.2026 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:

831609046 срещу Ф. З., с ЛНЧ: ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19758/2026 г. по описа на СРС, II ГО, 65 състав, в посочената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.

След влизане в сила на разпореждането, на ищеца да се възстанови внесената държавна такса.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4