Решение № 3714 от 02.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3714 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20261100501517 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Б. Д., действаща чрез своята майка и законен представител Т. В. Р. срещу решение № 14379 от 24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 16046/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 84- ти състав, в частта, с която искът с правно основание по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, предявен от Д. Б. Д., действаща чрез своята майка и законен представител Т. В. Р., срещу Б. Р. Д. за увеличаване на месечната издръжка, присъдена с влязло в сила решение № 12264 от 19.01.2017 г., постановено по гр. д. № 46071/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 89- ти състав, е отхвърлен за разликата над сумата в размер на 350 лева до пълния претендиран размер от 600 лева.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част като постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и при необоснованост на изводите на съда.

Навежда се, че определеният размер на издръжката не отговаря на нуждите на детето и на възможностите на ответника. Посочва се, че майката отглежда детето без участието на ответника, като нуждите му включват многобройни разходи, за които в хода на първоинстанционното производство са представени множество писмени доказателства, които неправилно районният съд не е кредитирал и обсъдил. Излагат се 1 съображения, че ответникът реализира доходи както в България, така и в чужбина и поддържа луксозен начин на живот, като недоказани са останали твърденията му, че закупува за детето дрехи и обувки и му осигурява джобни пари. Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не е дал съгласие детето да учи в частно училище, не почива на доказателствата по делото. Изтъква се, че в процесното учебно заведение детето ще получи по- добро образование, а при възможностите, които ответникът има, същият е длъжен да поеме задължението да заплаща издръжка в адекватен размер. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част, като вместо него да постанови друго, с което да уважи предявеният иск с правно основание по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК в пълния предтендиран размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Б. Р. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди изложените във въззивната жалба доводи относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, поради което същата е допустима.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. че

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Установява се от представените по делото копие от удостоверение за раждане № 5457130045/01.02.2013 г., издадено от Столична община – район „Овча Купел“ въз основа на акт за раждане № 0045/01.02.2013 г., и препис от решение № 12264 от 19.01.2017 г., постановено по гр. д. № 46071/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 89-ти състав, че въззивницата Д. Д . е родена на 28.01.2013 г. по време на брака на родителите й Т. В. Ра. /с предишно фамилно име Р. – Д./ и Б. Р. Д.. След прекратяване на брака на същите на 09.02.2017 г. родителските права по отношение на въззивницата са предоставени за упражняване от нейната майка, при която е определено и местоживеенето й, фиксиран е режим на лични отношения на въззивницата и въззиваемия и последният е осъден да заплаща на дъщеря си Д. месечна издръжка в размер на 250 лева.

С решение № 14379 от 24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 16046/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 84- ти състав, съдът е увеличил размера на определената с решение № 12264 от 19.01.2017 г., постановено по гр. д. № 46071/2016 2 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 89-ти състав, месечна издръжка от 250 лева, осъждайки Б. Р. Д. да заплаща на малолетното му дете Д., действащо чрез своята майка и законен представител Т. В. Р., месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 19.03.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 600 лева.

При определяне н а размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че малолетното дете Д. посещава Частно основно училище „Фюжън“.

Въззивният съд съобразява, че по делото не се установява съгласие на въззиваемия дъщеря му да се обучава в частно училище със значителни годишни такси за обучение, учебници, консумативи и храна. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, основавайки се на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 166 от 05.02.2015 г., постановено по гр. д. № 6571/2014 г. на ВКС, ІV г. о., която настоящият състав изцяло споделя, нуждата от средства за заплащането на такси в частно учебно заведение е изключителна и тя може да бъде удовлетворена само доколкото родителят може да я осигури без особени затруднения, което обстоятелство в настоящия случай не се установява да е налице. По делото липсват твърдения, а и доказателства в насока, че детето Д. е със специални образователни потребности или че други обективни причини налагат то да се обучава в частно учебно заведение. Аргументът, че в частното училище детето ще получи по- добро образование, изтъкнат във въззивната жалба, не е достатъчен, за да се приеме, че разходите за такси за обучение, учебници, консумативи и храна, заплащани за всяка учебна година в процесното учебно заведение, представляват необходими разходи с оглед нуждите на детето.

По делото не се установяват твърденията, изложени във въззивната жалба, че малолетното дете Д. е картотекиран състезател по модерни танци, както и че тренировките, екипите и състезанията й са на значителна стойност. Съображенията на въззивната страна, че за доказване на тези обстоятелства пред първоинстанционния съд са представени множество писмени доказателства, не отговарят на доказателствената съвкупност по делото.

Представените по делото разходооправдателни документи, в които не се съдържат данни нито от кого, нито в 3 чия полза са извършени съответните разходи, не са от естество да установяват горепосочените обстоятелства или други релевантни за спора факти.

При съобразяване на всичко изложено дотук обаче не може да се пренебрегне и фактът, че към момента на определяне на първоначалната издръжка ищцата е била на 4 години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт тя е на 12 години и е ученичка в учебно заведение /било то и частно такова/. Ето защо, с оглед изминалия период от време и предвид възрастовото израстване на ищцата, безспорно потребностите й значително са нараснали. Това е така, защото с увеличаване на възрастта на децата се увеличава и кръгът от обществени отношения, в които те участват, с което нарастват и потребностите от средства за базисните им нужди /храна, облекло, медицински грижи, транспорт/, за образование и за социално-културно развитие. Предвид изложеното, въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция, че са настъпили трайни промени в обстоятелствата, при които е формиран размерът на издръжката, което налага нейното изменение.

Освен гореизложеното, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че за времето от определяне на дължимата издръжка до датата на постановяване на първоинстанционното решение инфлацията в страната е 52 %, видно от публично достъпната информация на електронна страница на Национален статистически институт (https://www.nsi.bg/statistical-data/114/372), което е довело до повишаване на средствата за издръжка на малолетното дете, наред с увеличените нужди, породени от неговото израстване.

При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззиваемия издръжка съдът съобразява, че последният няма незадоволени жилищни нужди, на млада възраст е, здрав и трудово ангажиран. Установява се от приетите пред въззивната инстанция като писмени доказателства по делото служебни справки от Национална агенция по приходите и от Национален осигурителен институт, че средномесечният облагаем доход на въззиваемия за периода 01.2025 – 02.2026 г. е в размер на 2 000 лева, както и че за 2025 г. ответната страна е декларирала доходи от трудови правоотношения в размер на 24 000 лева и доходи, различни от трудови, в размер на 8 000 лева. От същите справки се установява и че през 2025 г. от организатор на хазартни игри „Brobet Limited“ на ответната страна е изплатена по регистрирана игрална сметка сумата в размер на 10 825,86 лева. Пред въззивната инстанция като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че въззиваемият работи както в България, така и в чужбина, като в тази връзка следва да бъде взето предвид и съдържащото се в приетото като писмено доказателство по делото заверено копие от искова молба, подадена от Б. Д. срещу Т. Р., признание, че последният работи както в България, така и в Нидерландия. В този смисъл при преценка на възможностите на ответника това обстоятелството следва да бъде взето 4 предвид, макар и по делото да не се установява с точност размерът на реализирания от него доход в чужбина.

Доказва се от приетото от въззивния съд копие от удостоверение № 1045200217/03.07.2020 г., че въззиваемият има алиментни задължения към друго малолетно дете. Установява се, че бащата има облигационни задължения по сключен договор за потребителски кредит. В тази връзка следва да се посочи, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити. Обратното би означавало, че родителят може да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, като обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката.

При съобразяване на установените доходи, имотно състояние, трудова ангажираност на въззиваемия и наличието на парични алименти към друго малолетно лице въззивният съд приема, че същият разполага с възможността без затруднения да отделя над средствата, необходими за собствената му издръжка и тази на второто си дете, сумата от 500 лева месечно за издръжката на дъщеря си Д..

При определяне на посочения размер на дължимата от въззиваемия издръжка съдът отчита установения средномесечен облагаем доход на майката за периода 02.2025 г. – 02.2026 г. в размер на 5 625,97 лева, както и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето Д., което поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по- голяма част от издръжката на дъщерята на страните, но единствено съобразена с установените му възможности. Разликата над този размер от издръжката на детето Д. следва да се поеме от неговата майка.