Определение № 3027 от 07.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3027 гр. София, 07.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502651 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Л. М., в качеството й на синдик на „Доратек“ООД/в несъстоятелност/ срещу Разпореждане № 4004/ 17.08.2026г., постановено по т.д.№ 534/2026г. на СГС, ТО, 16с-в, с което съдът е върнал исковата молба с вх.№ 35998/17.03.2026г. в частта й по отношение на претендираната относителна недействителност на извършените 208 тегления на парични суми в общ размер на 149 521,52 евро и за осъждането на ответника И. Г. да върне сумата обратно в масата на несъстоятелността и е прекратил производството по делото в тази му част, като недопустимо.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно по съображения изложени в частната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от синдика на „Доратек“ООД/в несъстоятелност/ срещу И. Г., гражданин на Р Турция.

Твърденията в исковата молба са били, че по отношение на „ДОРАТЕК“ ООД (н) е било открито производство по несъстоятелност поради настъпила на 06.03.2023 г. неплатежоспособност, като в периода 05.09.2021 г. - 05.09.2023 г. (две години преди депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ) от ответника са били извършени 208 броя тегления на суми от платежна сметка на длъжника, които възлизали на сума в общ размер на 292 438 1 лева и за които липсвали отчетни документи. Сочи се от ищеца, че с тези транзакции била увредена масата на несъстоятелността и затова те следвало да бъдат обявени за недействителни.

За да постанови обжалваното разпореждане, с което исковата молба е върната в тази й част, поради недопустимост на исковите претенции по чл.647, ал.1, т.1 и т.6 ТЗ, градският съд се е мотивирал с това, че тегленето от платежна сметка на дружеството представлява разпореждане с наличностите по сметката, което е увреждащо масата на несъстоятелността само при неотчитане на получената сума, съгласно прилаганите от несъстоятелното дружество счетоводни стандарти, съответно самото действие на разпореждане с наличностите е извършено от името и за сметка на дружеството, поради което това действие само по себе си, без осъществяване на последващия факт на неотчитане на получените суми, не е действие, което уврежда масата на несъстоятелността, съответно въобще не би могло да се квалифицира като сделка, по която страна е свързано с длъжника лице, съгласно изискването на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Съдът е посочил че защитата срещу неотчетени суми се реализира чрез различен иск, който не е основан на искане за прогласяване недействителност на увреждащото масата действие.

В обобщение съдът е формулирал правен извод, че изложените от ищеца фактически твърдения не припокриват някой от фактическите състави на чл.647 ТЗ и поради това, че са по естеството си ненадлежни към петитума на заявената искова претенция, обуславят и недопустимост на предявените искове за относителна недействителност на изтеглените суми в общ размер на 149 521,52 евро за тяхното връщане в масата на несъстоятелността.

Така постановеното определение е правилно.

Твърденията в исковата молба са, че за процесния период от 07.09.2021г. до 09.05.2023г. ответникът И. Г., като управител на „Доратек“ООД, е изтеглил суми в общ размер на 149 521,52 евро, за което не са били представени никакви счетоводнооправдателни документи- разходни касови ордери, фактури, договори, протоколи и пр., които да удостоверяват основанието за извършването на тези разходи и тяхното предназначение за дейността на дружествата. Тоест твърденията на ищеца са били в смисъл, че чрез неоснователното изтегляне на парични средства, ответникът като негов управител и органен представител е намалил активите на дружеството, с което е увредил масата на несъстоятелността и интересите на кредиторите.

При тези фактически твърдения не се обосновава твърдение за действие на длъжника „Доратек“ООД, което да представлява сделка по см. на чл.647, ал.1- било то безвъзмездна по т.1 или увреждаща по т.6 на същата разпоредба. Както е посочил и първинстанционният съд, тегленото от банковата сметка на несъстоятелното дружество не представлява акт на разпореждане в полза на друго лице, което да е предпоставено от наличието на правоотношение, което се характерезира с правопораждащ факт, страни и съдържание. То представлява действие на самия длъжник, доколкото ответникът И. Г. е действал само в качеството му на органен представител на несъстоятелното дружество. Липсата на отчетност в действията му, изразяваща се в непредставяне на разходооправдателни 2 документи, предпоставя въпроса за отговорността на управителя към това дружество, която може да бъде реализирана включително и по реда на попълване масата на несъстоятелността, като в последния случай дружеството ще бъде представлявано от синдика.

Самото разпоредително действие на управителя обаче не сочи на наличието на правоотношение, което да бъде атакувано от синдика чрез някоя от исковите претенции по чл. 647 ТЗ тъй като тегленото на суми не представлява разпоредително действие, което да е извършено в полза на друго лице, а е действие извършено в полза на самия длъжник, действащ чрез органния си представител. Трансформирането от банкова в касова наличност не променя по никакъв начин имуществото на длъжника тъй като активите му остават непроменени, освен ако разбира се изтеглените парични средства липсват в касовата наличност и не са налице оправдателни документи за тяхното изразходване.

По тези съображения и правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените от ищеца фактически твърдения не покриват никой от фактическите състави на чл.647 ТЗ и като такива не са надлежни да обусловят допустимост на предявените искове за относителна недействителност на изтеглените суми в общ размер на 149 521,52 евро за тяхното връщане в масата на несъстоятелността. Както се изложи по-горе за кредиторите на несъстоятелния длъжник, които са увредени от действията на управителя на дружеството поради последващо неотчитане на извършеното от него действие на имуществено разпореждане, има друг път за защита, който е различен от търсената с предявените в настоящото производство защита.

Съответно предвид недопустимостта на предявения главен иск с правно основание чл.647 ТЗ като недопустим се явява и предявеният обусловен осъдителен иск за осъждане на ответника да възстанови изтеглените от него парични средства тъй като разглеждането му е обусловено от разглеждането на обуславящия отменителен иск, който е недопустим. От една страна, връщането на получените преводи е допустимо само като последица от уважаването на някой от обуславящите конститутивни искове, а от друга самостоятелен иск за връщане на сумите като дадени на отпаднало основание синдикът не е легитимиран да води от свое име.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4004/17.08.2026г., постановено по т.д.№ 534/2026г. на СГС, ТО, 16с-в, с което съдът е върнал исковата молба с вх.№ 35998/17.03.2026г. в частта й по отношение на претендираната относителна 3 недействителност на извършените 208 тегления на парични суми в общ размер на 149 521,52 евро и за осъждането на ответника И. Г. да върне сумата обратно в масата на несъстоятелността и е прекратил производството по делото в тази му част, като недопустимо.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4