Решение № 12257 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12257 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110106844 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против С. Д. К. и Е. С. К. с искане да бъде установено, че дължат на топлофикационното дружество сумите: за С. Д. К. сумата от 1,06 евро – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 08.07.2025 г. върху заплатена главница за такса дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес гр. ***; за Е. С. К. сумата от 4,23 евро – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 08.07.2025 г. върху заплатена главница за такса дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес гр.

***. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който се отнасят. Ответниците в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК подават отделни отговори на исковата молба, в които оспорват исковете. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните. Не оспорват реалната доставка на услугата дялово разпределение и размера на исковете. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени 1 осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В 2 гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса за услуга дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.

По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК такива следва да се присъдят единствено на ответниците. От тях не са сторени такива, тъй като им беше предоставена безплатна правна помощ. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Р. Д. и на адв. Р. А. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение, което с оглед цената на исковете, броя проведени съдебни заседания и фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 200 евро за всеки от тях.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** против С. Д. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.

***, кантора 313, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1,06 евро – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 08.07.2025 г. върху заплатена главница за такса дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес гр.

*** като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** против Е. С. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.

***, кантора 314, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4,23 евро – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 08.07.2025 г. върху заплатена главница за такса дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес гр.

*** като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.С., ЕИК: *** да заплати на адв. Р. Л. Д., л. № 1000281710 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 евро – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т.С., ЕИК: *** да заплати на адв. Р. Ц. А., л. № ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 евро – 3 адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач ТС на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4