Решение № 446 от 09.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 91/2025
- Вид
- Решение № 446
- Подписан
- 09.09.2025
- Състав
- Теодорина Димитрова, Димо Колев, АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 559, ал.1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 559, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 561 · Кодекс за застраховането
- чл. 561, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 446 гр. Велико Търново, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Димо Колев
АННА ДИМОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100500091 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 160 от 12.11.2024г. по гр.д. № 447/2024 година Районен съд –Свищов е отхвърлил предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД- гр. София иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 559, ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането за признаване за установено, че И. В. Лалов им дължи сумата от 6001,17 лв., регресно вземане на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 79/12.03.2024г. по ч.гр.д. № 155/2024г. по описа на РС Свищов, като неоснователен и недоказан. Ищецът е осъден да заплати на ответника сторените в хода на производството разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – СОФИЯ, БУЛСТАТ 121446665 чрез адв. Н. И. от ВТАК. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото. Съдът неправилно приел, че Застрахователно дружество „ОЛИМПИК“-Клон България“ с ЕИК 200737120 и седалище в гр. София, бул. Гоце Делчев, 1
№ 142А е застраховател от друга държава член на ЕС, поради което приема, че ГФ не покрива риска от липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на ПТП, за което вина имал ответника. Смята, че този извод противоречи на българското законодателство, съгласно което клонът на чуждестранно юридическо лице е самостоятелен търговски субект – води самостоятелни търговски книги и съществува до заличаването му от българския Търговски регистър. Районният съд е приел, че към датата на настъпилото ПТП не е имало валидно сключено договор за застраховка „Гражданска отговорност“, но без да анализира всички доказателства и в противоречие с тях, е отхвърлил изцяло предявения иск. Жалбоподателят се позовава на Кодекса на застраховането, че след като увреждащото МПС е с българска регистрация и обичайно се намира на територията на Република България, без да се отчитат причините за липсата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на причиняване на ПТП-то, за което е виновен водача на такова МПС, то отговорен е Гаранционния фонд за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени вреди.
Именно в противоречие с това правило било постановеното решение. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Жалбоподателя не прави искания за нови доказателства.
По реда на чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответника И. В. Л. чрез пълномощник адв. Б. Г. от ВТАК. Оспорва жалбата и наведените с нея оплаквания и възражения като неоснователни. Счита решението за правилно, обосновано и постановено с оглед събраните доказателства, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Излага подробни правни доводи, че ответникът не е надлежна страна по материалното правоотношение с оглед обстоятелството, че неговият договор за застраховка „Гражданска отговорност“ валидно сключен със Застрахователна компания „Олимпик“, Клон България, е бил прекратен по причина, че застрахователното дружество е било обявено в неплатежоспособност и е прекратена неговата дейност и е взето решение за начало на ликвидацията му. Сочи, че след спор с кипърския ГФ е добито арбитражно решение във връзка с несъстоятелността на ЗК Олимпик АД и че в случая е приложима Конвенцията от 1995г. за правото на регрес между гаранционните фондове и следователно кипърският ГФ бил отговорен по отношение на застрахователните договори, сключени чрез българския клон на дружеството. С оглед тези съображение моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира направените по делото разноски.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства, не са сочили нови доказателства.
В съдебно заседание жалбопадателят ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - България не се представлява. Представено е писмено становище вх. № 2966/04.03.2025г. чрез пълномощник адв. Н. И., надлежно упълномощена, в което излага правните си доводи и съображения, в подкрепа основателността на предявения иск. Предендира отмяна на първоинстанционното 2 решение и уважаване на предявения иск.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв. Б. Г. – упълномощен по надлежния ред. Оспорва въззивната жалба, поддържа представения отговор на въззивната жалба и изложените в него доводи относно неоснователност на предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на РС Свищов. Претендира присъждане в полза на ответника сторените в хода на въззивното производство разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице нарушения процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на решението.
След като съдът приема, че решението е валидно и допустимо, следва да се премине към разглеждане на спора по същество и преценка правилността на обжалваното решение, според наведените във въззивната жалба възражения и опраквания.
Предмет на делото пред първата инстанция е предявен от Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с регресното право чл. 559, ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 558, ал. 7 от КЗ с искане да бъде прието за установено, че ответникът И. В. Л. дължи на Гаранционен фонд сумата в размер на 6001,17 лв., представляваща възстановена от гаранционен фонд обезщетение по претенция 19120035/16.01.2019г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, която сдума била платена в полза на НББАЗ, за обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Бюрото, което то е платило в полза на Националното бюро на автомобилистите във ФР Германия, за щети по увреден лек автомобил „Ситроен Ц“ рег. КА-FE 1050 от ПТП, настъпило на 18.08.2018 г. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 18.08.2018 г., в Германия, на ул. Кригсщрасе 196 в гр. Карлсруе 76133, землище Меере, ответникът Л., като водач на лек автомобил „Тойта“, с рег. №ВТ 6332 КМ, без действаща застраховка „Гражданска отговорност“ нарушил правилата за движение и става причина за ПТП, като удря в задната част намиращия се пред него и спрял на светофар л.а. „Ситроен Ц“ , с рег. № КА-FE1050. Твърди, че НББАЗ е заплатил на 3
Национално бюро на ФР Германия сумата по обезщетението за имуществени вреди, като в последствие НББАЗ и отправил претенции към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. СОФИЯ на 16.012019г. за сумата 2633,53 евро и на 5.03.2019г. за сумата 434,82 евро. Претенциите били удовлетворени и заплатени от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на 14.03.2019г. на обща стойност 6001,17 лева. За тази сума било подадено заявление по 410 от ГПК и образувано ч.гр.д.155/2024г.по описа на РС Свищов и била издадена Заповед за изпълнение № 79 от 12.03.2024г. Ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК против заповедта за изпълнение, поради което ищецът предявява иска по чл. 422 ГПК с искане да бъде прието за установено, че вземането му против Л. съществува, а именно , че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 6001,17 лева, представляващо възстановеното от Гаранционния фонд обезщетение по претенция 19120035/16.01.2019 г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на тази сума. Навеждат се твърдения, че ответникът Л. към датата на настъпилото ПТП не е имал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като същата е била прекратена.
Гаранционният фонд след извършеното плащане – възстановяване на платеното от НББАЗ, встъпвал в правата на удовлетворения кредитор и има право на регресната претенция в размер на платеното.
Ответникът И. В. Л. чрез пълномощника си адв. Г. подава писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК и в предвидения от закона срок чрез който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Оспорва всички фактически и правни твърдения на ищеца. Твърди, че е имал сключена застраховка със „Застрахователна компания Олимпик“, към датата на ПТП.
Договорът към датата на настъпилото ПТП не е бил изтекъл и е бил валиден. Поддържа тезата, че към датата на събитието застрахователният договор бил действащ. Наведените доводи, че договорът „Гражданска отговорност“ е бил прекратен, не почивала на никоя от българските действащи правни норми, нито на КЗ, нито на Кодекса на международното частно право. Изключено било акт на гръцки или кипърски, или на който и да друг гаранционен фонд да прекратява сключени от български физически и юридически лица застрахователни договори, действащи на територията на Република България. Твърди, че платеното от Гаранционния фонд, следва да бъде търсено от кипърския Гаранционен фонд, поради което счита че не е надлежна страна по този регрес. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноските.
В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани нови доказателства.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда с подробности.
По ЧГД № 155/2024г. по описа на РС Свищов е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 79/ 12.03.2024 г. с която е разпоредено И. В. Л. да заплати на 4 кредитора Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, сумата 6001,17 лв. регресно вземане на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.03.2024г. до датата на окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 120,02 лева – разноски -платена държавна такса.
На 18.08.2018г. в Германия на ул. Кригсщрасе 196 в гр. Карлсруе 76133, землище Меере, ответникът управлявал л.а. „Тойота“, с peг. № ВТ6332КМ, удря в задната част намиращия и се пред него и спрял на светофар л.а. „Ситроен Ц“ с peг. № KA-FE1050, като в резултат удара на този автомобил са причинени имуществени вреди. От доказателствата е видно, че ответникът е признал вината си. Образувана била щета по отношение уврежданията на л.а „Ситроен Ц“. Видно от представените по делото писма от 17.01.2019г. и 21.01.2019г. от Бюро за регулиране на исковете в Европа претенцията относно щетата е насочена към Националното бюро на българските автомобили. НББАЗ е извършил плащането и е отправил искане към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София на 16.01.2019г. за сумата 2633,53 евро и на 5.03.2019г. за сумата 434,82 евро. И двете претендирани парични суми са заплатени от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на 14.03.2019г. на обща стойност 6001,17 лева.
Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc1e04de-3327-4961-b46c-b5dd68f7d6b0