Решение № 299 от 24.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600724 по описа за 2026 година

Делото се разглежда по въззивен ред (гл.21 НПК) за втори път, а повод за сегашното му образуване пред САС е подадената от защитника на подс. С. Ц. Н. в срока и по реда на чл. 319 НПК жалба срещу Присъда № 10/31.ІІІ.2026 г. по н.о.х.д. № 650/25 г. на Пернишкия окръжен съд (ПОС), с която подс. Н. е признат за виновен в извършен на 04.Х.2020 г. в състояние на силно раздразнение опит за убийство (чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 НК) на пострадалия А. В. М.; наказан е с две години и половина лишаване от свобода (при първоначален общ режим); и осъден да заплати разноските (чл. 189, ал.3 НПК).

Проверяваната присъда е също втора по ред в хода на делото и е постановена при новото му разглеждане след въззивната отмяна (с Реш. № 403/27.ХІ.25 г. по в.н.о.х.д. № 1317/25 г. на САС) на предходно постановения първоинстанционен съдебен акт (№ 18/12.ХІ.24 г. по н.о.х.д. № 206/21 г. на ПОС). Подадената срещу нея жалба, изцяло поддържана от адв. Д. и подс. Н. в съдебните прения пред САС, е с претенция за по-лека квалификация на деянието (чл. 337, ал.1, т.2 НПК), мотивирана с довода, че поради неправилна оценка на доказателствата Окръжният съд е приел грешно установени факти. Оттук именно защитата извежда, че ПОС е допуснал и нарушение на материалния закон, защото извършеното от Н. не съставлявало афектен опит за убийство (чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 НК), а средна телесна повреда (чл.

129 НК), причинена в състояние на силно раздразнение (чл. 132, ал.1, т.2 НК) или при превишени предели на неизбежна отбрана (чл. 132, ал.2 НК). Цитираните доводи са оспорени от участвалия във въззивното заседание прокурор от САП, който пледира, че доказателствата за субективната страна в поведението на дееца обосновават наличието на умисъл за умъртвяването на пострадалия и предлага присъдата да бъде потвърдена в цялост.

І.

1

САС не откри в делото основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда.

Цялостното й потвърждаване се налага, на първо място, поради правилно установените от първата инстанция факти и прецизния доказателствен анализ, на който те почиват. Окръжният съд е събрал всички необходими доказателства; съпоставил ги е логически; оценил ги е критично и така напълно обосновано е извел фактологията на процесните събития, съвпадаща с предявените в обвинителния акт обстоятелства. Без да установява „нови фактически положения“ (чл. 316 НПК), въззивната инстанция прецени, че няма причина да се отклонява от изясненото до този момент:

В късните вечерни часове на 03 октомври 2020 г. подс. С. Ц. Н. (ЕГН:

**********) консумирал алкохол със свои познати (свидетелите Р. Г. и И. С.) в открито междублоково пространство в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ (в близост до блокове № 7 и 9). На пейка до тях стояла друга приятелска компания – св. Н. Н. и пострадалият А. В. М. (ЕГН: **********), който пиел бира, закупена от намиращия се в същия район денонощен магазин. Малко след като възприел М., подс. Н. тръгнал към него, отправял словесни обиди и закани и го ударил по главата. Пострадалият успял да се предпази с ръце и напуснал мястото на свадата, а подсъдимият се върнал при своята компания.

Около 01.30 ч. на 04 октомври 2020 г. А. М. се завърнал в района на денонощния магазин, като този път носел в себе си нож със 17-сантиметрово метално острие и с дървена дръжка (с надпис върху острието „Columbia“), както и метален лост (тип „кози крак“). Преминал за кратко през гишето на магазина и се насочил към пейката, на която стоял по-рано. В този момент зад гърба му с бърз ход се появил подс. С. Н.. Свидетелят М. успял да го възприеме в огледалния образ на витрините, обърнал се и помежду им възникнал физически сблъсък. Подсъдимият започнал да рита пострадалия и така отскубнал от ръцете му металния лост, който паднал на земята. След това Н. съборил чрез избутване св. М. на бетонните плочки до пейката (в близост до денонощния магазин) и започнал да му нанася удари с крак. Свидетелите Г. и С., които непосредствено наблюдавали проявената агресия, не успели да възпрепятстват поведението на подсъдимия. В опит да се защити докато лежал, пострадалият М. извадил от калъфа пренасяния метален нож, но го изпуснал. Подс. Н. взел ножа и най-напред с лявата си ръка нанесъл порезни рани по крака на А. М., а след това – докато свидетелят все още лежал на земята, подсъдимият замахнал съзнателно два пъти към гръдния му кош, причинявайки му две прободни рани в дясната гръдна половина. После изхвърлил ножа в близост до пейката и си тръгнал, а св. Г., която се уплашила заради изтичащата кръв от тялото на М., сигнализирала за инцидента на тел. 112.

При нанесения от подс. Н. побой на пострадалия М. били причинени няколко телесни увреждания: две прободно-порезни рани в дясната гръдна половина, проникващи в гръдната кухина (място на жизненоважни органи и системи, чието евентуално увреждане, без своевременна и квалифицирана медицинска помощ, би довело до смъртен резултат); хемопневмоторакс (навлизане на въздух и изливане на кръв) в дясната гръдна кухина, съставляващ разстройство на здравето, временно опасно за живота; порезна рана на дясната подбедрица; и разкъсно-контузна рана в периеталната област на главата. Отзовалият се на мястото медицински екип транспортирал пострадалото лице първоначално до МБАЛ „Р. Ангелова“ АД в гр.

Перник, а след това - поради усложненото му състояние и необходимост от спешна хирургична намеса, същият бил преместен в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов“ в гр. София, където е опериран и изписан няколко дни по-късно.

2

ІІ.

Въззивният съд не споделя оплакването на жалбоподателя, че първата инстанция е фаворизирала уликите срещу подсъдимия за сметка на някои доказателства, които разколебавали обвинителната теза. Предявените с нея факти могат да бъдат приети за установени „по несъмнен начин“ (чл. 303, ал.2 НПК), защото се подкрепят от преки източници на информация за изследваните събития. Такива са, на първо място, показанията на самия пострадал А. М. (л.71, гръб от н.о.х.д. № 650/25 г. и прочетените от д.п. – т.1, л. 67), който последователно и детайлно разказва за двата етапа на конфликта – първата агресия от подс. Н.; присъствалите на нея лица; оттеглянето на свидетеля; последващото му връщане с нож и „кози крак“ (мотивирано от мисълта, че подсъдимият вече може би си е отишъл от процесното място); второто нападение от Н., при което М. не отрича, че все пак се е опитал неуспешно да извади ножа за самозащита; последователното му пробождане в гърдите.

ПОС е имал основание да приеме с цялостно доверие съобщеното от пострадалия, защото възпроизведените от него факти не са изолирани и намират подкрепа в други преки доказателства. Такива са кадрите (записите), заснети от намиращите се на местопрестъплението две охранителни камери, чийто материални носители (дискове – л.98 от д.п.) са изследвани от в.л. К. по приетата видео-техническа експертиза (Протокол № 359/30.10.20 г., л. 99 от д.п. и л. 99 от н.о.х.д.). Това е възможно най-обективният източник на данни, лишени от всякакъв оценъчен субективизъм относно времето (ок. 01.30 ч. на 04.10.20 г.), мястото и естеството на случилото се. Извършвайки най-напред лицева идентификация на участниците в заснетите събития, експертът е потвърдил, че това съответно са подс. Н. („лице 2“) и пострадалият М. („лице 1“) и е проследил (описал текстово – л. 108 и сл. от д.п.) поведението им – догонването на М. в гръб от Н.; последващото им сдърпване; събарянето на пострадалия; нанесените по тялото му ритници; замахването към него с държан в лявата ръка на Н. метален предмет, наподобяващ нож; и последващото оттегляне на подсъдимия. Сериозната значимост на коментирания доказателствен източник мотивира САС непосредствено да се убеди в неговото съдържание, което беше технически възпроизведено в присъствие на страните във въззивното съдебно следствие (л.18 от в.н.о.х.д.) и не се установиха противоречия между заснетите кадри и констатациите на вещото лице.

Защитата на подсъдимия неоснователно възразява срещу процесуалната годност на изследваните записи, защото техните материални носители (два диска) са били легитимно приобщени като веществени доказателства (чл.110, ал.2, вр. чл. 109 НПК), при които връзката им с местопроизшествието е лесно проверима и липсват данни за злонамерена техническа манипулация. Свидетелят М. М., който като дежурен във ІІ РПУ/ОДМВР-гр.Перник в процесната нощ се е отзовал на сигнала за инцидента, потвърждава (л.72 от н.о.х.д.) не само, че е установил наличието на една от камерите при близкия магазин за месо, но и че на място е изгледал съдържанието на най-важния запис от нея, касаещ самото сбиване и употребата на ножа. Казаното съответства и на документите в досъдебното досие на делото, от които става ясно, че с два протокола от 05.10.20 г. (л.166-167 от д.п.) в качеството си на оперативен работник М. е приел дискове от две записващи устройства – от денонощния магазин за цигари и алкохол; и от магазина за месо на ул. „Юрий Гагарин“ № 7. Именно за две установени в близост охранителни камери говори в показанията си и св. С. В., също полицай в ОДМВР/гр.

Перник (л.83-84 от д.п., прочетени на осн. чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК – л. 98 от н.о.х.д.). Още на 05.10.20 г. св. М. е предал въпросните материални носители на разследващия орган по делото, за което – този път в съответствие с чл. 159 НПК – са оформени два нови протокола (л.168-169 от д.п.). Така, че няма никакво съмнение за 3 произхода на експертно изследваните кадри и за достоверността на тяхното съдържание.

Редица други веществени доказателства, макар и с косвен характер, също подкрепят версията на пострадалия М. и заключението на техническата експертиза.

Още при първоначалния оглед (л.21 и сл. от д.п.), осъществен при условията на чл.

212, ал.2 НПК, е открит, фиксиран и иззет падналият в непосредствена близост до пейката нож, ползван като средство за престъплението. Процесуалното му „изземване“ е било и съдебно одобрено при условията на чл. 161, ал.2 НПК с Опр. № 260030/04.10.20 г. по н.ч.д. № 1604/20 г. на ПРС (явяващ се към онзи момент „съответен“ съд на първоначалната работна квалификация на деянието по чл. 128 НК).

Благодарение на двама от работилите по случая полицаи – И. Т. и М. М., са издирени и приобщени за съхранение по делото и дрехите, с които при сбиването си са били облечени подсъдимият и пострадалият, а те, по видими белези, изцяло съответстват на заснетото от камерите. От показанията на Т. (л.98 от н.о.х.д.) става ясно, че същата нощ той е посетил дома на Н. и там, след неговото задържане, приятелката му (св. Н.

С.) е предала на полицията дрехите, с които подсъдимият е бил облечен при инцидента – твърдение, което съответства както на съставения по случая протокол (л.162 от д.п.), така и на изявленията на самата С. (л.73 от н.о.х.д.), свидетелствала пред първата инстанция, въпреки разяснената й възможност по чл. 119 НПК. В същото време, съпоставката на показанията на М. (л.72 от н.о.х.д.) и М. Т. – санитар в МБАЛ „Рахила Ангелова“/гр. Перник (л. 78 от д.п. – прочетени по чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК; и л.

126 от н.о.х.д. № 206/21 г., прочетени по чл. 281, ал.1, т.2 НПК), със съдържанието на изготвения протокол от 04.10.20 г. (л.162 от д.п.) потвърждава, че в нощта на инцидента М. М. е посетил болницата, в която е бил първоначално настанен пострадалият М. и е приел за съхранение неговите дрехи. В рамките на същия ден (04.10.20 г.) Т. и М. са предали по реда на чл. 159 НПК получените от тях вещи на разследващия орган, който е отразил това действие в съставените два процесуални протокола (л. 164-165); провел е дължимите им огледи – чл. 110, ал.1 НПК (л.43 и л. 58 от д.п.), и е организирал тяхното фотографиране, при което ясно са онагледени (л. 52 от д.п.) причинените от металния нож две прорезни дупки в горнището на анцуга, носен от А. М..