Решение № 124 от 23.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500144 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, срещу решение №1334/02.12.2024 г. по гр. д. № 765/2024г. на Окръжен съд – Варна, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. К. Г. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011г. по описа на ОД на МВР- Варна за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 260089/01.04.2021г. по НОХД № 495/2020г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се твърди, че определената от съда сума като обезщетение е завишена и несъобразена с изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Посочва, че не са обсъдени възраженията, които Прокуратурата е направила с отговора на исковата молба и неправилно е определен началния момент, от който би могла да се ангажира отговорността й. От доказателствата по делото не се установява, че твърдените неимуществени вреди са в причинна връзка с повдигнатото обвинение, като съдът не е съобразил, че ищецът е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период по-малко от три месеца, изменена в „Парична гаранция“, в последствие отменен, като гражданските права на ищеца са били ограничени в минимална степен. Излага се, че Прокуратурата не е огласявала 1 факти относно провеждането на наказателното производство, поради което и не дължи обезщетение за евентуалното накърняване на доброто име на ищеца, както и относно условията в ареста. Счита, че законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Претендира се отмяна на решението като неправилно, а евентуално – да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

С писмен отговор въззиваемият П. Г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва изложените в жалбата доводи, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа, че посредством представени по делото доказателства е установено влошаването на здравословното му състояние, характера и интензитета на преживените от него негативни емоции и стрес в резултат от осъщественото наказателно преследване. Счита, че определеното от съда обезщетение е справедливо. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски във въззивното производство.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от П. К . Г. срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да м у заплати сумата от 50 000лв., обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от незаконно, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал.1 от НК, преквалифицирано в последствие в престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 НК, за което е постановено оправдателна присъда по НОХД № 495/2020г. на РС Варна, влязла в законна сила на 17.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата до окончателното изплащане на задължението. В обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени твърдения за претърпените неимуществени вреди, които са следствие на задържането на ищеца по време на досъдебното производство и повдигнатото и поддържано обвинение от Прокуратурата по посоченото наказателно дело, по което е бил оправдан.

От материалите по НОХД № 495/2020г. на РС Варна, включващи ДП № 52/2011г. на Сектор „ПИП“ ОД на МВР Варна, а по късно под № 101/2012г. на ОСлС в ОП Варна се установява следното: досъдебното производство е образувано на 10.02.2011г. срещу пет лица, между които и ищеца П. Г. за извършено престъпление по чл.212, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК. На 11.02.2011г. П.

Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че в периода от началото на м. декември 2010г. до 10.02.2011г. в гр. Варна в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с Р.Г. и Б.М., с цел да набави за себе си и за другите две лица имотна облага, чрез използване на неистински документи възбудил и поддържал заблуждение у служители на „Банка ДСК“ЕАД и получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на банката общо в размер на 250 000лв., с намерение противозаконно да го присвои. Ищецът е задържан за 72 часа по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор при РП Варна. С определение от 2

14.02.2011г., постановено по ЧНД 0 797/2011г. по описа на ВРС, по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярката е потвърдена с определение по ВЧНД № 256/2011г. по описа на ВОС. С определение от 29.04.2011г. по ЧНД № 2333/2011г. на ВРС, мярката е изменена в „домашен арест“, в последствие изменена в „гаранция в пари в размер на 1500лв.“ с определение от 10.08.2011г. Мярката „парична гаранция“ е отменена с определение от 19.03.2013г., постановено по ЧНД № 1373/2013г. по описа на ВРС, поради изтичане на повече от две години от привличането на лицето като обвиняем.

От приложените към наказателните дела материали е видно, че с постановление на прокурор при РП Варна от 22.03.2013г. на П. Г. е наложена забрана да напуска пределите на Република България без разрешение на наблюдаващия прокурор.

Спрямо ищеца са издадени постановления за привличането му като обвиняем: от 20.09.2013г. за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че в периода от м. декември 2010г. – 10.02.2011г. в условията на продължавано престъпление в съучастие като помагач, чрез използване на неистински документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на „Банка ДСК“ЕАД на обща стойност 275 000лв.; от 22.11.2013г. за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, като по двете е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 02.12.2013г. е изготвено заключително постановление на следовател при ОСлС в ОП Варна, с което досъдебното производство е приключено с мнение за предаване на ищеца на съд. На 06.12.2013г. е внесен в съда обвинителен акт срещу тринадесет лица, между които и ищеца за извършено в съучастие като помагач престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 НК, като е образувано НОХД №6509/2013г. по описа на Окръжен съд - Варна. Производството по същото е прекратено с разпореждане от 17.12.2013г. и делото е върнато на ВРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. На 20.01.2014г. отново е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 221/2014г. по описа на ОС - Варна.

По делото са проведени 23 съдебни заседания, в 10 от които е даден ход на делото. Производството пред първа инстанция е продължило от 20.01.2014г. – до 05.12.2018г. НОХД № 221/2014г. е приключило с постановена на 05.12.2018г. присъда като П. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода„ за срок от 3 години, отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 5 години и е лишен от право да упражнява професия, свързана с банково дело за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата. С решение №2/08.01.2019г. постановено по ВНОХД №1037/2019г., първоинстанционната присъда е изменена, като на основание чл.304 НПК П. Г. е оправдан за извършено в съучастие с О., К., Н., Ж., Й., И. и С. престъпление по чл.212, ал.4, вр.ал.1, вр. Чл.20 и чл.26 НК и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, в частта с която ищецът е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.212 ал.4, вр.ал.1, вр. Чл.20 и чл.26 НК , извършено в съучастие с Р. и М..

3

По образуваното НОХД № 495/2020г. по описа на ВРС на 09.02.2021г. е допуснато изменение на обвинението, като делото е продължило по новите обвинения спрямо П. Г. за престъпление в съучастие с Р.Г., Б.М., К. Р. и И. М., като извършител, чрез използване на неистински документи, получил без правно основание чуждо движимо имущество, собствено на „банка ДСК“ЕАД по кредити на обща стойност 50 000лв. с намерениие да ги присвои.

Производството по делото е приключило с оправдателна присъда № 260089/01.04.2021г., влязла в законна сила на 17.04.2021г.. С определение от същата дата е отменена и взетата мярка за неотклонение „подписка“.

От данните по приложените наказателни производства е видно, че преди внасянето на първия обвинителен акт /06.01.2012г./ на 09.01.2012г. по ч.гр.д.

№ 58/2012г. по описа на ВОС, по молба на „Банка ДСК“ЕАД е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу П. Градев, чрез налагане на обезпечение върху ½ ид.ч. от апартамент №13, гр.Варна, ул.“Батова“ №4а, запор върху 50% от дружествени дялове в „Про Файненшън Адвайзърс“ ООД и „Праппа билд“ООД. Обезпечението е отменено с определение от 24.11.2021г..

В местни и национални електронни издания са били публикувани статии, чрез които публично е оповестено привличането на ищеца като обвиняем, с посочване на имената му, взетата мярка за неотклонение и осъждането му по НОХД № 221/2014г.

От приетото заключение на допуснатата пред първоинстанционния съд КСМПЕ се установява, че досъдебното производство и наказателното производство се е възприело от ищеца като травмиращо, в резултат на което са настъпили постоянни и интензивни тревожност и депресия, психосоматични симптоми, изразена вегетативна лабилност, липса на удоволствие и желание за контакти, кошмарни съновидения и дереализационни изживявания.

Въпреки подобрението към момента на изследването, експерта посочва, че при ищеца още са налице остатъчни симптоми от постравматичен характер, като анхедония, кошмарни сънища, светкавични спомени и дори обонятелни усещания от преживяното. Ищецът е провеждал индивидуална и групова психотерапия в продължение на близо 9 години; приемал е медикаментозна терапия с антидепресанти.

Въз основа на прегледа и представената медицинска документация, вещите лица са посочили, че П. Г. е диагностициран със следните заболявания: дорзалгия /болки в гърба/, с установена спина бифида /раздвоен гръбначен стълб/, представляващо вродено заболяване с отражение през целия живот; хипертонична болест на сърцето и хипертонично сърце; гастро езофагиална рефлуксна болест, представляваща хронично увреждане на клапата, намираща се в долния край на хранопровода на входа на стомаха, първична глаукома на двете очи; неинсулиново зависим захарен диабет. Според експертите, изготвили заключението при ищеца наред с дорзалгията са установени дегеративни промени по костно ставния апарат; двустранна кокс артроза, вродена липса на опашна кост, дегеративни промени на поясни прешлени.

Вродените заболявания - „спина бифида“ и липсата на опашна кост могат да причинят т.н. “нощно напикаване“, но то може да се дължи и на стресово състояние, каквото е воденото наказателно производство. Според в.л. психиатър, е възможно то да се дължи на наказателното преследвани, доколкото ищецът е бил предразположен към заболяването „енорезис“, чиито 4 симптоми са отшумели след провеждане на психотерапия. Възможно заболяването да е повлияно благоприятно и от медикаментозното лечение.