Решение № 536 от 13.03.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 536

Перник, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VI състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА административно дело № 20267160700071 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 6, вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И. А. С. /***/, роден на [дата]., сирийски гражданин, с [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. П. С. Д. – Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. *, офис * [тел. номер], срещу Решение № 2‑Б/19.01.2026 г. на интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в явно несъответствие с целта на закона. Твърди се, че представените нови документи и обстоятелства е следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, а не по начина, по който е процедирано в случая. Моли се съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне.

В подадената жалба се твърди още, че административният орган е постановил отказ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е изяснил в пълнота релевантната фактическа обстановка. Според жалбоподателя органът е игнорирал изложените от него факти, относими към причините за напускане на държавата му по произход, които са били обусловени от реална заплаха за живота, сигурността и свободата му.

Жалбоподателят сочи, че в проведеното интервю е посочил като основна причина за напускане на Република Сирия въоръжения конфликт в страната, както и конкретната обстановка в [населено място], където е живял. Поддържа се, че аргументацията на административния орган не съответства на изложената от чужденеца фактическа обстановка, като органът се е позовал единствено на изготвени от самия него справки и анализи, без да съобрази индивидуалните твърдения на молителя.

Навежда се твърдение, че решението е постановено в нарушение на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, тъй като административният орган не е кредитирал фактите, изложени от жалбоподателя, при липса на установени противоречия или неясноти, които да обосновават недоверие в твърденията му. Посочва се, че при наличие на такива неясноти органът е следвало да ги изясни в рамките на проведеното интервю.

Жалбоподателят твърди още, че в решението и в мотивите към него административният орган не е оборил презумпцията по чл. 75, ал. 3 от ЗУБ, съгласно която твърденията на молителя следва да се приемат за достоверни, поради което отказът за предоставяне на закрила е незаконосъобразен.

Излага се довод, че органът не е извършил необходимата индивидуална преценка на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като не е съобразил дали жалбоподателят е изложен на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради насилие в условията на вътрешен въоръжен конфликт.

В подкрепа на тези твърдения в жалбата се прави позоваване на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и на практиката на Съда на Европейския съюз, включително решение по дело C‑465/07, съгласно която съществуването на тежки и лични заплахи не е обусловено от необходимостта молителят да бъде индивидуално целенасочен, когато нивото на безогледно насилие в държавата по произход е достатъчно високо.

Жалбоподателят поддържа, че предвид нестабилната политическа и военна обстановка в Сирия е потърсил закрила в Република България, като сочи и обстоятелства, свързани с установяването му в страната – наличие на постоянен адрес и работа, за които са били представени доказателства пред ДАБ при МС.

С оглед на изложеното в жалбата се иска съдът да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на закона и извършване на пълна и задълбочена индивидуална оценка.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от надлежно упълномощен представител – адвокат П. С. Д. от Софийска адвокатска колегия, който пледира жалбата да бъде уважена и да се отмени решението на интервюиращия орган при ДАБ при МС, по подробно изложените съображения в жалбата.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – интервюиращ орган при ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.* предлага да се постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните, след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, от активно легитимирано лице, имащо право и интерес от обжалване на административния акт, поради което е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането ѝ по същество.

От фактическа страна:

С молба за международна закрила с вх. № УП3910/02.08.2024 г., за първи път И. А. С., сирийски гражданин, роден на [дата]. в [населено място], Сирия, с [ЛНЧ], е поискал предоставяне на закрила от Република Б.**. Съгласно данните от регистрационния лист молителят е от арабски етнос, с вероизповедание мюсюлманин – сунит, неженен, без завършено образование, с професия готвач.

В проведеното на 30.08.2024 г. интервю, документирано с протокол, молителят е изложил, че е напуснал Сирия на 07.06.2024 г., преминал е нелегално в Република Т.**, където е пребивавал в [населено място] и [населено място], а на 23.07.2024 г. е влязъл нелегално на територията на Република Б.*. Като причина за напускане на държавата по произход е посочил войната в Сирия, задължителната военна служба, както и тежката социално‑икономическа обстановка. Заявил е, че не е бил арестуван, осъждан, преследван или заплашван поради етническа, религиозна или политическа принадлежност и не е членувал в политически или военни организации.

С Решение № 1044/28.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

Посоченото решение е било обжалвано и с Решение № 706/07.04.2025 г., постановено по административно дело № 168/2025 г. по описа на Административен съд – С.**, жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Съдебният акт е влязъл в сила на 08.05.2025 г., като не е бил обжалван пред Върховния административен съд.

С последваща молба за международна закрила с вх. № КП‑01‑8563/23.12.2025 г., И. А. С. отново е поискал предоставяне на закрила в Република Б.. Към молбата са били приложени трудов договор, договор за наем, убликации и снимков материал, отразяващи обстановката в [населено място] (Алепо), С.**.

В рамките на производството по предварителна преценка на допустимостта по чл. 76а от ЗУБ, към административната преписка е била приобщена справка, изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съдържаща анализ на политическата, икономическата и обществената обстановка в С.* и в частност в провинция Х.**. В справката са изложени данни за продължаваща нестабилност и инциденти, свързани със сигурността, като е прието, че не е налице въоръжен конфликт с интензитет на безогледно насилие, както и че не се установява индивидуализиран риск за молителя, произтичащ от личните му характеристики или бежанска история.

При тези факти и обстоятелства с Решение № 2‑Б/19.01.2026 г., издадено от интервюиращ орган при ДАБ при МС, последващата молба не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, с мотив, че молителят не се позовава на новонастъпили обстоятелства от съществено значение за личното му положение или за държавата му по произход.

Против това решение е подадена настоящата жалба, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства, включително публикации относно актуалната обстановка в С.**, както и документи, удостоверяващи трудова заетост и установяване на територията на Република България, които съдът прие по делото.

От страна на административния орган е представена справка № МД‑02‑56/18.02.2026 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност и проекти“ при ДАБ‑МС, от която съдът черпи данни относно актуалната политическа и обществена обстановка, както и обстановката по отношение на сигурността в С.**, включително относно състоянието на сигурността в провинциите Халеб и Идлиб.

От справката се установява, че след събитията от края на 2024 г., довели до падането на режима на Б. А., в страната е установено преходно управление, суспендирана е действащата конституция и са предприети последователни институционални и управленски промени, включително разпускане на парламента, формиране на преходно правителство и въвеждане на мерки, насочени към стабилизиране на държавното управление, възстановяване на икономическата дейност и реинтеграция на засегнатото от конфликта население.

Справката съдържа и данни за възстановителни и социално‑икономически процеси, включително отмяна на значителна част от ограниченията за пътуване, възобновяване на международната търговия, създаване на механизми за икономическо възстановяване и програми за подкрепа на завърнали се бежанци и вътрешно разселени лица, като са отчетени значителни по обем завръщания на население в различни региони на страната.

Относно обстановката по отношение на сигурността е посочено, че в провинциите Халеб и Идлиб териториалният контрол остава фрагментиран, с присъствие на различни държавни и недържавни въоръжени формирования и с регистрирани инциденти, включително насилие срещу цивилни лица. Въпреки това са налице данни за осъществяван контрол от страна на преходните власти, провеждане на операции по сигурността и изграждане на контролно‑пропускателни пунктове, както и за относителна стабилизация на отделни райони в сравнение с предходни периоди.

При така установените факти съдът, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Интервюиращият орган – М. А. П., главен експерт в Регистрационно‑приемателен център – [населено място], е надлежно определен за интервюиращ орган от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет със Заповед № РДО5‑5/06.01.2025 г. В това си качество същият се е произнесъл с Решение № 2‑Б/19.01.2026 г. по подадената от жалбоподателя последваща молба за международна закрила с вх. № КП‑01‑8563/23.12.2025 г. Произнасянето е извършено в срока по чл. 76б, ал. 1 ЗУБ, поради което оспореният административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност, и не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 АПК.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като са изложени фактическите и правните основания за издаването му. Решението е мотивирано, като са обсъдени твърденията на молителя, представените от него документи и относимата информация за държавата по произход, поради което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 АПК.

Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения. В хода на административното производство са спазени административнопроизводствените правила, като жалбоподателят е бил надлежно уведомен за извършването на преценка на допустимостта на последващата молба по реда на чл. 13, ал. 2 ЗУБ и му е предоставена възможност да представи писмени доказателства. Административният орган е обсъдил представените материали и е изложил мотиви относно тяхната относимост и доказателствена стойност, като извършената преценка е ограничена единствено до допустимостта на молбата и не представлява произнасяне по същество, поради което не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК.