Решение № 3722 от 17.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3722 гр. Пловдив, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330101909 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени: иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД; както и иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Х. С. А. твърди, че е сключил с дружеството - ответник договор за кредит, по силата на който е получил 1000 лв. заем, който е следвало да върне в срок от 38 седмици, заплащайки възнаградителна лихва в размерите, описани в исковата молба. Твърди се, че договорът съдържал клауза, която създавала за ищеца задължение да обезпечи вземането, при неизпълнение на което задължение било уговорено, че той дължи неустойка в размер на 738,91 лв. Твърди се, че тази уговорка е недействителна – нищожна поради противоречие със закона, тъй като е извън обезщетителна функция на неустойката и води до заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че в изпълнение на задължението за неустойка ищецът е заплатил сумата 50 лв. на ответното дружество. Исканията са да бъде прогласена нищожността на клаузата, уговаряща неустойката, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона, както и да бъде осъден ответникът да върне сумата 50 лв., неоснователно заплатени за неустойката.

Ответникът „Бест файненс“ ООД излага подробни доводи, че клаузата за неустойка е действителна, поради което и сумите, заплатени във връзка с нея, са дължими. Счита иска за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

1

По делото не се спори и се установява от представените документи, че на ***г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който била сумата 1000 лв. Получената сума следвало да бъде върната на 19 равни двумесечни погасителни вноски до 01.01.2020г. / лист 36/.

Съгласно погасителния план общо дължимата сума по кредита в случай, че не се начислява неустойка била 1166,98 лв., а при начисляване на неустойка 1905,87 лв. /лист 41/. Неустойката била уредена в раздел 4, т.1-3 и нейният размер бил определен на 738,91 лв. / 0,28 % от заетата сума на ден, докато вземането е необезпечено/. Тя се дължала при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение. Съгласно чл.4, т.2 от договора кредитополучателят се задължил в еднодневен срок от получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на „Бест файненс“ ООД за връщане на всички погасителни вноски, лихви, такси, разходи и неустойки по сключения индивидуален договор за кредит. Това трето лице следвало, съгласно т.3 от договора, подлежало на предварителна проверка от страна на дружеството кредитодател и следвало да отговаря на следните условия: да е навършило 25 години; да има минимален осигурителен доход 2000 лв.; да няма запис в ЦКР относно просрочия, наблюдение, загуба и др.; да работи по трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум -1 година; да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова и небанкова институция; да не е настоящ кридитополучател на дружеството; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за последните шест месеца /лист 38/.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по кредита ищецът е извършил плащания в общ размер 1194,91 лв. от които са погасени: 1000 лв. главница, 38,94лв. договорна лихва; 0,39 лв. лихва за просрочие на първа и втора вноски; 155,58 лв. разходи за събиране на просрочени задължения / първа и втора вноски/. Според вещото лице ако към компонентите на ГРП бъде включена и дължимата неустойка неговият размер би възлязъл на 394,90 пункта / лист 46/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Факта на сключване на договора и получаване на заемната сума не е спорен между страните.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение по договора относно връщане на заетата сума и плащане на възнаграждение за това, а при неизпълнение на акцесорно задължение - да се 2 предостави обезпечение на кредитодателя. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото - изискванията към поръчителите са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация, а срокът за предоставяне е изключително кратък. Такъв срок е препятствие за изпълнението на поетото задължение, тъй като изискванията свързани с предоставяне на доказателства за доход и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити изискват време.

Прехвърлянето на задълженията относно проучване на кредитоспособността на поръчителите на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена договора и уточнена като размер погасителния план. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Съдът намира, още че така както е уговорена неустойката цели да заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като се установи, че ако бъде включена в ГПР, доколкото не представлява разход по чл.19, ал.3 ГПК, тъй като не е свързана с неизпълнение на основното задължение по договора, тя бил довела до значително оскъпяване на кредита. Това я прави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно нищожност на клаузата неустойката е основателен и следва да се уважи.

Вторият от исковете съдът намира за неоснователнен, доколкото не бе доказано, че ищецът е заплатил суми, за погасяване на така уговорената неустойка.

Същият не е представил доказателства за това, а видно от експертизата сумите внесени от него са отнесени за погасяване на други задължения. Ето защо искът по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 50 лв., като получена без основание от ответника следва да се отхвърли.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 188 лв., съобразно уважената част от исковете.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Това обстоятелство е надлежно отбелязано в 3 договора за правна защита и съдействие / лист 79/. Съобразно цената на уважения иск възнаграждението следва да бъде определено на 480 лв. с ДДС.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.4 и 5 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона, по иска предявен от Х. С. А. ЕГН ********** с адрес *** против „Бест файненс“ ООД, ЕИК 204671803 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Манастирски ливади, комплекс „Бокар“, бл.35, партер клаузата на чл.4, т.4 от договор за потребителски кредит № ***/ ***г., с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 738,91 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. С. А. ЕГН ********** с адрес *** против „Бест файненс“ ООД, ЕИК 204671803 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

Манастирски ливади, комплекс „Бокар“, бл.35 за заплащане, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД на сумата 50 лв. /петдесет лева/, претендирана като платена без основание от ищеца по нищожната клауза за неустойка по чл.4, т.4 от договор за потребителски кредит № ***/***г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.02.2024г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Бест файненс“ ООД, ЕИК 204671803 да заплати на Х. С. А. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 188 лв. /сто осемдесет и осем лева / деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Бест файненс“ ООД, ЕИК 204671803 да заплати на „Еднолично адвокатско дружество Е. И.“, ЕИК:***, със съдебен адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4