Определение № 7486 от 10.06.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7486

Варна, 10.06.2026 г.

Административният съд - Варна - XVII състав, в закрито заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Иванова-Даскалова административно дело № 1682/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, приложим на основание чл.172, ал.5 и ал.6 вр. ал.1 от ЗДвП.

Настоящото произнасяне е по направено от Н. Е. А.-Х. от [населено място] особено искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM-2356103/01.06.2026г. на Мл. инспектор към РУ-Девня при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."з", "гг" от ЗДвП й е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, във връзка с извършено нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Искането е направено в постъпила в съда с вх. № 11612/02.06.2026г. жалба от Н. Е. А.-Х. срещу Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM-2356103/01.06.2026г. Във връзка с искането за спиране изпълнението на заповедта се твърди, че управлявания от нея автомобил е придобит по време на брака й и е семейна имуществена общност. Тъй като била негов съсобственик, тя не знаела, че трябва да го пререгистрира след като съпруга й починал на скоро починал. Че заради това МПС е със служебно прекратена регистрация узнала от служителите, които я спрели за проверка на 01.06.2026г. в [населено място]. Твърди, че в резултат на отнетото й свидетелство за управление на МПС със заповедта, била поставена в невъзможност да полага адекватни грижи за малката си дъщеря, да я води и да я взема от училище, да я води на лекар и да изпълнява служебните си задължения като лаборант специалист-химик в „СЖС България“ЕООД. В резултат от отнетото и СУМПС не можела да извършва честите пътувания, които работата й налагала, а неизпълнение на задълженията й щяло да доведе до освобождаването й и до загуба на единствения доход за издръжка и живот на семейството й. Твърди, че изпълнението на заповедта може да й причини значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, която надхвърля необходимото за защита на обществения интерес и за постигане на превантивната и защитна функция на принудителната мярка. Представя удостоверение за раждане на дъщеря си, от което е видно, че същата е на 8 години, препис –извлечение от акт за смърт на съпруга си и удостоверение за наследниците му, каквито са тя и детето им; трудовия си договор от 2014г. и свидетелството за регистрация на л.а.“Мазда“6 с рег.№[рег. номер]. В допълнителна молба заявява, че СУМПС й е необходимо ежедневно, за да може на време всеки ден да води и да взема дъщеря си от ОУ “Ст. М.“, в [жк], район „Вл. Варненчик“ в [населено място], където била ученичка във 2-ри клас в целодневна форма от 08:00 часа до 16:10 часа, след което оставала при дежурния възпитател до 18:00 часа. Представя служебна бележка за работното си време от 08:30 часа до 17:30 часа, като сочи, че в рамките на 30 минути след работа до 18:00 часа трябвало да се придвижи от район „Аспарухово“ до район „Вл. Варненчик“ за да прибере детето си от училище. С иззетото й СУМПС твърди, че й било невъзможно да изпълнява ежедневните си задължения на родител, който взема на време детето си от училище, без да нарушава работното си време и трудовите си задължения. С тези аргументи иска да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаване на въпроса за отговорността й, за да й бъде върнато СУМПС.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, достигна до следните фактически установявания и правни изводи във връзка с искането за спиране на изпълнението на Заповедта:

Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, когото тя засяга неблагоприятно и за когото е налице правен интерес и активна легитимация да я оспори и да искане спиране на предварителното й изпълнение. Процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на заповед с правно основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е наличието на подадена жалба срещу Заповедта. В случая искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ е обективирано в жалбата срещу заповедта, по повод на която е образувано настоящото административно дело, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Искането е да се спре предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM-2356103/01.06.2026г. на Мл. инспектор към РУ-Девня при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."з", "гг" от ЗДвП на Н. А.-Х. е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водача управлявал МПС с рег. № [рег. номер], който бил с прекратена регистрация от 25.05.2026г. до решаване въпроса за отговорността й, но не повече от 6 месеца. Това изпълнение е допуснато по силата на закона, по аргумент от чл.172, ал.6 от ЗДвП съгласно който обжалването на заповедите за прилагане на този вид ПАМ не спира изпълнението им. Тъй като този вид заповеди подлежат на предварително изпълнение по силата на закона се презумира съществуването на една, повече или всички предпоставки по чл.60 от АПК. Израз на тази законова презумпция е предвиденото в чл.172, ал.3 от ЗДвП изземване на СУМПС още при съставяне на АУАН за нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП. Тази съществуваща по силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП презумпция е оборима, като за разлика от хипотезата на допуснатото с разпореждане по чл.60 от АПК предварително изпълнение, тежестта за оборването й лежи върху искащия спиране на изпълнението, т.е. връщането на свидетелството за управление на МПС. В специалният ЗДвП няма забрана за спиране на предварителното изпълнение, по аргумент от което и с оглед препратката в чл.172, ал.5 от ЗДвП към АПК, предпоставките за спиране на изпълнението на акт от вида по чл.172, ал.1 от ЗДвП в хода на висящо производство по обжалването на заповедта за прилагане на ПАМ са разписани в чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.

Основателни и доказани са доводите свързани с направеното особено искане за спиране на заповедта, представляваща акт по чл.172, ал.1 от ЗДвП, че продължаването на предварителното изпълнение на ПАМ може да причини на оспорващата значителна и/ или трудно поправима вреда. Основателно в случая се изтъква като ново обстоятелство, което не е отчетено от органа при издаване на Заповедта за прилагане на ПАМ, че Н. А.-Х. работи на длъжност „лабораторен специалист/химик“ в секция „Екология“ на лабораторията в [населено място] на „СЖС България“ЕООД по трудов договор от 2014г. и СУМПС й е необходимо за да може да изпълнява служебните си задължения, както и за да стига до работното си място – до лабораторията, която е на [улица] в местност „Малка Чайка“, район „Аспарухово“ на [населено място]. В тази местност има спирка обслужвана от две линии на градския транспорт, автобусите по които по разписание са изключително рядко - през интервали от час и половина до 2 часа. В Заповедта за прилагане на ПАМ и в жалбата е посочено, че адреса на Авджи-Х. е в [населено място], в [жк], блок 220, което е в северозападната част на [населено място], а лабораторията в която е местоработата й съгласно трудовия й договор е разположена от другата страна на Варненското езеро - на юг от него, до което се достига след изминаване на 12 км през града, включително с преминаване по А. мост. Това разстояние при движение с лек автомобил би отнело минимум 15 минути и то при липса на всякакъв трафик и при непрекъснато движение с максимално разрешената за населено място скорост от 50 км/час, а с автобусите на градския транспорт при избиране на най-бързият начин, който е с едно прекачване отнема от 1 час до час и половина. Предвид представената служебна бележка от ОУ“Ст. М.“ в [жк] в [населено място], в което е записана дъщерята на молителката в целодневна форма на обучение във 2-ри клас за учебната 2026/2027г., подкрепени от доказателства са твърденията в жалбата и в допълнителната молба, че като единствен жив родител на малолетното си дете без СУМПС е поставена в невъзможност да успява сутрин да я води на училище за началото на занятията в 08:00 часа и да се яви навреме на работа в лабораторията до 08:30 часа, а след приключване на работа в 17:30 часа да успява до 18:00 часа да я прибира от училище от дежурния възпитател. Това кореспондира с твърдението, че СУМПС й е необходимо ежедневно, за да може да изпълнява и задълженията, които има като родител към дъщеря си и задълженията си към работодателя поети с трудовия договор да се явява навреме на работното си място и да изпълнява трудовите си функции в лабораторията през цялото си работно време до 17:30часа, за да продължи да получава ежемесечното си трудово възнаграждение, с което издържа семейството си. Обосновано с оглед представените доказателства за размера на трудовото й възнаграждение и за наследниците на съпруга й е твърдението й, че тя се явява единствения родител на малолетно дете, който има задълженията да осигури както средствата за издръжката и живот на себе си и на детето си, така и свързаните с осигуряване на здравето и образованието на дъщеря си посещения при лекар и участието й в училищните занятия и в др. занимания. Основателно се акцентира на местонахождението на работното място и на училището, в което учи детето при аргументиране на твърдението, че СУМПС е необходимо на молителката, за да може своевременно с личния си автомобил да стига от дома си в район „Вл. Варненчик“ до работното си място в местност "Горчивата чешма" в район „Аспарухово“ и обратно до училището на детето си. Същественото в случая е, че заради невъзможността й в продължителния срок от 6 месеца, за който със заповедта от 01.06.2026г. й е отнето СУМПС, тя ще е поставена в невъзможност да съвместява изпълнението на ангажиментите си като самотен родител по отглеждане на детето си и на трудовите си функции в лабораторията към работодателя си, което е значителен период от време, което твърде вероятно е да доведе до прекратяване на трудовия й договор. При прекратяване на трудовия й договор, тя ще се окаже лишена от възнаграждението, което й осигурява средства за издръжка и живот. Продължаващото задържане на свидетелството й за управление на МПС, отнето й на 01.06.2026г. въз основа на обжалваната заповед я поставя в невъзможност да управлява не само своя автомобил, а и всяко друго МПС, което безсъмнено е довело до затруднения в организацията и изпълнението на ежедневните й служебни ангажименти и тези на самотен родител, от което може да последва за нея значителна и/или трудно поправима вреда.

С предварителното изпълнение на наложената ПАМ при конкретния вид нарушения се цели да се осигури защита на обществения интерес изразяващ се в това да се гарантират, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата, като се обезпечи движението само на регистрирани МПС с актуални данни за собствениците им в регистрите водени от сектор „Пътна полиция“, които са необходими непрекъснато за незабавното извършване на контролните дейности и тези по установяване на отговорните лица за извършените с тях нарушения, респ. престъпления. Продължаването на предварителното изпълнение на заповедта чрез задържането на СУМПС на собственика му Н. А.-Х. в случая при установените факти и обстоятелства от ангажираните от нея доказателства, изложени по-горе, може да доведе до ограничаване на правото й да управлява МПС за продължителен период от време – до 6 месеца, което засягане може да се окаже несъразмерно на преследваната цел и да й причини значителни и/или трудно поправими вреди. Тези вреди са от категорията на изброените в чл.166, ал.2 от АПК и по интензитет са противопоставими на защитените от чл.171, ал.1 от ЗДвП обществени интереси и цели. Поради това искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява основателно и следва да бъде уважено.

Воден от това и на основание чл.166, ал.4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM-2356103/01.06.2026г. издадена от Мл. инспектор към РУ-Девня при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."з", "гг" от ЗДвП на Н. Е. А.-Х. от [населено място] е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.