Решение № 569 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300502567 по описа за 2025 година

Производство по делото е образувано по въззивна жалба от П. В. П. против решение № 260007/20.03.2025г. по гр.д.№ 236/2017г. на ПдРС, XIII гр.с., поправено с решение № 260016/25.06.2025г. и с решение № 260000/06.01.2026г., в частта, с която е отхвърлена претенцията му за възлагане в общ дял- негов и на съделителката Ф. П.а, на самостоятелен етаж от къща с идентификатор *****.1016.340.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, с административен адрес ул.“*****, ведно с 1/2 ид. части от дворното място, в което е построена жилищната сграда, и гараж с идентификатор *****.1016.340.2, в частта, с която горепосоченият имот и другият делбен имот ПИ № *****.1018.133 по КККР на гр. *****, местност „Г.", с площ от 795 кв.м., са изнесени на публична продан при първоначална цена съответно от 78100 лева / 39935,14 евро/ и 19080 лева /9756,24 евро/, съобразно с решение № 260000/06.01.2026г., както и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на съделителката З. В. Д. сумата от 1000 лева, представляваща частична претенция за извършени подобрения в горепосочения самостоятелен етаж от къща. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Сочи се, че с изнасяне на делбения имот на публична продан, при условие, че са налице предпоставките за възлагането му, е нарушен основния принцип в делбата- по възможност всяка една от страните да получи дела си в натура. По отношение на предявената против жалбоподателя претенция по сметки, се сочи, че същата е нередовна, не е посочена стойността на всяка една отделна работа, която се твърди да е извършена в имота, и поради това е напълно неясно по какви претенции се е произнесъл първоинстанционният съд. Претенцията по сметки се оспорва и като неоснователна по същество, като се твърди, че са извършени незаконни работи, че част от претендираните подобрения въобще не са налице, а също така, че липсва решение на съсобствениците за извършване на каквито и да било работи в имота.

Въззивна жалба против горепосоченото решение е подадена и от Ф. С. в частта, с която е отхвърлена претенцията й за възлагане на горепосочения етаж от къща, в частта, с 1 която е постановено изнасянето на двата делбени имота на публична продан, в частта, с която е отхвърлена претенцията й по сметки против З. Д. за сумата от 8926 лева, получена от С. по договор за кредит и предоставена на З. Д. за ремонт и строителство в имот, находящ се в гр. *****, ул.“*****, както и в частта, с която тя е осъдена да заплати на З. Д. сумата от 1000 лева, представляваща припадаща се част от стойността на извършените подобрения в имота. В тази въззивна жалба са изложени аналогични на тези във въззивната жалба от П. П. оплаквания.

Въззивна жалба е подадена също така и от З. Д. против решението на ПдРС, в частта, с която етажът от къща е изнесен на публична продан и е оставена без уважение претенцията й за възлагането му. З. Д. е обжалвала първоинстанционното решение и в частта, с която е осъдена да заплаща на съделителя П. П. по 115 лева месечен наем за ползването на процесния етаж от къща до приключване на производството по делото. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установило, че от 2011г. единствено жалбоподателката живее в делбения имот, останалите съсобственици го били напуснали преди много години- Ф. С. през 1990г., а П. П. през 2005г. В този смисъл се твърди, че са налице всички предпоставки за възлагане на имота в неин дял. По отношение на наема за ползване на етажа от къщата, тя твърди, че всеки един от съсобствениците има свободен достъп до имота, може да влезе на етажа и да го ползва, когато пожелае.

От З. Д. е подаден отговор на подадената от П. П. въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. От П. П. е подаден отговор на подадената от З. Д. въззивна жалба, оспорва я като неоснователна.

От З. Д. е подадена частна жалба против решение № 260016/25.06.2025г., в частта, с която основното решение е допълнено в частта относно разноските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на П. П. сумата от 1000 лева. В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е посо„чил правното основание, на което присъдил горепосочената сума, а също така не я е изчислил правилно, съобразно с отхвърлената част от заявената от П. П. претенция по сметки.

От П. П. е подаден отговор на частната жалба от З. Д., с който я оспорва като недопустима, а по същество- като неоснователна.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С влязло в сила на 09.05.2019г. решение № 3636/20.10.2017г. по първоинстанционното гр.д.№ 236/2017г. на ПдРС, XIII гр.с. е допуснато извършването на съдебна делба между З. В. Д., Ф. В. С. и П. В. П. на съсобствени между тях недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор № *****.1018.133 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на имота гр. *****, местност „Г.", с площ от 795 кв.м., при съседи: *****.1018.134, *****.1018.153, *****.1018.154, *****.1018.157, *****.1018.132, *****.1018.610; 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № *****.1016.340 по КККР на гр.*****, при граници на поземления имот: *****.1016.349, *****.1016.341, *****.1016.334, *****.1016.339, ведно с построения в имота самостоятелен етаж от къща, представляващ СОС с идентификатор *****.1016.340.1.2. по КККР, одобрени със Заповед РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК с адрес на имота гр. *****, ул."*****, с площ от 94 кв.м., с прилежащи сутеренен етаж и таванско помещение, при съседи под обекта: *****.1016.340.1.1., над обекта няма, и гараж с идентификатор *****.1016.340.2, целият от 23 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор *****.1016.340., при квоти от по 1/3 идеални части за всеки от съделителите.

Обжалваното решение е постановено във втора фаза на делбеното производствофазата по извършване на делбата, в която от страните са заявени няколко претенции. От З. Д. е заявена възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК за жилището, гаража и дворното място, находящи в гр.*****, ул. „*****. Искането за възлагане на жилището е мотивирано с твърдението, че след смъртта на родителите на страните, само тя живеела в имота и не притежавала друго жилище.

2

Възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 от ГПК за същия жилищен имот е заявена и от съделителя П. П.. Той желае имотът да бъде възложен общо на него и на Ф. С., тъй като те отговаряли на съответните законови изисквания.

Съделителите са предявили също така и претенции по сметки. От З. Д. е предявена претенция по сметки, с искане за осъждане на другите двама съделители да й заплатят по 1000 лева за ремонт и подобрения, извършени от нея в имота на адрес гр. ***** на ул.

„*****. В молбата й от 05.02.2021г. е посочено, че след смъртта на родителите на страните през 2011г. къщата била в много лошо състояние, тъй като не била ремонтирана от 1991г.

Описани са следните ремонтни работи по жилището на втория етаж, по общи части на жилищната сграда, по гаража и в дворното място: 1. подмяна на дограмата на прозорците в трите стаи на жилището, на прозореца в коридора, в банята и в килера на етажа; 2. изграждане на нова баня и тоалетна, чрез избиване на стена и обособяване на съответно помещение, с полагане на шпакловка, плочки по стените и пода и цялостното му обзавеждане; 3. изграждане на нова тоалетна в мазето, пригодено за кухня; 4. полагане на теракота в „коридора на помещенията“, на вътрешното стълбище, на стълбите, водещи към кухнята, както и на всички сервизни помещения, находящи се в мазето; 5. шпакловка на трите стаи в жилището и боядисване на същите; поставяне на паднал таван в една от стаите;

6. шпакловка на стените на вътрешното стълбище, нанасяне на грунд и основна боя и рисуване на целия коридор с акрилна боя и полагане на лак върху нея; 7. полагане на теракота по стените и пода в кухнята, лакиране на дървените повърхности на цялата стена, поставяне на окачен таван; 8. подмяна на цялата водопроводна мрежа в къщата; 9. подмяна на електрическата мрежа; 10. подмяна на външната врата на къщата с нова; 11. почистване на блажна боя на всички девет вътрешни дървени врати, грундиране и боядисване; 12. ремонт на покрива, включващ подмяна на керемиди с нови, пренареждане на стари керемиди, подмяна на изгнили дървени греди с нови, коване на стряха, подмяна на улуци и частичната им подмяна; по гаража: поставяне на алуминиева дограма на вратата и двата прозореца на гаража; по дворното място: разрушаване на т.нар. басеин, който до преди това е бил засипан с пръст и засаждане на 12 бр. туи. Посочени са разходите за материали и труд по отделните точки в общ размер от 46200 лева, от които З. Д. претендира от всеки от останалите двама съделители по 1000 лева, частично от по 15400 лева. В о.з. на 26.02.2024г.

З. Д. се е отказала от претенцията за съответна част от разходите за засаждане на 12 броя туи и за изрисуване на входното помещение на къщата с акрилни бои.

От Ф. С. са предявени две претенции по сметки- едната за сумата от 2897 лева, представляваща припадащата се в тежест на З. Д. част от разходи за лечението на наследодателката им М. П.а, а другата за осъждане на З. Д. да й заплати парична сумата от 8926 лева, дължима по сключен между тях писмен договор от 24.11.2012г. Първата претенция е приета за разглеждане в първото публично съдебно заседание във втора фаза на делбеното производство, но с определение от 08.03.2021г. определението за приемането й за разглеждане е отменено.

От П. П. е предявени две претенции по сметки против З. Д.. Първата е п по чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 13913,73 лева, намалена впоследствие до размер от 11781,56 лева, от която 8200 лева- главница / намалена на 6943,41 лева/ и 5713,73 лева- мораторна лихва / намалена на 4838,15 лева/- обезщетение за ползването на собствената му идеална част от имота, находящ се в гр.*****, ул.“***** през периода от 01.04.2014г. до 09.02.2021г. Втората претенция е по чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждането на З. Д. да заплаща на П. П. по 100 лева месечно за ползването на същия делбен имот, считано от 10.02.2021г. до окончателното извършване на делбата.

По отношение на начина на извършване на делбата на първо място следва да се отбележи, че е безспорно между страните, а и от приетото по делото на ПдРС заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице инж.Т. М. се установява, че и двата делбени имота са неподеляеми. Видно от удостоверението за наследници на л.4 по приложеното гр.д.№ 1773/2015г. на Районен съд- гр.*****, съделителите са сестри и брат- деца на наследодателите В. и М. П.и, починали съответно на *****.2011г. и на *****.2011г., поради 3 което възлагане на жилищния етаж, гаража и идеалната част от дворното място на ул.“***** е възможно само в хипотезата на чл.349, ал.2 от ГПК, съгласно която разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Както беше посочено по- горе, претенции за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на жилището на ул.“***** са заявени от З. Д. / с молба от 05.02.2021г. / л.128 и сл. по делото на ПдРС/ и от П. П.- от негово име и от името на Ф. С., с искане жилището да бъде възложено в техен общ дял. Самата молба от З. Д. обосновава неоснователност на претенцията й за възлагане, тъй като в нея е записано „аз живея в имота след смъртта на родителите ни и не притежавам друго жилище“. Законът изисква съделителят, който е заявил претенция за възлагане, да е живял в делбеното жилище към датата на откриване на наследството, т.е. към датата на смъртта на наследодателя /наследодателите/, а не след това.

Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc19cbfa-1b9f-4878-8206-ab7f174c9d79