Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1520 от 18.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1962/2025
Вид
Решение № 1520
Подписан
18.12.2025
В сила
18.12.2025
Състав
Светлин Михайлов, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1520 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000501962 по описа за 2025 година

С решение № 2875 от 12.05.2025г., постановено по гр.д. №

20251100101197 по описа за 2025 година на СГС е разпоредено връщането на детето М. Р. Д., роден на ******** г., ЕГН ********** във Великобритания, по молбата на Министерство на правосъдието и по твърденията на неговата майка И. К. ЕГН **********, че това е държавата на неговото обичайно местопребиваване срещу неговия бащата Р. И. Д. ЕГН **********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Със същото решение бащата е осъден да заплати на майката разноски в производството в размер на 4122,40 лв., а по сметка на СГС сумата от 240.73 лева, възнаграждение на вещо лице.

В срока за обжалване на решението е постъпила въззивна жалба с вх.

Рег. № 76 739 от 23.06.2025г. подадена от Р. И. Д., в която изразява несъгласие с така постановеното решение. Счита, че то е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила при зачитане и обсъждане само на онези доказателства, които са в полза на молителката както и в противоречие с материално-правните норми поради неотчитане в достатъчна степен интересът и волята на детето, както и необсъждане на 1 въведените в спора с отговора на молбата изключения от прилагането на чл.

13, б. „b“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество, с който молбата на И. К. ЕГН********** да бъде отхвърлена.

Министерство на правосъдието, чрез своите двама представителни, устно изразява становище за неоснователност на жалбата и пледират за потвърждаване на обжалваното решение, с което е разпоредено връщане на детето М. Р. Д. – на 12 години във Великобритания.

Заинтересованата страна И. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага, че в хода на съдебното дирене, са установени всички факти, съответни на приложението на международния нормативен акт, а същевременно не са установени предвидените в него изключения, на които се позовава защитата на въззивния жалбоподател. Оспорват се като неоснователни оплакванията за допуснати процесуални нарушения. Поддържа се и становище, че с обжалваното решение правилно е приложен материални закон.

Заинтересованата страна изразява становище.

Дирекция „Социално подпомагане“ не

Представителят на Прокуратурата, счита жалбата за основателна и изразява становище, че са налице изключенията, предвидени в чл. 13 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Настоящият въззивен състав на САС приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а относно неговата правилност и обоснованост не се счита за ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Производствата по спорна съдебна администрация на гражданските отношения се провеждат по реда на ГПК. Разрешаването на споровете за упражняването на съответното гражданско право се възлага на съдилищата по силата на отделни нормативни актове какъвто се явява Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съдържаща материално-правната уредба на съответните отношения, както и специфични процесуални правила. В настоящото производство не се решават правни спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК, както и разногласия между родители относно мястото, което е най-благоприятно за детето и не крие риск за него. Горното изложение цели да ориентира страните в предмета на делото, доколкото съществува съдебна практика, която възприема защитата, предвидена в Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца като метод за връщане на децата в обичайното им местоживеене, без да бъдат доказвани 2 предпоставките, които са свързани с права, а не с фактически състояния.

От фактическа страна:

Първоинстнационното производство е било инициирано от Министерство на правосъдието на Р България, възоснова на писмена молба, подписана от Директора на Дирекция правни дейности. В обстоятелствената част на молбата се сочи, че детето М. Р. Д. – малолетен, с постоянно местоживеене Лондон, Великобритания е задържан на територията на Р България от своя баща Р. И. Д.. Фактическите твърдения изложени в молбата са, че детето живее с майка си на територията на Великобритания, че тя упражнява родителски права възоснова на разпореждане на Върховния съд Великобритания от 28.10.2024 г. Посочва се още, че родителите на са в брак, поради което според законодателството по обичайното местопребиваване на детето, родителските права се упражняват от майката, на основание раздел 3, §1 от Закона за децата от 1989 г. Посочено е още, че в друг закон, какъвто се явява Законът за отвличането на децата от 1984 г. е обявил за престъпление извеждането на деца под 16 годишна възраст извън Обединеното кралство без съгласието на друго лице, което има родителски права.

Към съда е отправено искане да се произнесе с решение, с което да приложи Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е ратифицирана със закон приет от 30 – то НС на 21.02.2003г. и е обнародвана в Държавен вестник бр. 20 от 4.03.2003 г. в сила от в сила от 1.08.2003 г.

Молителят Министерство на правосъдието представя искане, подписано от майката на детето, а именно И. К. Й., за връщане във Великобритания на детето М. И. Д. по образец на Конвенцията. От изложеното във формуляра се установяват твърденията на майката, че детето М. Р. Д. е доведен е в България за лятната ваканция на 2024 г., лично от нея и предаден на бащата, а след приключване на ваканцията той е отказал да върне детето в държавата на обичайното му местожителство. Предупредил е майката, че детето ще остане да учи и живее на територията на България.

Възоснова на тези факти, които не са спорни, Министерство на правосъдието е приело, че е осъществено международно отвличане на дете.

Ответникът оспорва молбата и чрез пр. представител като се позовава на изключенията в Конвенцията, предвидени в чл. 13б.“ b“ от Конвенцията, като посочва, че съществува опасност за сериозно увреждане на психиката на детето, както и опасност да бъде поставено в неблагоприятна ситуация отдалечен от родителите си.

Първоинстанционният съд е прел, че е осъществено незаконно задържане, а оставането на детето при бащата би дало по-негативни последици от връщането му на територията на Великобритания и е уважил искането.

Не е спорно и от представен акт за раждане е видно, че детето е 3 български гражданин, роден на ******** г. и понастоящем е на 12 навършени години. До три годишна възраст семейството е живяло в РБългария. Заедно се преместват в Лондон. След раздяла на родителите през 2019 г., майката заживява в разширено семейство, състоящо се от едноутробен и заварен брат, бабата на децата, и другия неин син – вуйчо на М.. Бащата на М. живее отделно, първоначално с приятелка, а в последствие сам. Връзката с образователната система на Великобритания, определя М. като дете с обичайно местожителство Лондон. От м. ноември 2022г. до 23.04.2024г. посещава училище в Лондон. Присъствал е 237 урока, което съставлява 86.1%,отсъствал е по уважителни причини от 42 урока, съставляващи 13.2 % и има 2 неизвинени отсъствия. Родителите на М. са упражнявали родителски права общо, детето е живяло в дома на майката, но е посещавало баща си всеки уикенд, а през лятната ваканция е пътувал с него до България. Бащата на М. е присъствал в живота му непрекъснато, независимо от раздялата между родителите. През лятото на 2024г. бащата е отказал да се върне детето в Лондон, записал го е в българско училище и то е останало да живее в България.

Представен е писмен документ издаден от Семейното отделение на Върховни съд в Лондон, от който е видно, че представлява разпореждане от 29.10.2024г. за връщане на детето по обичайното му местопребиваване. По искане на Министерство на правосъдието е изготвено писмо от Агенция Социално подпомагане - гр. Стара Загора, което съдържа данни за живота на детето във Великобритания и отношенията му с двамата родители. От срещата със социалния работник е събрана информация за проведено оперативно в гр.

Стара Загора, където в момента имат адресна регистрация бащата и детето.

Понастоящем детето и здраво, тренира лека атлетика, свири на китара и негова е воля, заявена пред социалните работници в България и пред съдебните състави е да живее и учи в България. По повод на перспективата да се върне в Англия е изпадало в кризи на задушаване, което е мотивирало бащата да потърси помощ и да вземе окончателно решение, да остане с детето си в България. От разговор на детето със социалния работник, се потвърждават данните изложени от бащата, че е налице неразбирателство между детето и неговата майка относно местоживеенето на детето, като основните оплаквания на детето са свързани с начина на живот във Великобритания, който значително ограничавал социалното му общуване до разшИ.та семейната среда (баба, вуйчо, брат), в която единствените хармонични отношения детето е имало със своята баба, на която съчувствал поради лошото отношение, което тя е получавала в замяна на основните грижи за домакинството. На 05.11.2024г. Р. И. Д. е предявил иск против И. К. Й., за предоставяне упражняването на родителски права върху детето М. Р. Д..

Данните са налични в съдебно удостоверение № 4953/2024 г. издадено от районен съд – гр.Стара Загора, а съдържанието на исковата молба с вх. Рег. № 31662 от 05.112024 г. е налично в отделен документ. В социалния доклад изготвен на 21.02.2025г. се съдържат данни, че М. Р. Д. има едноутробен брат 4

Г. П. А., р. на ******** г. При изслушването на родителите пред първата инстанция, се установява липса на спор относно родителския капацитет на бащата. Тези факти са потвърдени и пред въззивния съд, с признанията на майката, че се чувства спокойна когато детето е с баща си независимо дали са заедно във Великобритания или в България. От изслушването на родителите се установява, че съществува опасност, незачитането на волята на детето да живее в България да доведе до кризи, които от своя страна могат да станат повод за възобновяване на процедура по неговото отнемане от домашна среда и настаняването му в приемно семейство във Великобритания (наличието на такава възможност е спорно, доколкото не са представени доказателства).

По реда на чл. 15 от ЗЗак.Д са проведени две изслушвания на детето, пред първата и пред въззивната инстанция. Съществената част от изслушването на детето пред първата инстанция са данните за осъществено вербално насилие върху детето от неговите близки „В Лондон всички ми викат – майка ми, брат ми Г. (на 28 години) също ми викат. Аз ги слушам, просто те ми викат“, „Майка ми ме биеше. Не знам от кога започна да ме бие, малък бях.“. Не се споделя насилие от бащата към детето и от бащата към майката. От разпита се установява, че детето от една страна прави несъзнателен избор между Лондон и България в полза на България, а от друга страна и такъв между майката и бащата, като заявява, че ако баща му се върне в Лондон ще живее с него.

Заключението на СПЕ прието като доказателство пред първата инстанция съдържа данни за осъществено насилие върху детето, споделено от самото него пред вещото лице, както и за осъществено пред детето насилие неговия вуйчо върху друг човек, за който споделя, че е „много опасен човек“, пребил доведената си дъщеря.Тези факти се отричат от майката. От данните за проведеното изследване, се установява, че детето не одобрява поведението на майка си като го критикува като неуважително и лошо спрямо нейната майка, а спрямо себе си като насилие и двуличие („навън се прави на много добричка, но не е, странна, лоша“). Заключението сочи, че изследването не установява заплаха за физическо или психическо увреждане в случай, че се предприеме връщане във Великобритания, но и констатацията за преживяно физическо насилие. ПРотивно на констатациите, вещото лице изразява становище, че скъсването с разширеното семейство на майката, би било по-неблагоприятно за детето. Заключението е противоречиво, което налага повторен разпит на същото вещо лице пред въззивния съд. От отговорите на поставените от въззивния съд въпроси не изясняват противоречията, а напротив се задълбочават поради което заключението не се кредитира, с изключение на онази част от него, която представлява пренос на хартиен носител устните отговори на детето на поставените от вещото лице въпроси.