Решение № 164 от 20.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Велико Търново, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500148 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на Х. Р. К. с вх. № 558/26.01.2024 г. – длъжник по изпълнително дело № 20247310400002 по описа на ЧСИ Р.К., с рег. № 731 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Протокол от 18.01.2024 г., с който е отказано изменение на разноските за адвокат, заявени от взискателя.

Жалбоподателят с подадената жалба прави оплакване за незаконосъобразност на постановения протокол. Счита, че в случая частният съдебен изпълнител е достигнал до неправилен извод като е приел, че се дължи адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, както и че същото е съобразено с разпоредбите на чл. 2, ал. 6, чл. 10, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Навежда доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение е недължимо и алтернативно – намира същото за прекомерно. Твърди също, че пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължи, тъй като е извършено плащане на 04.01.2024 г., което е преди поканата за доброволно изпълнение. По тези съображения моли за отмяна на обжалвания протокол и алтернативно – за отхвърляне на определените от ЧСИ разноски по изпълнителното дело. Претендира за направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Организация на движението, паркинги и гаражи” ЕООД е подал възражение, с което оспорва жалбата като 1 неоснователна. Счита, че сумата в размер на 400 лв., съставляваща договорен и заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, е изцяло съобразена с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поддържа, че с молбата за образуване на изпълнително дело е поискано и извършването на конкретни действия на принудително изпълнение с цел удовлетворяване на вземането. Намира още жалбата за вътрешно противоречива.

В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20247310400002 по описа на ЧСИ Р.К., с рег. 731 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „Организация на движението, паркинги и гаражи” ЕООД срещу Х. Р. К. за принудително събиране на присъдените с Решение № 12845/20.10.2023 г. по адм. дело № 7029/2023 г. на ВАС направени за двете съдебни инстанции разноски в размер на 370 лв. Молбата е подадена чрез адв. Й. Х., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 03.01.2024 г., като се посочва, че сумата се заплаща в брой.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 10.01.2024 г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на 973,00 лв., в това число и за сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 92,40 лв.

На 17.01.2024 г. по делото е постъпило възражение от длъжника, с което иска да бъде оставено без уважение искането на взискателя за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и 92,40 лв. – пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ, дължими към 05.01.2024 г.

С протокол изх. № 438/18.01.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да измени разноските за адвокат, заявени от взискателя.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по възражение на длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение и размера на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Видно е, че с възражението срещу приетите разноски, определени в поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е възразил както по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, така и по отношение на определените такси по Тарифата към ЗЧСИ. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – постановление, обективирано в протокол , с което се отказва да се намалят 2 разноските и е подадена в предвидения преклузивен срок от съобщението, поради което е процесуално допустима.

На следващо място, съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК , съгласно които н а обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това означава, че на обжалване подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника за намаляване на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната прекомерност, какъвто е и разглеждания случай. Жалбата е насочена не срещу разноските, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, а срещу отказът на съдебния изпълнител от 18.01.2024 г. да намали размера на приетите за събиране такси и разноски в изпълнителното производство.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. В разглеждания случай, по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Преценката доколко уговореното адвокатско възнаграждение е на разумна и нормална за пазарните условия цена с оглед фактическата и правна сложност на делото, не може да се изхожда единствено от размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В Наредбата не е определен обичайният размер на възнагражденията, а минималният такъв – съгласно чл. 1 от Наредбата, размерът на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ.

В допълнение, посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено 3 вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя.

Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания. Въз основа на изложеното и с оглед установените от закона принципи за справедливост и обоснованост, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдебният състав намира, че адвокатско възнаграждение се дължи и то в определения размер от 400 лв. По тези съображения съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно и жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧИ:

Съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 92,40 лева с ДДС.

Съгласно т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1 000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лева. Пропорционалната такса по т.26, съдът намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за адвокатско възнаграждение - в този смисъл е Решение № 517/28.06.2010 г. по гр.д. № 1249/09 г. на III ГО на ВКС. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума. В тази връзка, съдебният изпълнител не може предварително да определя размера на таксата, тъй като се начислява върху вече събраната сума, която в настоящия случай не е събрана от съдебния изпълнител, а е доброволно платена от длъжника, дори преди получаването на поканата за доброволно изпълнение. Ето защо, начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т.26 от Тарифата в размер на 92,40 лева с ДДС не се дължи с оглед, на което и постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, в тази част следва да бъде отменено.

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебноделоводни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай, взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протокол с изх. № 438/18.01.2024 г. по изпълнително дело № 20247310400002 по описа на частен съдебен изпълнител Р.К., с рег. № 731 по описа на КЧСИ, с който е отказано изменение на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 113/05.01.2024 г. в частта, в която е определена и начислена такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 92,40 лв. в полза на ЧСИ Р.К..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5