Определение № 8332 от 31.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8332 гр. С., 31.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110139815 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. М. П., ЕГН **********, с адрес – град С., ж.к(АДРЕС) против АТ. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес – град С., ж.к.

(АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в указания срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил и ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че с ответника са били сключили договор за наем на недвижим имот 01.01.2020 година, като Г. М. П., в качеството на наемател и АТ. Г. ИВ., като наемодател.

Твърди се, че уговорената наемна цена е била в размер на 200,00 лева на месец, като е било уговорено плащане не по-късно от 10-то число на месеца.

Твърди се, че в срока на договора ищцата, като наемател е платила суми в размер на исковата сума от 8750,00 лева над дължимото по договора, като се твърди и платен депозит по договора, в следните размери: депозит от 650,00 лева, както и надплатени наемни вноски 1 по договора, както следва: - месец 01 2020г. - 850лв., 02 м.03м.04м.20г. - сума от 1950,00лв., 05 м.20г. - 650лв., - 06 м.20г. - 650лв., - 07 м..20г. - 650лв., 08 2020 г. - 650лв., - 09 м + 10 м. 20г. - 1350,00лв., 11м.+12м. 20г. - 1050,00лв., 01м.21г. - 150лв., 02м. 21г. -550лв., - м.3.2021 гоидна - 700лв., 04м. 21 г. - 540лв., 05м. 21г. - 650лв.

Твърди се, че на 25.06.2021 година наемодателят е отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем, с нотариална покана - считано от връчването на нотариалната покана в 7 дневен срок. Твърди се, че посоченото в поканата – предизвестие не отговаря на действителната фактическа обстановка. Твърди се, че не е вярно твърдението, че ищцата не е заплащала редовно сметките и дължимия се наем.

Ищцата твърди с исковата молба, че е надплащала месечния наем, както и сметките, които съм изразходвала, тъй като е заплащала месечна вноска от 650,00лв. и депозит от 650,00 лева. Твърди се, че уговорения наем е бил в размер на 200,00 лева, а разликата – е била уговорена като цена на бъдещи разходи и сметки за апартамента и ще бъдат приспадани в следващи месеци.

При горното се иска от съда да осъди АТ. Г. ИВ., ЕГН **********, с адрес – град С., ж.к.(АДРЕС) да заплати на Г. М. П., ЕГН **********, с адрес – град С., ж.к(АДРЕС) сумата от 8 750,00 лева, представляваща надплатен наем по Договор за наем от 1.1.2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 7.7.2021 година до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция изцяло.

Ответникът твърди, че между страните са били сключени два договора за наем с посочена различна наемна цена – от 200,00 лева и от 650,00 лева, като твърди, че договорът за наем с уговорена цена от 650,00 лева е този отразяващ действителната воля на страните.

За сочения от ищеца договор с цена на наема от 200,00 лева ответникът твърди, че е симулативен ие бил подписан по-късно, именно по молба на ищцата, като не посочва датата н сключването му,у но не оспорва, че е с отразена дата 1.1.2020 година.

С отговора на исковата молба се оспорва сумата от 650,00 лева да не е наемна цена по уговореното между страните по наемния договор.

Оспорва се с отговора на исковата молба, твърдяното от ищцата, че месечно е плащала наем от 200 лева, ведно с 350 лева „за разходи и сметки за апартамента в който живеем“, и че те трябвало те да се заплащат от отвентика, съобразно „устната ни уговорка“.

Твърди се с отговора на исковата молба и се сочат доказателства, че ответника е подал годишна данъчна декларация за финансовата 2020 година, ведно с Приложение № 4, като твърди, че е била данъчно декларирана цена на наемния договор в размер на 650,00 лева.

С отговора на исковата молба се оспорват твърденията на ищцата, че е платила натрупани стари сметки за процесния апартамент от предишни наематели.

С отговора на исковата молба не се оспорват твърденията за наемния договор. Описват се факти от водените преговори и сключване на договора, както и последващо изпълнение на същия. Твърди се, че между страните е било водено гражданско производство по 2 предявен иск с правна квалификация чл.310, ал. 1, т.2 от ГПК за освобождаване на наетия имот, за което е било образувано гр. д. № 41341/2021 г по описа на СРС, 47 състав, което е приключило с решение.

Твърди се с отговора на исковата молба, че от април 2021 година ищцата е спряла да заплаща дължимия се наем и режийни разноски за апартамента.

С отговора на исковата молба се иска съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Пак с отговора на исковата молба се възразява срещу освобождаването на ищцата от заплащането на дължимата се държавна такса и разноски по производството, както и се възразява относно редовността на исковата молба заради неплащане на държавната такса.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявена осъдителна искова претенция с правна квалификация чл.59 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже:

- надплатените суми както и твърденията си за тяхното плащане;

- наличието на причинно – следствена връзка между обедняването и обогатяването на ответника;

- периода в който твърди да е плащал и твърдяния размер;

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение, като същият е дължи доказване на заявените правоизключващи възражения с отговора на исковата молба и твърденията си за симулация.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца и ответника доказателствени искания за допускане на приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства – съдът като приема, че същите са относими, необходими и допустими – следва да уважи тези искания.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства исковата молба и отговора на исковата молба.

- представените такива с

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.

Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи 4 регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.

Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез:

1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;

2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".

Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.

Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.

Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.

Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.