Решение № 1398 от 27.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1398 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300502893 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Д. Й. Ж., ЕГН **********, като майка и законен представител на Д. М. С., ЕГН *****, против Решение № 494/01.10.2024г., постановено по гр.д. № 1372/2024г. по описа на Районен съд Асеновград, в частта, с която е отхвърлен искът за изменение на размера на издръжката, която бащата М. Р. С., ЕГН ********** следва да заплаща по силата на съдебно Решение № 205 от 19.12.2021 г. по гр.д.№ 1756/2021 г. по описа на Асеновградския РС, за сумата над 350 лева месечно до пълния предявен размер от 500 лева (или за разликата от 150 лева). Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че месечните нужди от издръжка на детето са по-големи от тези, определени от АРС в размер на 700 лева. Сочи се, че не е отчетено осезаемото увеличение в доходите на бащата.

Възразява се, че неправилно АРС е разпределил определената издръжка от 700 лева поравно между родителите. Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната му част.

1

Ответникът по жалбата бащата М. Р. С., ЕГН ********** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. чл.150 от СК., предявен от Д. М. С., чрез нейната майка и законен представител Д. Й. Ж., против М. Р. С. с искане да бъде постановено решение, с което да се измени размерът на присъдената издръжка, която същият е осъден да заплаща на детето Д. С., като се увеличи от 270 лева на 500 лева, считано от датата на подаване на ИМ до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Ответникът оспорва иска като твърди, че същият е неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Претендира присъждане на разноски.

С постановеното по спора Решение № 494/01.10.2024г. по гр.д. № 1372/2024г. по описа на Районен съд Асеновград, първостепенният съд е изменил размера на издръжката, която М. Р. С. е осъден да заплаща на Д. М.

С., ЕГН *****, чрез нейната майка и законен представител Д. Й. Ж., ЕГН **********, по силата на съдебно Решение № 205 от 19.12.2021г. по гр.д.№ 2

1756/2021 г. по описа на Асеновградския РС от 270 лева на 350 лева месечно, считано от 24.06.2024г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 500 лева.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не е спорно между страните, че ответникът е баща на детето Д. М. С., както и че по силата на съдебно решение (утвърдено от съда споразумение, постигнато между страните) по гр. д. № 1756/2021г., по описа на РС Асеновград той се е съгласил и заплаща на детето Д. издръжка в размер на 270 лева, считано от 01.12.2021 г. включително.

От ангажираните доказателства се установява, че детето Д. посещава ДГ „*****, а през учебната 2023/2024 г. е в предучилищна група.

По делото се установява, че през 2023г. и 2024г. Д. Ж. е получавала минималната за страната работна заплата, а ответникът М. С. е получавал средно месечно възнаграждение около 2800 лв.

От представените амбулаторни листове е видно, че детето Д. С. е с установено заболяване: *****, което налага често посещение на лекарспециалист и ежемесечно закупуване на лекарства, което също не е спорно между страните.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Й. Ж. и Е. Х..

Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема следното:

Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като същата се определя в съответствие с възможностите и материалното състояние на родителя. При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл. 150 СК е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания, или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

3

Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е налице трайно съществено изменение на нуждите от издръжка. Налице са няколко обстоятелства, които предпоставят изменената нужда, като найсъщественото от тях е промяната във възрастта на детето. Изминали са три години от определяне на предходния размер на издръжката, като за този период от време, детето е пораснало до предучилищна възраст. Това израстване е свързано със съществени промени в живота на младия човек, обвързани както с физическата промяна в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда от повече средства за храна, облекло, обувки, така и с навлизането в етап от живота му, в който същото следва да прояви активност в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си развитие – да посещава училище, както и при възможност за това, да положи усилия в други извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни характеристики в младия човек.

В началото на всяка учебна година е необходимо закупуването на различни учебници и помагала. От събрания доказателствен материал се установява, че детето посещава курсове по танци, плуване и английски език.

Целият курс по английски език е общо 580 лв., модерните танци – около 70 лв. месечно, плуването – около 60 лв. месечно. Не следва да се пренебрегва и нуждата от повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните и форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти. Установена е необходимостта от средства и за лекарства, с оглед заболяването *****. Изложеното е придружено от съпътстващи фактори, каквито са: увеличилия се размер на минималната работна заплата – служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите се икономически реалности в държавата, а също и наличието на значителна инфлация и поскъпване на множество битови услуги в страната. Последното икономическо явление драстично и рязко нараства през текущата година, поради което е адекватно предположението, че заявените разходи за комунални услуги и прехрана на детето закономерно са нараснали. От всичко изложено съдът прави логичния извод, че в настоящия случай е налице промяна в обстоятелствата около първоначално присъдената издръжка, и тази промяна е съществена и трайна, като предполага завишаване на размера на същата.

Във връзка с наведените от ответника доводи за наличие на кредитни задължения, които го възпрепятстват да изплаща поисканата издръжка, настоящата инстанция счита, че всеки човек следва да направи преценка за възможностите си по отношение поемането на такива задължения. Не се възприема тезата, че погасяването им следва да е за сметка на издръжката на детето, която е приоритетна. В допълнение, от събраните доказателства за размера на месечното възнаграждение на бащата, не може да се направи извод за невъзможност да се осигурява необходимата издръжка за подрастващата Д., което би довело до недостоен начин на живот на родителя.

Безспорно по делото се установи, че освен задължението за издръжка, бащата участва активно във възпитанието и отглеждането на детето и 4 извършва разходи в тази връзка, извън дължимата издръжка. Тези допълнителни разходи обаче, не следва да се приспадат от дължимата занапред издръжка. От друга страна, така се доказва възможността на ответника да плаща повече от първоначално определеното.

При тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че необходимите за посрещане нуждите на детето средства са в размер на 700 лева, от които ответникът следва да заплаща 350 лева месечно. Макар настоящата инстанция също да намира, че за необходимата издръжка на детето са необходими 700 лева, следва да се отбележи трайната съдебна практика, съгласно която, родителят, който не полага непосредствени ежедневни грижи за детето, следва да заплаща по-голяма част от тази издръжка. В този смисъл бащата следва да заплаща издръжка в размер от 450 лева.

Задължението за издръжка на родителите към ненавършилите пълнолетие техни деца е безусловно. Ответникът е в трудоспособна възраст, не се установява да има други непълнолетни низходящи, освен ищеца, не се установява да страда от заболявания или да е с намалена работоспособност.

Съдът приема, че ответникът е в състояние да реализира доходи, позволяващи му да заплаща за посрещане нуждите на детето си издръжка в размер на 450 лева месечно. Поради изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да се отмени частично, като дължимата от М. Р. С. издръжка се увеличи от 270 лева до 450 лева.

При този изход на спора следва да се присъдят разноски по съразмерност. В полза на жалбоподателя се дължат разноски в общ размер от 834,80 лева, от които: 384,80 лева - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 450 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство. На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски единствено за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в размер от 60 лева, доколкото за настоящата инстанция не са представени доказателства за сторени разноски.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 494/01.10.2024г., постановено по гр.д. № 1372/2024г. по описа на Районен съд Асеновград, в частта, с която е отхвърлен искът за изменение на размера на издръжката, която бащата М. Р. С., ЕГН ********** следва да заплаща по силата на съдебно Решение № 205 от 19.12.2021 г. по гр.д.№ 1756/2021 г. по описа на Асеновградския РС, за сумата над 350 лева месечно до 450 лева месечно, считано от 24.06.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, 5 и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която М. Р. С., ЕГН ********** заплаща на Д. М. С., ЕГН *****, чрез нейната майка и законен представител Д. Й. Ж., ЕГН ********** по силата на съдебно решение № 205 от 19.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 1756/2021 г. по описа на Асеновградския РС от 270 лева, като УВЕЛИЧАВА този размер на 450 месечно, считано от 24.06.2024г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Разпечатката съдържа 45 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc189f63-a5ca-41dc-a645-001b8c621d79