Решение № 156 от 10.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000590 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, чрез адв. Т. С. против решение № 73 от 28.07.2022 г., постановено по търг. дело № 113/2020 г. на Добричкия окръжен съд, с което са осъдени Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София и Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, да заплатят солидарно на А. Д. А., ЕГН ********** от гр.Добрич, следните суми:

60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяно на 21.08.2017 г. ПТП, виновно причинени от водача на товарен автомобил влекач „Волво ФХ" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер ТС ЗЕ" с рег. № Х ХХХХ ХХ - Н В К, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД и от водача на лек автомобил "Мерцедес Е220" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ - М А К, 1 застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно дружество „ Бул инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба - 13.08.2020 г. до окончателното изплащане;

5 392.64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършено оперативно и медикаментозно лечение, вследствие претърпяното на 21.08.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба - 13.08.2020 г. до окончателното изплащане;

11 033.38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., считано от 22.10.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 13.08.2020 г.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че определеното обезщетение не съответства на реално причинените неимуществени вреди. Намира, че съдът не е съобразил наличието на съпричиняване. Твърди се, че част от претендираните имуществени вреди са останали недоказани, а законната лихва е определена от произволна първоначална дата. Излагат се аргументи за неправилност и необоснованост на назначените в първоинстанционното производство КСМАТЕ и СПЕ.

Оспорва се приетият от съда размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като се твърди, че същото е прекомерно и противоречи на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и установената съдебна практика. Излагат се аргументи за неоснователност на акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди считано от 22.10.2018 г. до 13.08.2020 г. Моли се за отмяна на обжалваното решение или в условие на евентуалност намаляване на размерите на присъдените обезщетения. Претендира заплащането на разноски за две инстанции.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. Д. А., чрез адв. Д. Д., в който се сочат твърдения за неоснователност на въззивната 2 жалба. Твърди се, че изложеното в жалбата не кореспондира с доказаното в хода на процеса пред първоинстанционния съд. Счита се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив и съответстващ на причинените болки и страдания. Сочи се, че първоначалната дата, от която се претендира законна лихва за забава е датата на постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение като в допълнение се излагат аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ.

Инвокира аргументи за правилност на заключенията по назначените КСМАТЕ и СПЕ. Моли за потвърждаване на процесното решение.

Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. въззивникът, чрез адв. С. поддържа депозираната въззивна жалба и изразява становище по същество на спора. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, ведно с договор за правна защита. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от процесуалния представител на А. А.. Излага, че в хода на настоящото производство, процесните суми са били заплатени на пострадалия от Застрахователно дружество „Бул инс“ АД. Инвокира твърдения за недължимост на разноски в полза на последното застрахователно дружество, а в условие на евентуалност възразява за неговата прекомерност.

В същото о. с. з. въззиваемият А. Д. А., чрез адв. Д., поддържа отговора на въззивната жалба. Излага аргументи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Признава, че е получено плащане на процесните суми от Застрахователно дружество „Бул инс“ АД . Претендира разноски.

В о. с. з. Застрахователно дружество „Бул инс“ АД , чрез адв. Е. С., не изразява становище по основателността на въззивната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Намира, че с оглед процесуалното поведение на ЗД „Бул инс“ АД, в негова тежест не следва да бъдат присъждани разноски.

С определение № 759 от 16.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 3

590/2022 г., Варненският апелативен съд е указал на Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, че в срок до първото с.з. може да се присъедини към въззивната жалбата. В предоставения срок не е постъпила изрична молба от необжалвалия другар за присъединяване към въззивната жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД.

Мотивиран от предходното, съдът приема, че участието на процесуалния представител на Застрахователно дружество „Бул инс“ АД в о.с.з. на 22.03.2023 г. не валидира качеството на последното на страна по делото и същото следва да се заличи като призована страна в настоящото производство.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от А. Д. А., ЕГН ********** срещу Застрахователно дружество „ Бул инс“ АД, ЕИК 831830482 и Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, за осъждане на застрахователите да заплатят солидарно на ищеца следните суми:

- 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяно на 21.08.2017 г. ПТП, виновно причинени от водача на товарен автомобил - влекач „Волво ФХ" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер ТС ЗЕ" с рег. № Х ХХХХ ХХ - Н В К, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД и от водача на лек автомобил "Мерцедес Е220" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ - М А К, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно дружество „ Бул инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

- 5 392.64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършено оперативно и медикаментозно лечение, вследствие претърпяно на 21.08.2017г. ПТП, виновно причинени от водача на товарен автомобил - влекач „Волво ФХ" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и прикачено 4 към него полуремарке „Шварцмюлер ТС ЗЕ" с рег. № Х ХХХХ ХХ - Н В К, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД и от водача на лек автомобил "Мерцедес Е220" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ - М А К, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно дружество „ Бул инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане

- 11 033.38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., считано от 22.10.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 13.08.2020г.

Възраженията във въззивното производство, съответно спорните по делото въпроси касаят правилното приложение на принципа за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД, доказаността на имуществените вреди и неимуществени вреди, размерът на исканото обезщетение за неимуществени вреди, вината на пострадалия, респективно наличието на съпричиняване, както и началният момент, от който застрахователите дължат законна лихва за забава.

Установява се от приетите по настоящото дело писмени доказателства – влязла в сила присъда № 260008/02.04.2021 г. по НОХД № 80/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд, че Н В К, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.08.2017 г., на кръстовище между път I-7 с път II-21 и път III-213, обл.Силистра, при управление на състав от пътни превозни средства - товарен автомобил „Волво ФХ" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер ТС ЗЕ" с рег. № Х ХХХХ ХХ, е нарушил правилата за движение - чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104, ал. 1 ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на водача на лек автомобил "Мерцедес Е220" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ - М А К, с ЕГН **********, от гр. Силистра и средна телесна повреда на пътника от същия автомобил - А. Д. А., с ЕГН **********, от гр.Добрич, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост, счупване на дясна подбедрица, счупване на костите на лява подбедрица, причинили трайни затруднения на движенията на десен горен крайник, десен и ляв долен крайник, клинично изявен 5 травматичен шок, вследствие на съчетаната травма, обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 343 ал. 4 във вр. чл. 343 ал.З б."б" предл. „първо" вр. с чл. 343 ал. 1 б."б" и б."в" във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1 и чл. 36 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и седем месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.

Впоследствие С решение № 91/29.10.2021 г., постановено по ВНОХД №165/2021г. по описа на Апелативен съд Варна е изменена присъда 260008/02.04.2021 г., постановена по НОХД № 80/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд, като Н В К е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП, а присъдата в останалата си част е потвърдена. С решение № 23/02.03.2022 г., постановено по наказателно дело № 1126/2021 г. по описа на ВКС, 1 -во наказателно отделение е оставено в сила решение № 91/29.10.2021 г. постановено по ВНОХД № 165/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна.

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 21.08.2017 г., по отношение на лек автомобил „Мерцедес Е220", рег. № ХХ ХХХХ ХХ е налице валидно сключен договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при Застрахователно дружество „ Бул инс“ АД, а по отношение на т.а. „Волво" с рег. № ХХ ХХХХ ХХ е налице валидно сключен договор застраховка по риска „Гражданска отговорност при Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД.

Съобразно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ при задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно основание.