Решение № 40 от 01.03.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Севлиево, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20214230101231 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К.И.И.., чрез пълномощник адвокат Х.Х., против Д. Й. ДЗ..

В исковата молба се твърди, че от съвместното си съжителство страните имат две малолетни деца - дъщеря им И. Д. Д., родена на *** г. и синът им Й. Д. Д., роден на *** г. В началото на м. юли 2021 г. страните прекратили съвместното си съжителстване, като ищцата заживяла заедно с децата в жилище на родителите си. Oт началото на м. юли ответникът й дал 100 лева издръжка за двете деца обшо за същия месец и 100 лева /общо/ за м. август. През този период ищцата била по майчинство до края на м. август и получавала 380 лева. От началото на м. септември 2021 г. се завърнала на работа като ** към ***. Месечният й доход е 243 лева. Ответникът работи като *** в ***. Детето И. учи в *** в ** клас, а детето Й. посещава ***, където майката плаща около 40 лева.

Ищцата се грижи за двете деца с помощта на майка си. В началото на учебната година има много разходи- облекло, ученически пособия и помагала. Налага се да плаща и порцион - обяд за детето И., по 2,40 лева на ден.

Поради изложеното ищцата отправя искане до съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на двете деца при нея, като тя упражнява и родителските права спрямо тях, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти.

Моли ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лева за И. Д. Д. и 160 лева за Й. Д. Д., както и да бъде осъден да заплати същите суми 1 за минал период - от 03.07.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно с лихвата за забава до отпадането или промяна нa основанието за издръжка.

В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощника си, адвокат Х.Х., който поддържа предявените искове и излага съображения за уважаването им. Моли в полза на ищцата да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът не е представил писмен отговор. В с.з. се явява лично, като моли съда да уважи иска за определяне на местоживеенето и родителските права, а на него да определи режим на лични контакти с децата, както и да заплаща издръжка в посочения от него пред социалните служители размер. Заявява, че когато е имал възможност, е заплащал издръжка на децата.

Дирекция "Социално подпомагане" гр. Габрово, уведомена за производството на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, e представила социален доклад.

Детето И. Д. се изслуша от съда, на осн. чл. 15 ЗЗДет.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:

От представените по делото удостоверения за раждане безспорно се установи, че ищцата и ответникът са родители на ненавършилите пълнолетие деца И. Д. Д., родена на *** г. и синът им Й. Д. Д., роден на *** г. Не е спорно и че родителите не живеят заедно от началото на м. юли 2021 г., като майката и двете деца живеят заедно в дома на нейните родители в ***.

Представена е служебна бележка от 27.09.2021 г., изд. от „**“, от която се установява, че К.И., работеща в дружеството на длъжност „**“, е ползвала отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, за периода ***г.

От издаденото от същото дружество удостоверение за доходите на ищцата за периода 27.07.2020 г. – 31.08.2021 г. е видно, че за м. юли 2020 г. работодателят й е изплатил нетно възнаграждение в размер на ** лв., а за м. *** г. – ***лв.

В с.з. ищцата представи трудов договор от 01.02.2022 г., от който е видно, че тя е встъпила в трудово правоотношение с „***“ ***, с основно месечно възнаграждение *** лв.

Ответникът Д.Д. не е представил документи за доходите си. Пред съда обясни, че от един месец работи в „***“ **. От извършената служебна справка в базата данни на НАП съдът констатира, че в периода 30.06.2021 г. – 10.11.2021 г. ответникът е работил като автомонтьор в „***“ ** гр. С.

От страна на ответника са представени две вносни бележки, от които се установява, че на *** г. той е внесъл по сметка на ищцата 100 лв., с основание – захранване, а на *** г. е внесъл по сметката на ищцата сумата ** лева, с основание издръжка на дете.

2

В изготвения от ДСП Севлиево социален доклад се посочва, че основните грижи за двете деца се полагат от тяхната майка, която получава помощ и подкрепа от своята майка, в чиято къща живеят. Детето И. е **, а детето Й. е в яслена група на **. Децата посещават редовно двете учебни заведения, като майката е родителят, който проявява заинтересованост за тяхното развитие в тях. И. няма отсъствия и е с много добър успех.

Не се съобщават хронични здравословни заболявания.

Пред социалните работници майката е посочила, че от 01.11.2021 г. е била безработна, като е получавала обезщетение от 264 лв. и помощ по чл. 7 от ЗСПД в размер на 90 лв. Бащата е посочил, че от около месец работи в ** Установено е, че отношенията между родителите са влошени, като по време на съвместното си съжителство между тях е имало скандали, на които е присъствало и детето И.. Съобщени са случаи на домашно насилие, упражнено от бащата по отношение на майката и момичето. Понастоящем то изпитва страх от срещи с баща си.

Поради бързите промени в емоционалното й състояние е насочена за работа с психолог.

При непосредствено изслушване на ищцата от съда, тя обясни, че е разделена с ответника от 03.07.2021 г. и понастоящем живее при майка си с двете деца. Децата имат самостоятелна стая. Признава, че през м. юли бащата е изплатил сумата 100 лева и през август - също 100 лева. Не идвал да вижда децата, но искал да ги вижда. Ищцата твърди, че не е ограничавала дъщеря си да се вижда с баща си.

При изслушването на бащата той заяви, че не може да плати издръжка за минало време. Когато имал възможност, предоставял такава. Съгласен е децата да са при майката, а режимът на лични отношения да е такъв, какъвто е посочил пред социалния работник – през седмица, от 10 ч. в съботния ден до 17 ч. на неделния ден, с приспиване; един месец през лятото, когато майката не е в отпуск, през една година по коледните празници децата да бъдат при него, а през новогодишните празници – при майката, а на следващата година – обратното. Бащата заяви също, че майката го ограничавала да вижда децата. Обясни, че има възможност да заплаща издръжка за двете деца в общ размер от 300.00 лева.

Съдът изслуша непосредствено детето И. Д. Д., което обясни, че в момента е на ** години и живее на **, заедно с ***. Заяви категорично, че желае да живее с майка си. Чувала се с баща си по телефона.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове са с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.

По иска с основание чл. 127 ал. 2 от СК.

Производството по този текст се определя като спорна съдебна администрация, 3 т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 от СК. Тази намеса от съда е регламентирана в обществен интерес, с основна цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност.

За да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските права и местоживеенето, съдът е задължен да изхожда от нуждите и интереса на децата И. и Й., като съобразява и обстоятелствата по чл. 59 ал. 4 СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи за децата, изразеното в с.з. желание от родителите, привързаността и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителя, социалното обкръжение и материалните възможности.

В случая се касае за две малолетни деца, по-малкото от които е двегодишно момче, а по-голямато – момиче на 10 години. И двете деца се отглеждат от майката от момента на раздялата на родителите. Тя е направила и искане децата да продължат да живеят при нея, и тя да упражнява родителските права спрямо тях, на което бащата не се противопоставя, като счита, че следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти с децата. Наред с така изразените становища на страните, съдът взе предвид разпоредбите на СК, задължителните разяснения за прилагането им, дадени с Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС и събраните по делото доказателства, преценявайки ги с оглед интереса на децата. От решаващо значение за произнасяне по въпроса за родителските права е ниската възраст на детето Й., в която т о е в много голяма степен зависимо от грижите на своята майка, от която не се е разделяло от раждането си. От друга страна, полът на детето И. определя майката като по-пригодния да полага грижи за него родител, като следва да бъде отчетено и категоричното желание на момичето да живее с майка си. Не е спорно, че в интерес на децата е те да не бъдат разделяни. От заключението на социалния доклад се установи, че ищцата притежава нужните качества и битови условия, за да отгледа и възпита правилно двете си деца, като може да разчита и на помощта на своята майка. Затова съдът намира, че е изцяло в интерес на децата И. и Й. те да продължат д а живеят при майката, която да упражнява родителските права спрямо тях, като им осигурява нужните на тази възраст преки родителски грижи, обич и внимание.

Заедно с това съдът следва да съобрази и необходимостта да се даде възможност на другия родител за редовни контакти с децата, за да се осигури тяхното правилно и хармонично развитие, да се избегне отчуждение и се запази духовната връзка между тях. Наред с това следва да се отчете, че до момента детето Й. не се е отделяло за подълго време от майка си и е на сравнително ниска възраст, в която се нуждае от специфични грижи, които не могат да бъдат осигурени от бащата. По отношение на детето И. пък следва да се съобрази отразеното в социалния доклад негово нестабилно 4 психично състояние, дължащо се на инцидентите по време на общото съжителство на родителите.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е необходимо да се определи режим на лични отношения, през който децата да са отделени за по-кратко време от майката, така че те постепенно да се приспособят към извеждането им нейния дом и да възстановят отношенията си с бащата. Наред с това бащата също следва да изгради умения за обгрижване на детето Й. и пълноценно общуване с детето И.. Ето защо съдът счита за подходящ следния режим на лични контакти на бащата с двете деца: всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10 ч. до 17 ч. и две седмици през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск. За осъществяване на личните контакти бащата ще бъде задължен да взема децата от дома на майката и да ги връща пак там.

Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения е съобразен с възрастта на децата и с конкретните обстоятелства, установени по делото, и е в интерес на децата, като няма пречка при промяна в тези обстоятелства да бъде изменен на покъсен етап.

Относно дължимата издръжка, съдът намира следното:

Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната, следователно от началото на 2021 г. и към момента минималната издръжка възлиза на 162,50 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.

По отношение нуждите на децата Й. и И. съдът намира за безспорно, че те имат всички обичайни потребности за дете на съответната възраст – осигуряване на нормални условия на живот, включващи закупуване на храна, дрехи, обувки, играчки и др. Тъй като в тази възраст децата растат бързо, това определя и необходимостта от често закупуване на нови такива вещи за задоволяване на нуждите им. В този смисъл и съгласно трайната съдебна практика, не се налага доказване на обичайните нужди на децата. Съдът взема предвид и обстоятелствата, че издръжката се определя за един бъдещ период от време, както и че децата са в добро здравословно състояние, и не се нуждаят от допълнителни грижи, респ. от извършване на допълнителни разходи в тази връзка.