Решение № 2164 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2164 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.ева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100514348 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 245303/15.07.2025 г., уточнена с молба вх.№ 8107/22.01.2026 г., на Г. Т. П. и Й. О. Ю. –П.а, с която се обжалва изцяло Решението от 07.07.2025 г. по гр.д. № 41941/2024 г. на СРС, ГО, 84-ти състав.

Поддържа се, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на основни принципи на гражданския процес – равнопоставеност, обективност и състезателност. В тази връзка се поддържа, че съдът не е направил всестранен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. Заради несъществено несъответствие е дискридитирал показанията на св.А. П.а, а същевременно безкритично е приел показанията на св.С.Х. и св.М.А., въпреки наличието на противоречия между техните показания, както и очевидната близост на първия свидетел с въззиваемата страна В. Д., в това число и предвид обстоятелството, че от мястото, където се е наМ.ла св.А. и позицията на автомобила на Д., препречвайки видимостта на свидетелката от дясната страна, последната не е била в състояние да възприеме твърдяното от нея действие на Й. Ю. -П.а спрямо Д. – одрала го по ръцете. По отношение на св.Х. пък се твърди, че е извършила 1 престъпление по чл.290 НК, като е заявила в съдебно заседание, че с Д. са приятели, докато според жалбоподателите са интимни партньори, за което свидетелствало, отразеното, в неприет от съда протокол от открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2024 г. по гр.д.

№ 62142/2023 г. на СРС, 139 състав, изявление на св.Р.В.Г. и заключение по СПЕ, изготвено за нуждите на гр.д.№ 62142/2023 г. на СРС, 139 състав. Поддържа се също така, че съдът неоснователно изцяло е игнорирал представената медицинска документация, удостоверяваща наранявания на П., както и полицейския доклад, отразяващ подаден сигнал от последния, както и обективиращ извънпроцесуални изявления на страните. Издаденото на П. СМУ №251/2024 г., два дни след процесните събития, доказвало получените от възивника травматични увреждания, поради което неправилно не било ценено от съда и то при положение, че това бил учебникарски пример за доказване на травма. Въззивниците са отправили искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което да бъде оставена без уважена молбата на за защита по ЗЗДН на въззиваемите В. В. Д. и малолетната А. В. Д., като неоснователна, като изцяло бъде уважена подадената от тях молба за защита, като срещу въззиваемия В. Д. в полза на въззивниците Г.

П. и Й. Ю. –П.а бъде издадена заповед за защита по ЗЗДН, на основанията и предвид твърденията в подадената от тях молба за защита вх.№ 252383/05.08.2024 г., въз основа на която е било образуваното присъединено към гр.д.№ 41941/2024 г. на СРС, ГО, 84-ти състав, гражданско дело №46078/2024 г. на СРС, 158 състав.

Въззиваемите В. В. Д. и малолетната А. В. Д., действаща чрез нейния баща и законен представител В. В. Д. (конституирана като молител по реда на чл.9, ал.2 ГПК) поддържат становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от страни имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Първоинстанционното производство е образувано е по молба на В. В. Д. в лично качество и като законен представител на малолетната А. В. Д., срещу Г. Т. П. и Й. О. Ю.

(родители на майката на детето - А. Г.ева П.а) за налагане на мерки за защита в полза на молителите при твърдения за извършени от ответниците спрямо тях актове на домашно насилие на 14.07.2024 г., около 18:00 часа, в гр. София, пред вход ******** в ж.к.Люлин,гр.

София изразяващ се в следното: отправяне на обиди от Й. О. Ю. с думите „той е крадец, открадна суичъра на детето, превежда 300лв. и краде дрехите на детето” и от Г. Т. П. с думите крадец, мошеник, лъжец измамник, циркаджия, нещастник, боклук долен и циганин, в присъствието на детето А. В. Д.; хващане на дясната ръка на детето А. В. Д., а впоследствие сграбчване на детето и дърпането му от Г. Т. П., като детето е плачело истерично; стискане и дране по ръцете на молителя от В. В. Д., докато държал детето А., от страна Й. О. Ю.-П.а; хващане за дясната ръка и дране по ръцете на молителя В. В. Д. при отпит на последния да затвори врата на колата, от Й. О. Ю.-П.а; нанасяне на удари с юмрук в тила на молителя В. В. Д. от страна на Г. Т. П..

2

С Определение № 39739 от 02.10.2024 г. към гр.д. № 41941/2024 г. по описа на СРС, 84 състав, е присъединено за общо разглеждане и решаване гр. д. № гр.д. № 46078/2024 г. по описа на СРС, 158-ти, образувано по молба за защита с вх. № 252383/05.08.2024 г. на Г. Т. П. и Й. О. Ю.-П.а с искане за защита срещу В. В. Д., с твърдения за извършен акт на насилие на 07.07.2024 г.,около 18:00-19:00 часа, за това, че : „Ти къв си бе, на теб нищо да ти дам“, след което го притиснали с братовчед му Васил и го бутали, обиждали него и Й. Ю. -П.а с думите: тъпанари, олигофрени, както и на 14.07.2024 г., около 18:00-19:00 часа, за това, че Г.

П. се пресегнал да вземе внучка си А., която била носена от баща си, при което В. Д. му казал да не я пипа, след което изведнъж В. Д. нанесъл удар с крак в областта на левия крак на Г. П., от който последния изпитал силна болка и паднал на земята; В. Д. се заканил на Г.

П. с думите „ще те пребия“ и го обидил, наричайки го изкуфял старец, престъпник, бедняк и цървул; заплашил го, че ще го убие и ще го излежи; както и че ответникът дърпал с двете си ръце Й. П.а, хващайки я за нейните две ръце; бутнал я с две ръце през гърдите, опитвайки и нея да събори на земята, но не успял; заплашвал я е, че ще я пребие до смърт и ще я излежи; обиждал я е, наричайки я олигофренка, идиотка, бандитка, престъпничка; обръщал се е вулгарно към нея, като и е казвал да ходи да ce шиба.

Ответниците по първоначалната молба за защита са оспорили твърденията в същата за наличие на извършено от тях домашно насилие. Поддържали са собствените си фактически твърдения, в това число, че при инцидента между страните от 14.07.2024 г., са пострадали те, а не първоначалните молители.

Ответникът по насрещната молба за защита на свой ред е оспорил твърденията на насрещните молители.

С решение № 13211 / 07.07.2025 г., постановено по гр.д. № 41941/2024 г., Софийски районен съд, 84 състав, е издадена заповед за защита в полза на В. В. Д. и малолетната А.

В. Д. срещу Г. Т. П. и Й. О. Ю.-П.а, като е задължил Г. Т. П. и Й. О. Ю.-П.а да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на В. В. Д. и по отношение на А. В. Д., забранил е на Г. Т. П. да доближава В. В. Д. на разстояние по-малко от 200 метра, за период от 13 (тринадесет) месеца, считано от 17.07.2024 г. (дата на издаване на Заповед за незабавна защита № 254 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 41941/2024 г., по описа на СРС, 84-ти състав), забранил е на Й. О. Ю.-П.а да доближава В. В. Д. на разстояние по-малко от 200 метра, за период от 13 (тринадесет) месеца, считано от 17.07.2024 г. (дата на издаване на Заповед за незабавна защита № 254 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 41941/2024 г., по описа на СРС, 84-ти състав), предупредил е на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, ЗЗДН Г. Т. П. и Й. О. Ю.-П.а, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, както и че неизпълнението на заповедта за 3 защита е престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, отхвърлил е молба за защита с вх. № 252383/05.08.2024 г., депозирана от Г. Т. П. и Й. О. Ю.-П.а, с искане за защита срещу В. В.

Д., като е отказал издаването на заповед за защита срещу последния, осъдил е всеки от ответниците да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лева, а на В. В. Д. общо сумата в размер на 4000 лева, представляващи разноски по делото.

За да уважи първоначалната молба за защита от домашно насилие, т.е молбата за защита на въззиваемите, първоинстанционният съд е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод за осъществено от Г. Т. П. и Й. О.

Ю.-П.а деяние на процесната дата 14.07.2024 г. спрямо Д., в присъствието на малолетната А.

Д., което представлява домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, респ. домашно насилие под формата на психическо такова по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН спрямо малолетната.

За недоказани районният съд е приел твърденията на молителите Г. П. и Й. Ю. П. за осъществен акт на домашно насилие от В. Д. срещу тях на процесните дати 07.07.204 г. и 14.07.2024 г., поради което и е отказал издаването на заповед за защита срещу послединя.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на въззивниците по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място следва да бъде посочено безспорно установеното по делото обстоятелството, че страните попадат в кръга на лица по чл. 3 ЗЗДН и са легитиМ.ни да търсят защита по този закон, респ. пълнолетните страни да отговарят по молби за защита, подадени срещу тях. Наред с това следва да бъде отбелязано, че сезиращите районният съд молби са допустими, като подадени в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и правилно районният съд ги е разгледал по същество.

Настоящият въззивен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не наМ. за необходимо да преповтаря тези изводи, а препраща към тях (чл. 272 от ГПК, вр. с §1 от ДР на ЗЗДН). Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва.

В допълнение към изложеното в атакувания съдебен акт, и във връзка с доводите във въззивната жалба, следва да се посочи, че правилно районният съд е приел, че приетите по делото декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на първоначалния молител В. Д. и на насрещните молители Г. П. и Й. Ю.-П. по отношение твърденията на всеки един от тях за осъществено 4 домашно насилие на 14.07.2024 г., не се ползват с придадената им доказателствена стойност от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, и само въз основа на тях не може да бъде издадена заповед за защита, защото по искане на страните по делото са събрани и други доказателства, включително свидетелски показания на очевидци, в хипотеза на насрещно съвпадащи твърдения, че събитията от 14.07.2024 г. пряко и непосредствено са възприети от трети лица. В хипотезата на събрани и други доказателства, каквато е настоящата, декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН следва да се ценят във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, които противоречат на декларацията, за по-убедителни от нея, следва да отхвърли молбата за защита (т.е. материалната доказателствена сила на декларацията е оборена). В случая събраните в производството доказателства не подлагат под съмнение изнесеното в декларацията на В. Д.. Точно обратното - изложеното в нея досежно събитията от 14.07.2024 г. кореспондира, както с показанията на свидетелите Х. и А.-С., така и със събраните по делото писмени доказателства. Районният съд, както бе посочено, е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства, в това число и събраните по делото гласни доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност), относно релевантните за спора факти, като е посочил въз основа на кои от тях наМ. определени факти за установени, а други за неосъществили се. Въззивният съд, анализирайки събраните в първата инстанция доказателства, в частност свидетелските показания на Х., А.-С. и А. П.а, наМ., че последните не водят до изводи, различни от вече формулираните от първостепенния съд.