Решение № 1556 от 17.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1556 гр. Плевен, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430105375 по описа за 2023 година за да се произнесе взема предвид:

Иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД от ЗЗД.

Насрещен иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

Ищецът И. А. А., е предявил иск против И. П. Н., с искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 4950лв., уговорена в т. 17 от двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 26.04.2021г., и представляваща една втора от договорено в договор за правна помощ от 02.11.2020г. възнаграждение, което е било в общ размер от 9900лв. Ищецът твърди, че уговорката между страните е била, че при събиране на задължение спрямо ответника, който е бил негов клиент, и при продължено от друг *** изпълнително производство, му се дължи половината от адв. хонорар по договора от 2020г., че е поканил ответника да му заплати исковата сума с покана, но ответникът не му я е заплатил.

Ответникът оспорва предявения иск. Признава част от твърденията на ищеца за договорните отношения между страните, твърди заплащане на 1 ищеца на сумата от 9900лв. Твърди бездействие на ищеца по сключения договор за поръчка от 02.11.2020г., което наложило ангажиране на друг *** за реално извършване на изпълнителни действия, че именно поради това поведение на ищеца, страните са изменили договора за поръчка като са намалили наполовина възнаграждението. Твърди, че от самото споразумение е ясна волята на страните и десезирането на ищеца от последващи действия и че уговорката в чл. 17 от Споразумението, на която се базира предявения иск, не представлява резултативно възнаграждение.

Ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца, за връщане на заплатената сума от 4950лв. – една втора от заплатената сума по договора за правна помощ от 02.11.2020г., която е следвало да бъде възстановена по силата на чл. 17 от Споразумението от 26.04.2021г. Твърди, че е заплатил по първоначално сключения договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020г. цялата сума от 9900лв. Моли съда да отхвърли първоначалния иск, претендира направените по делото разноски.

Първоначалният ищец моли насрещния иск да бъде отхвърлен, твърди, че е извършил множество действия във връзка с договора за правна защита от 02.11.2020г., че по него не са му заплатени никакви суми, и именно поради това е направена уговорката за заплащане на една втора от договореното възнаграждение. Сочи, че договорът за поръчка от 2020г. е различен договор от съглашението от 2021г., че в приключилото изпълнително дело сумата 9900лв. не е разпределяна като възнаграждение и това значи, че тя не е била заплатена. Твърди, че представителят на ответника неправилно тълкува волята на страните в приемо-предавателен протокол от 26.04.2021г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: От представения Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020г., приложен на л. 7 от делото, двустранно подписан, е видно, че ответникът И. Н. е сключил договор за поръчка с ищеца И. А., в качеството му на ***, за оказване на правна защита от последния, изразяващи се в образуване/процесуално представителство и защита по изпълнително дело по описа на ***, срещу Л.К. и А.К.в, и всички правни действия.

Договорено е възнаграждение на *** 9900.00лева, изписано цифром и словом, и е записано платена сума от 9900.00лв. /отново цифром и словом/ в брой.

Отделно е записано: “Заплатено изцяло и в брой при подписване на настоящия 2 договор.“ Независимо, че ищецът е представил копие от същия договор за правна защита и съдействие, за който твърди, че се намира в образуваното изпълнително дело на *** – на л. 56 от делото, и в който екземпляр липсва подпис на *** и че това значи, че сумата за адв. хонорар не е заплатена, съдът приема, че относим към предмета на настоящето дело е представения от самият ищец и заверен от него двустранно подписан договор на л. 7 от делото.

От него е видно, че два пъти – веднъж с изписването заплатена сума в брой, и втори път – с изявлението “Заплатено изцяло и в брой при подписване на настоящия договор.“, и двете страни за заявили нееднозначно, че към 02.11.2020г. тази сума е заплатена от доверителя на довереника /доколкото в случая се касае за сключен договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД/. Не може да се приеме като аргумент изложеното от ищеца, че сумата по договора за поръчка не е била действително заплатена, защото тя не е включена от ЧСИ в сметката на дълга към 21.09.2021г. /л. 61 от делото/, и такава сума от 9900лв. в сметката няма, доколкото по изпълнителното дело са работили двама *** – *** и ***, а правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК е, че в производството е дължимо възнаграждение само за един ***.

По делото са представени доказателства, че *** е представлявал ответника при образуването на изп.д. 444/2020г. по описа на *** – с подаването на молба на 02.11.2020г., и с молби от 08.12.2020г. и 26.03.2021г.

Не е спорно по делото, а и двете страни правят сходни фактически твърдения и представят доказателства по делото, че впоследствие ответникът е ангажирал друг ***, който е променил съдебния изпълнител и е събрал вземането на ответника чрез прехвърляне собствеността с нот.акт от 21.09.2021г. на ипотекирания за дълга имот срещу погасяването на същия дълг – посочен като такъв по изп.д. 317/2021г. на ***. В тази насока са представени: на л. 31 от настоящето дело - молба от ответника чрез *** до *** от 29.06.2021г., в която е заявено оттегляне на пълномощията на ***, упълномощаване на ***, искане за продължаване на делото от друг ЧСИ, както и на л. 60 - молба от ответника чрез ***, до *** от 18.10.2021г. за прекратяване на образуваното пред нея дело и заличаване на възбрани, с изявление, че задължението е погасено, представено е и копие от нотариалния акт, от който е видно, че имотът, негов предмет, е прехвърлен на взискателя за погасяване на дълга по изпълнителното дело.

3

Същинският предмет на настоящето дело е подписан между ищеца и ответника Приемо-предавателен протокол от 26.04.2021г., като страни по договор за правна помощ от 02.11.2020г., по силата на който адвокатът е върнал 16 бр. документи на доверителя си, и в т. 17 страните са уговорили следното: „Страните се договарят, че в случай на събиране на задълженията, произтичащи от цедираното в полза на И. Н. вземане, същият ще заплати една втора от договореното в договора за правна помощ възнаграждение, което е в общ размер на 9900лв.“

Основание за предявяване на първоначалния и на насрещния иск е именно тази уговорка на страните, като същата е тълкувана от тях в различен смисъл и поради това тълкуване, всяка от страните претендира от другата сумата от 4950лв. – една втора от възнаграждението по договора от 02.11.2020г.

Съдът, на осн. чл. 20 от ЗЗД, на базата на изявленията на страните в договора за поръчка от 02.11.2020г., на последвалите изп.действия и на добросъвестността, счита, че уговорката в т. 17 от Приемо-предавателния протокол от 26.04.2021г. представлява един нов, отделен договор, спогодба за избягване на един възможен спор по смисъла на чл. 365 ал. 1 от ЗЗД. В случая, с оглед последващото изявление на ответника в качеството на взискател пред ***, е явно, че поръчката между страните е оттеглена. Никоя от страните не прави изявление обаче, че заплатената сума от 9900лв. /за която страните два пъти са потвърдили документално, че вече е заплатена/, ще бъде върната изцяло или наполовина. Напротив, в изявлението в т. 17 се уреждат едни бъдещи вземания само на ищеца от ответника, а не обратното, без да се преуреждат стари такива, като съдът приема при смисловото тълкуване на уговорката, че препращането към договора за поръчка е само относно размера на дължимата сума при бъдещо удовлетворяване на взискателя. В т. 17 основанието и изискуемостта на това бъдещо плащане зависят само успешното приключване на изпълнително производство, в което довереникът вече не участва, и такова приключване е налице и се доказва от събраните по делото доказателства. Налице е и покана от ищеца до ответника за заплащане на исковата сума от 4950лв., получена от последния на 12.08.2022г. Следва да се отбележи, че сключената спогодба не почива на правилата на договора за поръчка и неговата цена не подлежи на възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, 4 като не е обвързана и с минималните размери по Наредба № 1 /20024г. на ВАдвС.

При така извършеното тълкуване на сключената между страните спогодба – като един нов договор с изпълнение в бъдеще време, а не като договор, който преурежда или променя съществували до момента отношения, а само препраща към предишен договор за изчисляване на цената, следва изводът на съда, че първоначално предявеният иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, а насрещният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото, следва да се уважи претенцията на ищеца за заплащане от ответника на деловодните разноски от 198.00лв. - внесена ДТ.

При представените две банкови сметки от ищеца за плащане на присъдената сума и непосочване на конкретна сметка, която да се впише в решението, съдът намира, че следва да посочи в решението си сметката, която ищецът е посочил на ответника в писмената си покана, получена на 12.08.2022г.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, И. П. Н., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. А., ЕГН **********, ***, сумата от 4950.00лв., представляваща сума по Договор за спогодба, обективиран в т. 17 Приемопредавателен протокол от 26.04.2021г.

ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, насрещен иск на И. П. Н., ЕГН **********, против И. А. А., ЕГН **********, за връщане на сумата от 4950.00лв., представляваща сума по Договор за спогодба, обективиран в т. 17 Приемо-предавателен протокол от 26.04.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, И. П. Н., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. А., ЕГН **********, ***, деловодни разноски в размер на 198.00лв.

Банкова сметка на ищеца, по която сумите по решението могат да бъдат платени: **************

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в 5 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6