Определение № 229 от 15.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. К., 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500151 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.267 от ГПК.

В основата на образуваното въззивно производство стоят депозирани две въззивни жалби съответно от двете страни по делото, както следва: въззивна жалба вх. № 1125/02.05.2023 г., подадена чрез процесуален представител от Ф. Ц. К. – ответник в първоинстанционното производство, и въззивна жалба вх. № 1224/15.05.2023 г. подадена чрез процесуален представител от Изпълнителна агенция „В.К.В.П.Д.“ – ищец в първоинстанционното производство, и двете против решение № 110/13.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 482/2022 г. по описа на Районен съд – М..

Предмет на въззивна жалба вх. № 1125/02.05.2023 г. е осъдителната част на обжалваното решение, с което ответницата Ф. Ц. К., на основание чл.236 ал.2 от ЗЗД е осъдена да заплати на Изпълнителна агенция „В.К.В.-П.Д.” сумата в размер на 3 271,50 лева, обезщетение за ползване на недвижим имот след прекратяване на наемен договор в периода от 25.02.2017г. до 17.10.2018г ., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 830.86 лева. В осъдителната му част решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Излагат се доводи. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което се постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

При хипотеза на недопустимост, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК моли обжалваният съдебен акт да бъде обезсилен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, депозиран чрез процесуален представител от Изпълнителна агенция „В.К.В.-П.Д.”, с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Предмет на въззивна жалба вх. № 1224/15.05.2023 г. е определения размер на присъдената сума като обезщетение и съответно размера на присъдените разноски.

Решението се обжалва като неправилно. Излагат се доводи, че същото не е съобразено с извършеното на основание чл.214, ал. 1 от ГПК увеличение на размера на евентуалния иск, предявен на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД от 3 271.50 лв. на 5 373.33 лв. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което се постанови ново, с което предявената искова претенция бъде уважена в размера на увеличения иск и направените разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, депозиран чрез процесуален представител от Ф. Ц. К., с който се излагат доводи за недопустимост на жалбата, а в обратната хипотеза за неоснователност.

С въззивните жалби не се правят искания за допускане на нови доказателства.

И двете страни правят искания за присъждане на разноски.

При извършената проверка на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът констатира следното:

Видно от отразеното в протоколното определение от 19.12.2022 г. в откритото съдебно заседание е направено искане от ищеца за изменение на предявения в условията на евентуалност иск, описан в исковата молба, като същия е приет от съда за разглеждане в размер на 5 373.33 лв. С първоинстанционното решение съдът като е приел за основателен именно евентуално предявения иск се е произнесъл по първоначално заявения размер на исковата претенция от 3 271.50 лв., а не по приетия от него изменен размер.

При така установеното въззивният съд намира, че във въззивната жалба на ищеца вх. № 1224/15.05.2023 г. се съдържат оплаквания, относими към искане по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното съдебно решение. Т.е., следва да се приеме, че въззивната жалба инкорпорира искане по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното съдебно решение. Компетентен да се произнесе по същото е първоинстанционният съд, който не се е произнесъл по целия предявен и допуснат от него за разглеждане евентуален иск с цена 5 373.33 лв. Ето защо образуваното пред въззивната инстанция производство следва да се прекрати, а делото да се върне на Районен съд – М. за произнасяне по искането на ищеца с правно основание чл.250 от ГПК.

Следва, след извършеното произнасяне, първоинстанционното дело, ведно с постъпилите вече въззивни жалби вх. № 1125/02.05.2023г. и вх. № 1224/15.05.2023г., образувани в настоящото в.гр.д. № 151/2023 г. на КОС, ведно с евентуално депозираните жалби по чл.250, ал.3 от ГПК, да се върнат на въззивния съд за произнасяне.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 151/2023 г. по описа на Окръжен съд – К. и връща делото на Районен съд - М., за произнасяне по инкорпорираното във въззивна жалба вх. № 1224/15.05.2023г. на Изпълнителна агенция „В.К.В.П.Д.“ – ищец в първоинстанционното производство, искане с правно основание чл.250 от ГПК.

След произнасяне, първоинстанционното дело, ведно с постъпилите вече въззивни жалби вх. № 1125/02.05.2023г. и вх. № 1224/15.05.2023г., образувани в настоящото в.гр.д. № 151/2023 г. на КОС, ведно с евентуално депозираните жалби по чл.250, ал.3 от ГПК, да се върнат на въззивния съд за произнасяне.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2