Определение № 4971 от 03.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4971 гр. София, 03.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002102227 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 13938/14.04.2025г., подадена от Х. С. Д., чрез процесуалния представител адвокат С. К. от АК-П. срещу решение № 138/12.02.2025г. по в.гр.д. № 3008/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №3611/20.08.2024г. по гр.д. № 15171/2021г. на Пловдивския районен съд, е отхвърлено конститутивното възражение на касатора за възстановяване на запазената част от наследството на Е. Г. Д., починала на 09.05.2008г., бивш жител на [населено място], като погасено по давност и е отхвърлен предявеният от касатора срещу И.

С. Д. – С., иск с правна квалификация чл. 34 ЗС за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] , находящ се в [населено място], [община], област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], „А. I“№ 16, ет.2, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 (втори) в сграда с идентификатор [№], с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № [№], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: едно, с площ от 128 кв.м., ниво:1, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, ведно със сутеренно помещение в югоизточната част на сутерена на сградата, намиращо се под цветарника с площ от 12 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта – [№] и [№], и над обекта –няма, ведно с прилежащите 2/17 ид. части от ПИ с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [община], област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 20.10.2020г., с адрес на имота: [населено 1 място], [улица], с площ: 519 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 1335, квартал: 55, парцел [№], със съседи: [№], [№], [№] и [№] и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция бъде уважена със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса:

„Относно задължението на съда да направи пълна преценка на всички събрани доказателства, относими към релевантните за спора факти и всички възражения и доводи на страните“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на ППВС № 1/1953г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 19, решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, І г.о., решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, І г.о. и решение № 769/02.02.2010г. по гр.д. № 1660/2009г. на ВКС, І г.о. Счита, че неправилната преценка на събраните гласни доказателства от въззивния съд, е довела до неправилност на решението. Твърди, че съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил събраните доказателства, в тяхната цялост, както и заявените доводи, като в касационната жалба се съдържа оплакване, че въззивният съд не е обсъдил в съответствие с изискванията на процесуалния закон гласните доказателства относно упражняване на владението, противопоставянето на това владение, отнемането на владението и изтичането на придобивна давност.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, основано на довода, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и не ги е съотнесъл към обсъждането на основните факти по делото.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответницата по касация И. С. Д. – С., чрез процесуалния представител адвокат В. З. от АК-П., изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

2

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 34 ЗС, предявен от Х. С. Д. срещу И. С. Д. – С., за делба на съсобствения им, останал в наследство от починалите им родители С. и Е. Д., при равни права, недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № [№] по КККР на [населено място].

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата И. С. Д. – С. е оспорила иска с възражението, че се легитимира като изключителен собственик на недвижимия имот, който с протокол за доброволна делба от 16.06.1986г. по гр.д. № 4098/1986г. на РС-Пловдив, е бил поставен при равни права в дял на Е. Г. Д. и Х. С. Д.; с протокол за доброволна делба от 31.07. 1987г. по гр.д. № 4400/1987г. на РС-Пловдив, е бил поставен в дял на Е. Г. Д., а с нотариален акт № 141, т. 119, дело № 2716/2005г. й е бил дарен от Е. Г. Д..

Констатирано е, че в първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил възражение, че съдебната делба по гр.д.№ 4400/1987г. по описа на ПРС, е извършена без негово съгласие, доколкото посоченото в спогодбата като пълномощник на ищеца лице – адвокат Р., е действал без представителна власт, като е оспорен подписът на ищеца в пълномощното по това дело.

Предявено е и възражение за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Е. Г. Д., починала на 09.05.2008г., чрез намаляване на извършеното от наследодателя дарение от 12.12.2005г. на имота, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141, том 119, дело № 2716/2005г., в полза на ответника.

В същото съдебно заседание ответницата е релевирала възражение за погасяване по давност на искането за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Е. Г. Д., чрез намаляване на извършеното от наследодателя дарение от 12.12.2005г. Въвела е и възражение за изтекла в полза на Е. Г. Д. придобивна давност по отношение на имота през периода от 1987г. до 2005г., както и евентуално за изтекла в полза на И. С. Д. - С. придобивна давност от датата на дарението - 12.12.2005г. до датата на исковата молба.

По делото е прието за установено от фактическа страна, че общите на страните наследодатели и техни родители Е. Г. Д., починала на 09.05.2008г. и С. Х. Д., починал на 11.03.1981г., са придобили по време на брака си с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том III, дело № 793/1959г., собствеността върху недвижим имот, представляващ Ѕ ид. част от целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, намираща се в [населено място], [улица], построена върху около 160 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, малко салонче, в което е развита стълбата за тавана, входна площадка – вестибюл до стълбата, извеждаща от първия етаж за втория, голяма баня, използвана за кухня, една покрита ниша – балкон на юг, една открита кръгла тераса на изток и една голяма тераса на север, принадлежащи на втория етаж, при граници за същия етаж: отдолу – етажа на продавачката и Ж., отгоре тавана на същите собственици и въздушно пространство, като останалата 1/2 ид. част от продаваемия се етаж принадлежи на Ж.. Ведно с продаваемата се 1/2 ид. част от втория етаж на купувачите се продават и: 2/17 ид. части от целия парцел, състоящ се от застроено и незастроено дворно място от 505 кв.м., представляващ парцел XX-ти, имот V-ти, от квартал 245- 3 ти (нов), а стар квартал 98-ми по плана на [населено място], II-ра градска част, при съседи: улиците „А. I“ и „К. и М.“ от двете 3 страни, Г. К. от изток и държавен имот от север; 2/17 ид. части от всички общи части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС; 1/6 ид. част от общите части на цялата водно-отоплителна инсталация; 1/2 ид. част от всички инсталации, намиращи се в продаваемия се етаж и Ѕ ид. част от сутеренното помещение, заемащо югоизточната част на сутерена и намиращо се под цветарника на първия етаж.

С решение № 106/24.03.1971г. по гр.д.№ 9735/1970г. на П. народен съд в производство по съдебна делба в дял на Е. Г. Д. и С. Х. Д. е възложен вторият жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място], „А. I“№ 16, построена върху парцел XX-5 в квартал 245-нов по плана на [населено място]. Установено е, че С. Х. Д. е починал на 11.03.1981г., като е оставил за свои наследници преживялата съпруга Е. Г. Д. и две деца – страните по делото. Съобразено е, че съгласно приложимия към датата на прекратяване на брака чл. 13 СК 1968г. (отм.), процесният имот се явява придобит при режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на С. Х. Д.. Прието е, че съгласно чл. 14, ал.

7 СК от 1968г. (отм.), която разпоредба е действала към момента на смъртта на наследодателя, при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Посочено е, че след смъртта на С. Х. Д., делът му от процесния имот, а именно 1/2 ид. ч. съгласно чл. 14, ал. 3 СК от 1968г. (отм.), е преминал изцяло в собственост на двете му деца, при равни права от по ј идеална част, а преживялата съпруга Е. Д., е запазила собствената си квота от имота, възлизаща на останалата 1/2 ид. ч. от него.

Констатирано е, че по силата на съдебна спогодба от 16.06.1986г. по гр.д.№ 4098/1986г. на ПРС, процесният имот е възложен при равни права в дял на Е. Г. Д. и Х. С. Д., като за уравнение на дяловете И. С. Д. - С. е получила парично уравнение от 2000 лева.

Взето е предвид, че по силата на постигната на 31.07.1987г. по гр.д.№ 4400/1987г. на ПРС съдебна спогодба, процесният имот е възложен в изключителен дял на Е. Г. Д., като за уравнение на дяловете, същата се е задължила да заплати на Х. С. Д. сумата от 2300 лева в срок от една година, след което с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141, том 119, дело № 2716/2005г. на 12.12.2005г., Е. Г. Д. е дарила процесния имот на И. С. Д. – С..

Посочено е, че във връзка с ревелираното от ищеца възражение, че не е бил надлежно представляван в производството по гр.д.№ 4400/1987г. на ПРС при сключване на съдебната спогодба от 31.07.1987г., е допуснатата в първоинстанционното производство СГЕ, като според заключението на вещото лице подписът, положен за „упълномощител” в представеното за изследване пълномощно на процесуалния представител адвокат Р., не е изпълнен от Х. С. Д.. Поради това е прието, че при сключване на съдебната спогодба по гр.д.

№ 4400/1987г. на ПРС адвокат Р. е действал като представител, без да има представителна власт и с оглед изричното оспорване от страна на лицето, от чието име е извършено действието, оспорената сделка е недействителна.