Решение № 459 от 12.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Благоевград, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

А. Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500717 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие.

Срещу Решение № 8029/10.06.2021г., постановено по гр.д. № 439/2020г. по описа на РС Г.Д., с което е уважена като основателна молба налагане на мерки за защита срещу М. АЛ.

Ф., ЕГН **********, от гр. Г.Д., и е издадена Заповед за защита № 8029 от 14.06.2021г., е подадена въззивна жалба от особения представител на М. АЛ. Ф., ЕГН **********- адв.

М.Ш..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост на същото от събраните доказателствен материал пред първата инстанция. Навадено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при събирането на писмените и гласни доказателства по делото и за тяхната оценка при постановяването на съдебния акт.

Поддържа се с въззивната жалба, че твърденията за извършено физическо насилие от страна на М. АЛ. Ф., по отношение на молителя- СТ. Д. Н., са недоказани и неподкрепени убедително от представените доказателства пред първата съдебна инстанция. Възразява се, че първоинстанционното решение е постановено в този смисъл при неправилна оценка на събраните по делото гласни доказателства. Изведени са доводи от особения представител на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е обсъдил множеството разминавания и 1 противоречия в свидетелските показания на служителите на РУ на МВР- Г.Д.. Част от тях не са посещавали адреса след телефонни обаждания за част от посочените дати и това поставя под съмнение достоверността и надеждността на събраните гласни доказателства относно раздразнителното и агресивно поведение на дееца, както и отправените от него заплахи и закани за убийство.

Навадено е с въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстационния съд съществено процесуално нарушение, доколкото пред състава на РС Г.Д. е била представена съдебно психиатрична експертиза, извършена за нуждите на друго наказателно производство, от заключението на вещото лице по която се установява че с оглед на здравословното състояние на дееца М. АЛ. Ф., същият е бил в невъзможност да контролира поведението си, която експертиза е послужила като основание наказателното производство спрямо извършителя М. АЛ. Ф. да бъде прекратено поради липса на вменяемост. Поддържа се с въззивната жалба, че съдът е следвало да положи усилия за да изясни въпроса за психическото състояние на дееца към момента на извършването на деянията, за които съдът е бил сезиран с молба за защита от СТ. Д. Н.. Като не е сторил това първоинстанционният съд е постановил един неправилен съдебен акт, при допуснати съществени процесуални нарушения поради неизясняване на въпроса за вината на дееца при осъществяване на деянията, за които е обвинен в извършването на домашно насилие.

С въззивната жалба във връзка с оплакването за необоснованост на обжалвания съдебен акт, поддържат се доводи че съдът при преценката на събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, погрешно е стигнал до извода, че не са опровергани твърденията изведени с декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, въз основа на събраните доказателства по делото при разглеждането му от първата съдебна инстанция.

При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, като се отмени и издадената въз основа на него заповед за защита.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане- за назначаване на съдебно психологическа и психиатрична експертиза, с която на вещото лице да бъде възложено да отговори, предвид здравословното състояние на дееца М. АЛ. Ф., към момента на извършване на актовете, определени от молителя като „домашно насилие“ по отношение на молителя СТ. Д. Н., бил ли е дееца вменяем- могъл ли е да разбира свойството и значението на извършваното, както и да ръководи и контроли действията си.

В предвидения по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН, тридневен срок за отговор по подадената въззивна жалба, такъв е постъпил от насрещната страна- СТ. Д. Н., чрез адв. Д.Б., като се оспорва основателността на същата. Излагат се съображения, че производството не е наказателно, а гражданско и способността на дееца М. АЛ. Ф., с оглед на неговото заболяване, способността му да разбира постъпките си, но неспособността му да контролира действията си, на се основания да бъде отказана защита по ЗЗДН. В тази насока се сочи че агресията и заплахите с убийство датират отдавна, същите са с голям интегритет и са насочени не само срещу молителя СТ. Д. Н., но и срещу неговата съпруга. Сочи се с отговора на жалбата 2 високата обществена опасност от поведението на М. АЛ. Ф., въпреки проведените производства за принудително настаняване и наказателното производство срещу него, което е прекратено. Сочи се с отговора на въззивната жалба от СТ. Д. Н., чрез неговия пълномощник, че дори след издаването на заповедта за налагане на принудителни мерки по ЗЗДН, М. АЛ. Ф. не ги изпълнява и инцидентите продължават и след приключването на делото пред първата съдебна инстанция.

С въззивната жалба и допълнителните доводи към отговора на същата, поддържа се че пред съда в гр. Г.Д., М. АЛ. Ф. не е ангажирал убедителни доказателства, които да опровергават твърденията с декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН. Изказва се становище че съдът задълбочено и всестранно е анализирал събраните доказателства и е постановил едно правилно и обосновано съдебно решение. Сочи се, че ирелевантно по отношение на нуждата от защита от домашно насилие е дали за извършените деяния посочени в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е съставен акт за административно нарушение и дали за всеки от актовете е била депозирана жалба до полицейските служители.

С отговора на въззивната жалба поддържа се, че защитата по реда на ЗЗДН е безусловна и поради това оплакването с жалбата че обжалваното решение на съда е постановено при неизяснена вина на дееца за осъществените деяния, е неоснователно. Отделно развиват се с отговора на въззивната жалба доводи, че в значителна степен психическото състояние на М.

АЛ. Ф. към момента на извършване на деянията, за които се твърди че са актове на домашно насилие, е изяснено въз основа на представената по делото съдебно психологическа и психиатрична експертиза, извършена за нуждите на ДП № 307/2020г. по описа на РУ на МВР гр. Г.Д.. Развити са съображения че от събраните по делото до този момент доказателства, не може да се направи обоснован извод, че лицето, от действията на което се търси защита по реда на ЗЗДН е недееспособно, тъй като няма данни правоспособността на М. АЛ. Ф. да е ограничена въз основа на влязло в законна сила съдебно решение или друг акт, като същият няма данни да е поставен под ограничено или пълно запрещение.

Дееспособността в гражданското производство не се покрива с изискванията за вменяемост при изследване на въпроса за вината в наказателното производство.

Поради изложеното с допълнителния отговор на въззивната жалба, възразява се срещу искането за назначаване на съдебно психологична и психиатрична експертиза пред ОС Благоевград, за установяване вменяемостта на дееца при осъществяването на деянията, за които се твърди че е осъществено домашно насилие.

Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на РС Г.Д., като правилно и обосновано и постановени при съответствие с материалния и процесуалния закон.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК и чл. 17 ал.1 от ЗЗДН, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

3

Пред въззивната инстанция жалбоподателят М. АЛ. Ф., призован чрез особения му представител- адв. М.Ш., не се явява лично, като се представлява от пълномощника си. Адв.

Ш. поддържа подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на РС Г.Д., като моли въззивният съд да я уважи като основателна. Основното оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт е основано на доводи, че въз основа на изслушаната и приета от въззивния съд съдебно психиатрична и психологична експертиза, доказва се че М. АЛ. Ф. не е бил деликтоспособен към момента на извършване на деянията, предмет на молбата за търсената защита по ЗЗДН от молителя СТ. Д. Н..

В писмена защита представена пред въззивния състав на ОС Благоевград, особения представител на жалбоподателя- адв. Ш. поддържа становището че атакуваното решение на РС Г.Д. е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че за да бъдат наложени на нарушителя марки за защита по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН, следва да бъде установено наличието на виновно поведение от страна на ответника срещу молителя, което да може да се квалифицира от субективна страна като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Такова в настоящия случай не е налице, тъй като от назначената и изслушана от съда съдебно психиатрична и психологична експертиза, установява се че към момента на осъществяване на актовете, определени като домашно насилие спрямо пострадалия СТ. Д. Н., жалбоподателят М. АЛ. Ф. не е бил деликтоспособен- могъл е да разбира свойството, но не е разбирал значението на извършеното и не е можел адекватно да ръководи и конкролира действията си. Сочи се в писмената защита от адв. Ш., че безспорно мерките за защита по чл. 5 от ЗЗДН не са основание за търсене на отговорност от нарушителя, а имат за цел превенция и преустановяване осъщественото срещу молителя противоправно посегателство, но все пак тези мерки са санкция за едно съзнателно неизпълнение на общите правила във вр. с повелята да не се вреди другиму. Изложени са правни съображения, че именно и заради това в ТР № 2/25.11.2020г. на ВКС, постановено по т.д. № 2/2019г. на ОСГК, е прието, че при избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не следва да взема в предвид формата и степента на вината на извършителя, от което обаче не следва че наличието на виновно поведение от страна на извършителя, не е предпоставка за квалифициране на неговото деяние като акт на домашно насилие и съответното му санкциониране с налагане на адекватна мярка за защита.

При изложените съображения с писмената защита, адв. Ш. като особен представител на М.

АЛ. Ф., моли съда да отмени обжалваното решение на РС Г.Д., като неправилно и постанови ново решение, с което да отхвърли като неоснователна молбата на СТ. Д. Н. за защита по ЗЗДН, ведно с всички произтичащи от това законни последици.

Пълномощникът на въззиваемия СТ. Д. Н.- адв. Б.-Б., оспорва депозираната жалба като неоснователна, като моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение на РС Г.Д. като правилно и обосновано. Поддържа се в пледоариите при устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, че съгласно чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, в случай на домашно насилие всяко пострадало лице има право да потърси съдебна защита, 4 като предвидените в закона специални мерки за защита са универсални, същите нямат санкционен характер, като единствената им цел е да предотвратят последващи актове на домашно насилие, поради което въпроса за деликтоспособността на извършителя на актовете на домашно насилие, както и дали същият е могъл да разбира свойството и значението на извършваното от него и дали е могъл да ръководи постъпките си, не е основен в настоящия процес. Поддържа се пред съда от пълномощника на въззиваемия, че при всеки установен от съда акт на домашно насилие, съдът е длъжен да наложи поне една от мерките по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН, като при избора на мерките не следва да се взима в предвид формата и степента на вината на извършителя, защото наложената мярка няма за цел да го превъзпита, а евентуално да предотврати посегателството върху пострадалото лице. Иска се от съда с оглед на приетото с ТР № 2/2020г. на ВКС по т.д. № 2/2019г. на ОСГК, съдът да съобрази че М. АЛ. Ф. не спазва наложените му мерки по ЗЗДН от състава на РС Г.Д. с издаването на Заповед за защита № 8029 от 14.06.2021г., като продължава да осъществява нови актове на домашно насилие по отношение на СТ. Д. Н. и неговата съпруга, поради което налице са основания за въззивния съд да удължи срока на наложените мерки по чл. 5 ал.1 от ЗЗДН, както и да допълни същите с нова мярка, като задължи нарушителя да посещава социални програми.