Решение № 5907 от 19.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5907 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20231110202035 по описа за 2023 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 19.12.2023

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 13-ти състав , в публично съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря Л.Чандърова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2035 по описа на СРС за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Г. Г., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-011087 от 17.06.2022 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и оспорва като недоказана изложената в НП фактическа обстановка, поради което иска същото да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като моли за отмяна на НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 03.06.2022 г. Л. Й. - мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР в присъствието на един свидетел съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение на ЗДвП. Нарушителят подписал АУАН без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани възражения, с които се оспорвали изложените в АУАН факти.

Въз основа на АУАН на 17.06.2022 г. Д.Дескова – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, което обстоятелство се установява от приложената заповед на МВР, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано достатъчно ясно и съответно на дадената правна квалификация, като съдът счете възраженията на жалбоподателя в тази насока за 2 неоснователни. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 03.06.2022 г. около 14:05 ч. в гр. София, жалбоподателят управлявал товарен автомобил "ШКОДА ОКТАВИЯ" с рег. № СВ4021ВК по улица без име с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към ул. „Иван Багрянов“. На кръстовището с ул. „Иван Багрянов“, при наличие на пътен знак Б1, жалбоподателят не пропуснал движещия се отдясно товарен автомобил „ДАЧИЯ ДОКЕР“ с per. № СВ9894НМ, управляван от А. Г., в резултат на което го ударил от лявата му страна и увредил калника и гумата му.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А. Г., Л. Й. и Г. К. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – справка картон на водача, протокол за ПТП, декларации, заповеди и др., както и веществени доказателства – фотоснимки.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т. 7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал. 14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН. Липсва противоречие в доказателствената съвкупност относно настъпилото ПТП между управлявано от жалбоподателя и управлявано от свидетеля Г. МПС, като в тази част съдът кредитира изцяло обясненията на жалбоподателя и свидетелските показания, доколкото същите са еднопосочни, логични и последователи и се подкрепят от останалите доказателствени материали по делото. Установява се и че около кръстовището, където се е състояло процесното ПТП е имало паркирани други автомобили. Неотразяването на това обстоятелство в АУАН и НП съдът намира, че не представлява нарушение, изразяващо се в непълна фактическа обстановка, доколкото наличието на паркирани автомобили не е част от обективните признаци на процесното нарушение. Жалбоподателят твърди, че другият автомобил, участвал в процесното ПТП, се е движел с несъобразена скорост, което обстоятелство не се подкрепя от останалите доказателствени материали по делото и съдът 3 възприема като защитна версия. На следващо място жалбоподателят твърди, че видимостта му към кръстовището и пътят с предимство е била ограничена от неправилно паркирал л.а.

„Тойота Рав4“. Разпитан в съдебно заседание собственикът на въпросния автомобил не потвърждава или отрича изложената от жалбоподателя версия, като сочи, че вероятно автомобилът е ползван от друго лице. За установяване на разположението на въпросния автомобил са представени фотографии, от които обаче това обстоятелство не може да се установи с категоричност. Дори и да се приеме, че фотографиите са автентични, от тях по никакъв начин не може да се установи улицата, на която е заснето изобразеното на тях МПС, тъй като липсват белези, които да я индивидуализират. Не на последно място, наличието на разположен на процесната улица лек автомобил не е обстоятелство, от което автоматично да настъпват благоприятни правни последици за жалбоподателя, като аргументите, свързани с установяването на автомобила касаят субективният елемент на деянието, който предстои да бъде обсъден.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци, като за нарушаването на това задължение от водача, ако вследствие на неизпълнението му е настъпило ПТП, в чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер от 200 лева.

Съгласно чл. 46, ал. 1 ППЗДвП пътен знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и без спиране.

Общото правило на поведение относно пропускане на движещите се по път с предимство ППС е уредено в чл. 47 от ЗДвП, а именно, че водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Съгласно т.30 от ДР на ЗДвП "пътно-транспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По делото се установи, че жалбоподателят е навлязъл с управлявано от него МПС в кръстовище при наличие на пътен знак Б1 и не е пропуснал движещ се по пътя с предимство товарен автомобил, сблъскал се е с него, в резултат на което е предизвикал ПТП, увреждайки автомобила на св. Г.. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят от обективна страна е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и правилно квалифицирано. Обстоятелството, че на посочената улица е имало паркирани автомобили, поради което и видимостта е била поне отчасти ограничена, не дерогира 4 задължението на жалбоподателя да пропусне движещите се по пътя с предимство превозни средства, като той е следвало да се съобрази с тях.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост, тъй като той е бил длъжен и е имал възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство товарен автомобил, но не е сторил това, като не е предвидил и настъпилото вследствие на отнемането на предимството ПТП. По-голямата част от аргументите на жалбоподателя по същество оспорват именно наличието на вина от негова страна, но според настоящата инстанция по делото не се установяват пречки от обективен и субективен характер, които да са правили невъзможно за дееца да предвиди последиците от деянието си и респективно да са изключвали вината му. Същият е възприел пътния знак и е знаел, че навлиза в път с предимство и следва да пропусне движещите се по него участници в движението.

Инцидентът се е случил в светлата част от деня, като единствената пречка, която жалбоподателят сочи, са паркирани и спрели автомобили, които според него са ограничавали видимостта му към пътя с предимство. Той обаче е могъл да възприеме ясно тези препятствия, да се съобрази с тях и е следвало да предприеме маневра така че да избегне настъпване на ПТП, включително като изчака потеглянето им, ако за него не е съществувало друга възможност. Въпреки че пътният знак Б1 не задължава водачът да спре, това остава една възможност за него, до която при необходимост той би трябвало да прибегне (чл. 47 от ЗДвП). Дори и да е било налично МПС, което да е паркирано в нарушение на закона, чуждото противоправно поведение в случая не би изключило виновното деяние на жалбоподателя.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в закона размер /200 лева/ и е определено в съответствие с установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, поради което за съда е невъзможно да измени НП като намали размера на наложеното наказание.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение нарушението не разкрива качествено по-ниска от типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, но такива не се претендират, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.