Решение № 169 от 29.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Велико Търново, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500312 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 206/07.06.2022 г. по гр.д. № 635/2021 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил И. Г. Н. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в размер на 38229,37 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 3692024/16.05.2019 г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от исковата молба – 18.08.2021 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за разликата над присъдения до претендирания размер от 39600,54 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението са отхвърлени предявените искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. Н. за сумата от 1878,43 лв. – договорна лихва за периода от 01.09.2019 г. до 01.05.2020 г. и за сумата от 2370,64 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 02.09.2019 г. до 01.08.2021 г., като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с която се оспорва постановеното решение в частите, в които съдът е отхвърлил исковете за главница за разликата от 1371,17 лв. – над уважения до пълния предявен размер от 39600,54 лв., за договорна лихва в размер на 1878,43 лв. и за мораторна лихва в размер на 2370,64 лв., включително и в частта за разноските, съразмерно с отхвърлените части. Излагат се доводи за допуснато процесуално нарушение, тъй като съдът не е съобразил направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК срещу ответника. Според жалбоподателя съдът не е спазил процедурата, разписана в процесуалните норми, да се произнесе с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, като впоследствие е отхвърлил иска, произнасяйки се по същество и приемайки, че 1 процесният договор е нищожен на основание чл. 23 ЗПК, при това, без да има оспорване от страна на ответницата. По този начин се е достигнало до ограничаване на процесуалните права на ищеца. Заема се становище още, че кредиторът е изпълнил изискването на чл. 33а ЗПК, като подробно е описал методиката за изчисляване на променливия лихвен процент и на референтния лихвен процент. Описанието при формиране на лихвените проценти е разбираемо, няма използвани сложни термини и наименования. В чл. 6 от Общите условия са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на лихвения процент. Според жалбоподателя договорът е ясен и разбираем, и полагането на подпис от страна на потребителя означава, че същият се е запознал и разбира написаното. В договора е посочен годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му. ГПР съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК. В настоящия случай законната лихва за посочения период на договора е в размер на 10 %, предвид на което ГПР е в рамките на законоустановените норми и не следва да се редуцира, нито клаузата да се счита за нищожна.

Молят съда да отмени постановеното решение като неправилно в обжалваните части и постанови друго, с което се приеме процесният договор за кредит за действителен, като бъде осъдена ответницата да заплати предявените с исковата молба суми.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по жалбата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Велико Търново е предявен иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу И. Г. Н. за осъждането й да заплати на ищеца сумата 39600,54 лв. – неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 3692024/16.05.2019 г., обявен за предсрочно изискуем, сумата 1878,43 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.09.2019 г. до 01.05.2020 г., лихва /обезщетение/ за забава в размер на 2370,64 лв. за периода от 02.09.2019 г. до 01.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Излагат се обстоятелства за сключен договор за потребителски паричен кредит между „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и И. Г. Н., в качеството й на кредитополучател, съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 40400 лв., от които 400 лв. – такса за ангажимент. С част от предоставената сума е погасено съществуващо задължение към „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД в общ размер от 22507,82 лв., като след направеното прихващане на таксата ангажимент и погасяване на съществуващите задължения, остатъкът от главницата е преведен на Н. на 16.05.2019 г. Страните са се уговорили погасяването да се извършва на месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план. Към датата на подписване на договора годишният лихвен процент е в размер на 2

7,49 %. Общата сума, която кредитополучателят се е съгласил да върне е в размер на 61131,09 лв., която съгласно клаузите на договора е платима на 120 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 509,42 лв., в срок до 01.05.2029 г. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата по отпуснатия кредит и договорната лихва, както и месечна застрахователна премия в размер на 29,15 лв. Съгласно чл.

12, ал. 1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима погасителна вноска. На 19.03.2020 г. вземането на кредитора е прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С оглед неизпълнението на задълженията по договора, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като уведомленията за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост са връчени на длъжницата на 18.03.2021 г., чрез нейната майка, а уведомлението за цесия е връчено и лично на ответницата на 14.05.2020 г. До момента е погасена сума в размер на 1770,63 лв., с която са погасени, както следва: главница – 799,46 лв., договорна лихва – 840,98 лв., застрахователна премия – 116,60 лв. и лихва за забава – 13,59 лв. Предвид обстоятелството, че след цесията до датата на исковата молба не са правени други плащания за погасяване на дълга, е предявен и настоящия иск за сумите, посочени по-горе.

Ответницата И. Г. Н., редовно призована, не депозира отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание.

Както в исковата молба, така и в допълнителна молба от 23.02.2022 г. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответникът не се яви в съдебното заседание и не направи искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В проведеното съдебно заседание на 28.02.2022 г. съдът е докладвал делото, произнесъл се е по направените искания, като е отложил произнасянето по искането за постановяване на неприсъствено решение в закрито заседание.

С Определение № 276/28.03.2022 г. по делото, искането за постановяване на неприсъствено решение е оставено без уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото не може да бъде изведен извода за вероятна основателност по размер на обективно кумулативно съединения иск за обезщетение за забава.

Определението е съобщено на ищеца на 07.04.2022 г., а на ответницата – на 19.04.2022 г.

С обжалваното решение са обсъдени клаузите на договора за потребителски кредит, като е прието, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което обуславя недействителност на договора за потребителски кредит и връщане само на чистата стойност на кредита. По тези съображения исковете за договорна и наказателна лихва са отхвърлени изцяло. Прието е, че е настъпила предсрочна изискуемост в хода на процеса, с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомително писмо.

Обсъдено е, че таксата от 400 лв. не се дължи, като уговорена в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което отпуснатия и усвоен размер на кредита е 40000 лв., от които върната сума – 1770,63 лв., поради което дължимият остатък е изчислен в размер на 38229,37 лв., в който размер е уважен предявеният иск.

Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че е 3 допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните му права, като първостепенният съд е разгледал спора по същество, без да постанови неприсъствено решение по правилото на чл. 239 ГПК. Разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК уреждат случаите, в които може да се постанови неприсъствено решение – по искане на ищеца, когато ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, и при наличие на предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – на ищеца да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, и когато искът е вероятно основателен. При постановяване на неприсъствено решение то не се мотивира по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК. В настоящият случай ищецът още при подаване на исковата молба е направил искане при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК да се постанови неприсъствено решение. Искането е поддържано в допълнително депозираната молба от 23.02.2022 г., в която е извършен анализ на доказателствата и по същество на спора. В проведеното съдебно заседание на 28.02.2022 г. никоя от страните не се е явила, видно от съставения съдебен протокол, като съдът е докладвал делото и се е произнесъл по доказателствените искания. По искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение съдът се е произнесъл с допълнително определение, постановено в закрито съдебно заседание от 28.03.2022 г. Определението е съобщено на страните. С оглед на това, независимо, че определението по чл. 239, ал. 3 ГПК не е постановено в съдебно заседание, на страните е предоставена възможност за упражняване на процесуалните си права чрез съобщаването му преди постановяване на акта по същество, поради което поредността на процедурата не е нарушена съществено по начин, по който да се е повлияло на крайния резултат при разглеждането на спора. Освен това, преценката на първостепенния съд, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.

239, ал. 1, т. 2 ГПК по същество е правилна. В конкретния казус се касае за потребителски спор, в който случай законът вменява задължение на съда да следи служебно за неравноправни/нищожни клаузи в сключения договор – арг. чл. 7, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК. С оглед на това, преценката за вероятна основателност на иска включва и преценката за валидността на договорните клаузи, от които ищецът черпи правата си. Вероятната основателност на иска не може да се обоснове само поради неподаването на отговор от страна на ответника и неявяването му в съдебно заседание, ако правата на ищеца произтичат от нищожна правна сделка /ТР 1/27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид обстоятелството, че решаващият състав е приел наличието на противоречие на клаузи от сключения договор за потребителски кредит с императивни правни норми, изводът му, че не е налице вероятна основателност при постановяване на определението по чл. 239, ал. 3 ГПК се явява съответен с процесуалния закон.