Решение № 160 от 26.06.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Монтана, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500169 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба на В. Д. Д. лично и като изпълнителен директор на „Е.“ АД чрез адв.М. П., длъжник по изпълнително дело № 20227480401160 срещу Постановление от 29.12.2022година на ЧСИ М.И. с рег.№748 на КЧСИ, с което е отказано да се намалят приетите за събиране разноски инкорпорирани в поканата за доброволно изпълнение, включително и за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Излагат се доводи, че адвокатския хонорар е прекомерно завишен и въз основа на него е определена и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, което е незаконосъобразно. Моли съда да отмени обжалвания акт и да измени размера на разноските за адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност да намали неговия размер и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

Претендира сторени в настоящото производство разноски.

Взискателят в срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в което изразява становище за нейната недопустимост и евентуалнонеоснователност.Смята, че се касае за дело с изявена фактическа и правна сложност при провеждане на изпълнението в настоящето изпълнително производство.Процесуалното представителство освен изготвяне на молбата за образуване на изпълнителното производство включва и цялостно представителство в хода на събиране на вземането. Моли съда да остави жалбата на длъжника без разглеждане или евентуално без уважение 1 доколкото не е налице вземане за разноски за него . Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител М.И. счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага становище, че размерът на претендирания адвокатски хонорар е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото и липсват основания за неговото намаляване.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ М.И. по молба на О. АД гр.

С. от 31.05.2022г. и изпълнителен лист, издаден от Районен съд Монтана по ч. гр.дело № 20221630101183 против длъжниците Е. АД, И. АД и В. Д. Д. за заплащане солидарно парични вземания в размер на 613 089.73 лева главница, 2125.16 лева възнаградителна лихва 3784.89 лева лихва за просрочие , 46.68 лева неустойка, 60 лева разноски по кредита, както и разноски в производството по издаване заповед за изпълнение. На 12.07.2022г. на основание чл. 429,ал.1 ГПК ЧСИ е конституирал като взискател по делото А.

ЕООД гр. С. с основание сключен на 22.06.2022г. договор за цесия с първоначалния взискател. Молбата на А. ЕООД за конституиране като взискател е подадена чрез адвокат Е.К. с приложени пълномощно за процесуално представителство по делото. По отношение длъжника И. АД новоконституираният взискател е оттеглил искането си за образуване на изпълнително производство. На 25.07.2022г. взискателят А. ЕООД е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 24 150.10 лева с искане за приемането като разноски в производството, което искане е уважено с резолюция на ЧСИ от същата дата върху молбата. Е. АД е упълномощил адвокат В.Д. да го представлява по изпълнителното дело, на която на 01.08.2022г. е връчена поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ до дружеството длъжник с включени разноски по изпълнението 24 230.10 лева.

Длъжникът В. Д. е получил чрез съпруга В.Д. ПДИ на 28.07.2022г., изпратена му преди конституиране на новия взискател, поради което и за приетите за плащане разноски на същия е връчена нова ПДИ на 09.08.2022г. . На 24.08.2022г. длъжниците Е. АД и В. Д., чрез пълномощник адвокат В.Д. са поискали от ЧСИ да намали допълнително приетите за събиране суми за адвокатско възнаграждение в размер на 24 150.10 лева с възражение за прекомерност. По тази молба ЧСИ се е произнесъл с писмо от 26.08.2022г. с което е оставил без уважение искането . Този отказ е отменен с влязло в сила 2

Решение №318 от 12.12.2022година по в.гр.д.№412/2022година по описа на МОС след което е постановено и атакуваното Постановление от 29.12.2022година на ЧСИ М.И., с което е отказано да бъде намалено заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размерна 24150.10лева и таксата по чл.26 поради прекомерност по настоящото изпълнително дело.Именно това постановление е предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие, насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, от НМРАВ в настоящия случай е дължимо.

Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, МОС намира следното:

Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение, като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на 3 страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В конкретният случай новоконституирания взискател „А.“ ЕООД е представил фактура за заплатеното адвокатско възнаграждение от 21.07.2022година, което е преди последното изменение с ДВ.бр.88/04.11.2022година на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и това означава, че за база следва да се вземе действащата към момента Тарифа. Минималният размер на адвокатския хонорар на основание чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2. т. 5 от Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на вземанията на взискателя определени с Покана за доброволно изпълнени с изх.№ 16630/19.07.2022г. в размер на 663 744,98 лева се изчислява по следната формула: 3530 лева + 2% за горницата над 100 000 лева, т.е. 563 744.98 х 2% са 11 274,90 лева = 14 804.90 лева разделено на 2 е равно на 7 402,45 лева без ДДС + 1 480.49 лева ДДС = 8 882,94 лева с ДДС. Имайки предвид фактическата сложност и продължителността на изпълнителното производство с оглед предприетите изпълнителни способи МОС намира, че тежест на длъжника не следва да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение над 12000.00, като се отчитат и извършените от процесуалния представител на първоначалния взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и за конституиране на нов взискател по вече образуваното дело пред съдебния изпълнител. Това от своя страна означава, че не се дължи и възнаграждение за образуване на изпълнително дело, защото то е било образувано от предишния кредитор „О." АД. Гореизложеното води до извода, че направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява частично основателно и следва да бъде уважено като определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 24230.10лева следва да бъдат намалени малко над минималния размер до 12000.00лева.

По отношение на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ МОС приема следното:Специфичното за изпълнителния процес е, че пропорционалната такса се дължи при успешно проведен изпълнителен процес от събраната чрез съответния изпълнителен способ сума, а не предварително при подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, както това е в исковия процес при подаване на исковата молба. Чрез този режим на пропорционалната такса законодателят цели да се стимулира съдебния изпълнител както към законосъобразно, така и към ефективно провеждане на изпълнителния процес. В същото време в чл. 79, ал. 1 ГПК категорично е постановил, че разноските са за сметка на длъжника, а в чл. 79, ал. 2 ГПК , че те се събират от длъжника . Пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се дължи директно от длъжника и вземането за нея трябва да бъде удовлетворено при разпределението, именно защото не се внася авансово от взискателя. Без всякакво съмнение тя е разноска по изпълнението и трябва да бъде удовлетворена с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД , защото се дължи за успешно проведения изпълнителен способ от събраната в резултат на него сума и то като процент от нея.На този етап няма данни за размера на 4 събраното задължение, поради което е преждевременно определена.Няма пречка на по-късен етап нейния размер да бъде определен отново от съдебния изпълнител и събран от длъжника, като този акт като разноски, също подлежи на съдебен контрол.

По отношение за претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство, чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на защита.

Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.