Решение № 7198 от 30.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7198 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20221100109819 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 01.08.2022 г. в гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“, на ул.“****, предл блок ****, докато слизала по второ стълбище, свързващо входа на блока й с тротоар, попаднала в участък с неравни и неукрепени плочки, като при стъпване в една от тях политнала и паднала на стълбите. При падането получила счупване на десния долен крайник, от която телесната повреда претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Поддържа, че претърпените от нея вреди са в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на Столична община, които не изпълнили задължението си да поддържат участъка от стълбището в добро състояние. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 190 лв. - разходи за закупуване на ортеза, необходима за лечението на ищцата, ведно със законната лихва, считато от 08.08.2022 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че липсват основни елементи от ФС на чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД - противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата. Оспорва твърденията, че на 01.08.2022г. ищцата е получила телесна повреда. При прегледа на ищцата в УМБАЛСМ „Пирогов“ не били открити фрактури. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която не положила необходимата грижа при слизане по стълбите, за да избегне неблагоприятни последици за своето здраве.

1

Оспорва истинността на амбулаторен лист № 222207054293, тъй като не е заверен и не е положен подпис от медицинско лице от лечебното заведение. Оспорва размера на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От показанията на св.М. – съпруг на ищцата, съпоставени с представения по делото лист за преглед на пациент, се установява, че на 01.08.202 2 г. Ф. М. е претърпяла злополука – паднала е на стълби пред блок 193, вх. Б, находящ се в гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“, които са свързвали входа на блока с пешеходна зона.

Злополуката е настъпила около 13.30 ч.-14.00 ч. следобяд. Причина за падането е била неподдържана увредена настилка на стълбището. Ф. М. е стъпила върху обърната счупена плочка, подхлъзнала се е и е паднала. Според показанията на свидетеля, тя крещяла от болки в глезена и ходилото. Свидетелят по време на инцидента работел на скеле пред блока на втория етаж. Видял, че съпругата му излязла заедно с тяхна позната /жената на С./ и децата им - отивали към парка да се разхождат. Ищцата била обута с ниски обувки. Тя вървяла най-отпред, бутайки бебешка количка, а зад нея вървяла четиринадесетгодишната им дъщеря с малкия им син - бебе на 4-5 месеца.

Жената на С. била слязла долу, тя също имала дете. На третото стъпало ищцата извикала и количката се търкулнала надолу. Свидетелят помислил, че бебето е в количката и скочил от скелето, втурнал се да помага, но като погледнал назад, видял, че дъщеря му държи бебето. Ищцата казала на свидетеля, че стъпила на плочка, която се обърнала, и така паднала. Свидетелят видял обърнатата плочка, тя била под крака й. М. се изправила, но не можела да стъпва на крака си. Много викала, силно я болял кракът й. Ходилото й посиняло, кракът се „издул“. Свидетелят я гушнал и лека-полека с тролея за 45 минути пристигнали в „Пирогов“.

От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че вследствие на инцидента Ф. М. е получила навяхване, разтягане и частично разкъсване на връзките между долния край н а малкопищялната кост и ходилото на десния долен крайник. На 01.08.2022 г. е прегледана в Спешно отделение на болница “Пирогов”, където са й направени рентгенови снимки и е установена контузия на дясното ходило.

Поставена й е гипсова шина за 2 седмици. На 08.08.2022 г. е прегледана от ортопед, шината е свалена и е поставена ортеза на крайника за 4 седмици. На 09.09.2022г. е прегледана от личния лекар, който е предписал продължаване имобилизацията до контролния преглед на 03.10.2022 г. Както поставянето на гипсовата шина, така и поставянето на ортезата, са били необходими за лечението на ищцата, за да се обездвижи дясната й глезенна става и ходилото. Ф. М. е претърпяла болки и страдания непосредствено след катастрофата с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 15-20 дни след сваляне на ортезата и започване на натоварване на ходилото и болки с по-малък интензитет след този период за около 1-2 месеца. Травматичното увреждане на ищцата е получено от въздействието на сила, която е довела до изместване стъпалото навътре, а това е предизвикало теглене на връзките между долния край на малкия пищял и ходилото, тяхното разтягане и частичното им разкъсване. Травматичното увреждане на ищцата би могло да се получи при стъпване “на криво” и падане по стълби на 01.08.2022 г. Травматичното увреждане 2 на ищцата подлежи на пълно излекуване и възстановяване. Вещото лице заявява, че към 19.03.2024 г. състоянието на ищцата е стабилизирано - самостоятелната й походка е възстановена. Движенията на дясната глезенна става и ходило също са възстановени.

За извършване на основните дейности в ежедневието пострадалата е имала нужда от чужда помощ за около 45 дни. Разходите, посочени във фискален бон от 08.08.2022 г., за ортеза от 190 лв., са били необходими за лечението на ищцата. Възстановяването от такава травма експертът разделя на два периода: първият - обездвижване на глезенната става и ходилото за не по-малко от 45 дни и втория период - сваляне на имобилизацията и раздвижване на крака - около 1-2 месеца. През първия период са затруднява придвижването и извършването на ежедневните дейности, заради имобилизиращото пособие, а през втория се извършва раздвижване на крака, което е придружено от болки и намален обем на движения до пълното възстановяване от травмата.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).

Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

От показанията на св.М. се установи, че ищцата е паднала върху счупена и неукрепена плочка, която се е обърнала, а от заключението на медицинската експертиза по делото е видно, че е получила телесна повреда: навяхване, разтягане и частично разкъсване на връзките между долния край на малкопищялната кост и ходилото на десния долен крайник, които са в причинно-следствена връзка с попадането на крака й върху счупена неукрепена плочка от стълбището и 3 последвалото й падане на земята. От телесната повреда ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/медицинска експертиза, показанията на св.М./.

Съгласно чл. 169, ал. 6 от ЗУТ, "органите на изпълнителната власт ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното реализиране. Министерският съвет и общинските съвети приемат програмите и осъществяват контрол по изпълнението им".

В чл.15 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, се съдържа задължителното предписание, относно стълбите. Посочено е, че външните стълби отговарят на изискванията за достъпност, при условие че височината, преодолявана от едно стълбищно рамо, е не по-голяма от 120 см.; стълбищните площадки са с дължина най-малко 150 см. по посока на движението; външните стъпала са с еднакви размери: с широчина най-малко 32 сm и височина най-много 15 сm, със скосени навътре чела; първото и последното стъпало са с цвят, контрастен на цвета на съседната настилка (с изключение на червения цвят); преди първото и след последното стъпало е изпълнена ивица от тактилна настилка с широчина 90 см. по посока на движението, оцветена контрастно (с изключение на червения цвят). Съгласно чл.15, ал.2, когато при извършване на реконструкция или основно обновяване на съществуващи стълби, не може да бъде изпълнено изискването за скосяване на челата на стъпалата, в предната им част се полага настилка от нехлъзгав материал с широчина 40 mm и дебелина не повече от 1 mm. Посочено е, че следва от двете страни на стълбищното рамо да се изграждат парапети.

Мястото на настъпване на произшествието е стълбище за обществено ползване, свързващо пространството пред блока с пешеходна зона, поради което по своето предназначение е публична общинска собственост и именно ответникът отговаря за поддръжката на тези стълби.

Допускането на неподдържана настилка върху стълбище за обществено ползване, находящо се на територията на Столична община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката им, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата е допринесла за настъпване на травмата, тъй като не положила необходимото внимание при слизане по стълбите, за да избегне неблагоприятните последици за своето здраве. Ищцата е ползвала стълбите по предназначение – слизала е по тях, бутайки бебешка количка, и по никакъв начин не е била длъжна да предвиди, че неукрепена счупена плочка ще се обърне и ще предизвика падането й, поради което няма основание да се приеме, че с поведението си е допринесла за настъпването на травмата.

4

При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на злополуката - 32 г., вида на телесната повреда, изразила се в навяхване, разтягане и частично разкъсване на връзките между долния край на малкопищялната кост и ходилото на десния долен крайник; вида на проведеното лечение – на пострадалата е поставена гипсова шина за 2 седмици, впоследствие и ортеза за 4 седмици. Изпитвала е болки и страдания с голям интензитет за около 7-8 дни след инцидента, болки с умерен интензитет за около 15-20 дни след сваляне на ортезата и натоварването на ходилото, след което болките постепенно са намалели през следващите 1-2 месеца. Общият възстановителен период е продължил около 3 месеца и петнадесет дни/45 дни за обездвижване на глезенната става и ходилото и около 1-2 месеца, през които е започнало раздвижването на крака/.