Решение № 5545 от 19.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12285/2025
- Вид
- Решение № 5545
- Подписан
- 19.08.2026
- Състав
- Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 143, ал. 3 и ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 3 и ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 349, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 349, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 399 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 78, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5545 гр. София, 19.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100112285 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от П. Н. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ срещу ЗАД „Армеец“ АД за сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие – кражба на МПС по договор за имуществена застраховка „Каско“. Претендира законната лихва за забава за периода от 04.12.2024 г. до 31.10.2025 г., както и лихва за забава до окончателно плащане и направените разноски.
Ищецът твърди, че по силата на застраховка „Каско“ за МПС марка „Хюндай“, модел „Туксон ИХ“, с peг. № ******** и рама № TMAJ3817GLJ003694, ответникът е поел задължение да носи риска за настъпване на определени застрахователни събития, сред които „кражба“.
Застрахователната премия е разсрочена на четири равни вноски, от които е заплатена първата. Твърди, че на 30.11.2024 г., около 03:00 часа лекият автомобил е паркиран в гр. София, ж.к. Овча купел, на ул. Петър Динков. На 03.12.2024 г., около 19:30 часа, ищцата установила липсата му. В посочения интервал от време лекия автомобил е противозаконно отнет. Ищцата уведомила органите на МВР, образувано е ДП № 230 ЗМК № 2172/2024 по описа на 06 РУ-СДВР. До настоящия момент автомобилът не е открит и не е 1 установен извършителят на инкриминираното деяние. На 04.12.2024 г. ищцата предявила претенция за изплащане на обезщетение, въз основа на която е образувана щета № 10024030118829. На 27.06.2025 г. ответникът постановил отказ за изплащане на обезщетение, без да изложи мотиви.
Ответникът оспорва иска. Посочва, че в хода на ликвидационната преписка е установено, че застрахования при него лек автомобил е т.нар „клонинг“, тъй като същият е произведен с различен номер на рама от посочения в застрахователния договор. Твърди, че действителният номер на рама на отнетия от ищцата автомобил, не е този, посочен в полицата. Твърди, че двигателят на процесния автомобил не е произведен за автомобил с марка Хюндай, а същият е произведен за лек автомобил марка Киа, който е противозаконно отнет от територията на Кралство Испания и е обявен за издирване преди регистрирането на процесния автомобил в България. В тази връзка, оспорва истинността на приложеното с исковата молба Свидетелство за регистрация на МПС, част I и част II, с номер 014233194. Позовава се на нищожност на сключения между страните застрахователен договор, поради невъзможен предмет – твърди, че е налице забрана за регистриране на МПС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не се установи, съответно възстанови автентичния, поставен от производителя на МИС идентификационен номер. Поради това, че застрахованията автомобил е произведен с различен номер на рама от посочения в застрахователния договор, не е налице идентитет между застрахования автомобил и този, който е противозаконно е отнет от ищеца. В условията на евентуалност, навежда възражение за нищожност на застрахователния договор и поради липса на застрахователен интерес по смисъла на чл. 349, ал. 2 КЗ. Поддържа, че е налице изключителен риск по смисъла на т. 15.2. от Общите условия, а именно – застрахованият е застраховал противозаконно отнето МПС. Твърди, че автомобилът застрахован при него, не е автомобилът, на който производителят е поставил рама № TMAJ3817GLJ003694. Оспорва ищцата да е собственик на лек автомобил с процесния номер на рама, както и същата не е легитимирана да предяви иска по чл. 405 КЗ. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Наведено е възражение за прихващане с дължимата сума за трета и четвърта вноска от застрахователната премия по процесния договор в размер на 1 009,80 лева или 516,30 евро.
2
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ на 30.08.2024 г., за периода от 30.08.2024 г. до 29.08.2025 г., с полица № 0306Х0941557 и при общи условия, като съгласно полицата обект на застраховане е лек автомобил (МПС) марка „Хюндай“, модел „Туксон ИХ“, с рег. № ********, с номер на рама: TMAJ3817GLJ003694. По силата на договора застрахователят е поел задължение да осигури застрахователно покритие в размер на 40 000 лева за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, а застраховащият да изплати застрахователна премия в общ размер от 1 980 лева без ДДС, която е разсрочена на четири равни вноски всяка с размер от 495 лева без ДДС. Към момента на сключване на договора е извършен оглед на МПС-то, обективиран в протокол № 4833-17250263468 и е заплатена първата застрахователна вноска в размер на 504,90 лева с ДДС. На 01.11.2024 г. е заплатена втората застрахователна вноска в размер на 504,90 лева с ДДС.
От Свидетелство за регистрация Част I и Част II се установява, че МПС е регистрирано в системата на КАТ с рег. № ******** и със собственик – ищцата, при индивидуализиращи белези: марка „Хюндай“, модел „Туксон ИХ“, с номер на рама: TMAJ3817GLJ003694 и номер на двигател D4FELZ258612. Автомобилът е регистриран на територията на Република България на 30.08.2024 г. с услуга „Употребявано от ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария“ – държава на внос Република Италия (така – според Удостоверение от МВР - л.163). Първа регистрация на 05.11.2019 г. От представените документи за регистрация се установява, че ищцата е придобила МПС-то, чрез договор за покупко-продажба, сключен на 30.08.2024 г. с „Мити Кар Р“ ООД. При регистрацията на автомобила са представени необходимите документи от вноса. Видно от регистрационните документи на автомобила в Република Италия (лист 166 и 168 по делото), той е внесен в Република България с номер на рама: TMAJ3817GLJ003694 и номер на двигател: D4FE. От Протокол за преглед за техническа изправност на ППС № 244134045622, се установява, че към момента на регистрацията е установен 3 двигател с номер D4FELZ258612.
От постъпило становище на Индустриал Комерс Ко ЕАД, представител на марка „Хюндай“ за България, се посочва, че е произведен лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон ИХ“, с номер на рама: TMAJ3817GLJ003694, с номер на двигател D4FEKZ180866. Установява се също от становище постъпило от КИА БЪЛГАРИЯ ООД, че двигател с номер като този, установен в Свидетелството за регистрация Част I и Част II, е произведен в завод на КИА в Словакия и „вграден“ в автомобил марка КИА, модел Sportage QLE, номер на рама: U5YPK812GLL910332, като същият автомобилът е продаден на потребител на 17.09.2020 г.
От писмените документи, съдържащи се в досъдебно производство № 172/24 по описа на 06РУ – СДВР пр. № 50950 по описа на СРП на 03.12.2024 г., се установява постъпил сигнал от ищцата за откраднато МПС - марка „Хюндай“, модел „Туксон ИХ“, с рег. № ********, с номер на рама:
TMAJ3817GLJ003694. Автомобилът е отнет от неустановено лице в периода от 03:00 часа на 30.11.2024 г. до 03.12.2024 г. от ул. Петър Динков, гр. София.
Извършени са надлежни процесуални действия от компетентните полицейски и съдебните органи, но към момента не е установен извършител. Делото е върнато от прокурора на разследващия полицай за последващи оперативноиздирвателни дейности, като наказателното производство е спряно.
Автомобилът е обявен за общодържавно издирване, вкл. в Шенгенската информационна система и системата на Интерпол.
Установява се от приетата по делото техническа експертиза, че действителната стойност на застрахования автомобила към момента на настъпване на събитието – кражба, е 20 000 евро или 39 116 лева.
На 04.12.2024 г. по заявление на ищцата към ответника е образувана щета № 10024030118829, като са предадени съответните ключе и Свидетелството за регистрация Част I и Част II. По щетата, застрахователят се е произнесъл едва на 27.06.2025 г. като е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
Предмет на настоящото производство е правото на застрахователно обезщетение, което се поражда при кумулативното наличие на следните факти: валиден договор между страните за имуществено застраховане „Каско“, настъпването на застрахователно събитие в периода на 4 застрахователното покритие и заявяване на щета към застрахователя. От приетия от съда доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1 ГПК е прието за безспорно между страните, че между тях е налице сключен застрахователен договор при имуществено застраховане „Каско“ върху автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон ИХ“, с рег. № ********, с номер на рама:
TMAJ3817GLJ003694, собственост на ищцата. Към дата на сключване на договора е заплатена първата вноска от застрахователната премия, с което е настъпил периода на застрахователното покритие. Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че автомобилът на ищцата е бил противозаконно отнет, както и че ищцата е завела застрахователна претенция, по която застрахователят е отказал да изплати обезщетение, възразявайки, че застрахователният договор е нищожен поради невъзможен предмет, а в условията на евентуалност, липса на застрахователен интерес от застраховане на основание чл. 349, ал. 2 КЗ.
От изложеното съдът намира, че в периода на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие – кражба на цяло МПС, а именно: автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон ИХ“, с рег. № ********, с номер на рама: TMAJ3817GLJ003694 и номер на двигател D4FELZ258612, собственост на ищцата, което представлява покрит риск съгласно полицата и приложените Общи условия, поради което ищецът има право на обезщетение.
Съдът намира наведеното от ответника възражение за нищожност за неоснователно. По смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, нищожна е сделката, която има невъзможен предмет. Предмет на сделките могат да бъдат вещи, нематериални блага, действия или бездействия, отделни права и/или задължения. С предмета на сделката са свързани произтичащите от нея правни последици, а именно субективните права и правни задължения, които сделката поражда. За валидно възникване на правното действие на волеизявлението при сключване на сделка, е необходимо то да се отнася до възможен предмет към момента на сключването й. Само пълната невъзможност на предмета към посочения момент съставлява пречка за пораждане на съответните правни последици. Невъзможността на предмета може да бъде както фактическа или правна, което обуславя фактическа или правна невъзможност за изпълнение. Според чл. 399 КЗ предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. При застраховка на конкретно 5 определена вещ, тя следва да бъде посочена с нейните индивидуализиращи белези. При имуществена застраховка на моторно превозно средство, основният индивидуализиращ белег е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство (номер на рама), както и регистрационен номер, посочен в Свидетелството за регистрация.
Предоставяне на регистрационен номер се извършва след регистриране на пътното превозно средство на името на неговия собственик. За да бъде регистрирано едно МПС на територията на страната, се образува административно производство по издаване на Свидетелство за регистрация Част I и Част II, в което се установяват основните идентификационни белези на МПС – номер на рама (идентификационен номер) и регистрационен номер.
Регистрационен номер се получава след успешно проведена регистрация на превозно средство по реда на ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС (Наредба № I-45). Съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП - МПС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер (номер на рама) не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Регистрация на такова МПС е възможна само след поставяне нов номер на рамата по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Идентификационният номер на превозното средство представлява е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му (пар.2, т.9 ДР на Наредба № I-45). Като уникален код на моторното превозно средство е съставен от 17 знака (букви и цифри) и съдържа информация за производителя, за характеристиките на моторното превозно средство, за годината на производство и др. Именно поради уникалността и закодираната информация е присъщ само на автомобила, на който е поставен от производителя, а наличието на идентичен код/номер на рама на друг автомобил, означава неавтентичност на автомобила, който не притежава оригиналния индивидуализиращ белег. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата превозните средства се регистрират по идентификационен номер, категория, марка и други данни. Тези данни се извличат от документи, които регистриращият е задължен да представи към момента на регистрацията.