Определение № 2250 от 04.08.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2250

Окръжен съд – Варна

04.08.2020 г.

Град Варна

III състав

На 04.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Светлана К. Цанкова

Даниела С. Христова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно частно гражданско дело № 20203100501927 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. От ГПК.

Образувоно е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 45258 от 09.07.2020 г. от Т. Д.

П . с ЕГН ********** от гр.Варна, ***, ет.4, ап. 18 представляван от адв. С.Б. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ***, вх. А, ет.1, ап. 1 срещу Определение № 8119 от 29.06.2020 г. с което

1.е прекратено производството по искове, предявени с насрещна искова молба от Т.

Д. П. срещу Ю. А. П. , в уславията на евентуалност – главен насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик на апартамент № 18, с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Индржика Кръстева“, № 12, вх. А, ет. 4, и н а 30.58 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор ***, поради пълна трансформация на лични средства и евентуален насрещен иск, че е едноличен собственик 23024.01/31000 ид.ч. от горните имоти, поради частична трансформация на лични средства; и последваща евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял на ищеца в размер на ¾ ид.ч. от съпружеската имуществена общност и 2. е разпоредено и изпращане на насрещната искова молба по подсъдност на Варненски окръжен съд на основание чл. 118, ал.2 от ГПК.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материални закон и е отправено искане за отмяна. Излага се, че първоинстанционния съд не е изложил мотиви към обжалвания съдебен акт нито към действията по неприемане за съвместно разглеждане, нито по разделяне на насрещния иск от първоначално образуванато производство, нито и по изпращането му за разглеждане във Варненски окръжен съд. В жалбата се изтъква, че разпоредбата на чл. 210, ал.2 от ГПК не допуска разделяне на исковете, които се намират във връзка с предмета на делото и че предявените насрещни и първоначален иск, се разглеждат по един и същи ред.

Съдът след като се запозна с обжалвания съдебен акт и доводите изложени от частния жалбоподател, приема, че жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице, което е установило правен интерес от обжалване на подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и по същество е основателна.

Производството по гр.д. № 3333/20 по опис на ВОС е образувано възоснова на предявен от Ю. А. П. против Т. Д. П. иск с правно основание чл. 29, ал.1 от СК за определяне на по-голям дял в размер на ¾ ид. части от общо имущество, придобито в режим на СИО, прекратена с развод, поради особени затруднения при упражняване на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете. Обект на спорни права е собствеността върху недвижим имот апартамент с идентификатор *** , заедно с прилежаща изба № 18, както и намиращото се в имота пълно оборудване и обзавеждане, както и движима вещ – лек автомобил с ДКН В 6715НВ. С исковата молба възоснова на която е образувано производството по делото е направено искане с пр. основание чл. 207 от ГПК за обезпечаване на доказателствата, чрез СОЕ която да опише наличните в недвижимия имот движими вещи, представляващи „оборудване и обзавеждане“ както и изготвяне на пазарна оценка на индивидуализираната движима вещ лек автомобил.

С определение № 5475 от 21.04.2020 г. съдът е насрочил производство по реда на чл.

207 от ГПК и е назначил поисканите от ищцата експертизи.

На 02.06.2020 г. е постъпил Писмен отговор с вх. Рег. № 33255 от 02.06.2020 г. и Насрещен иск с вх. Рег. № 33257 от 02.06.2020 г. Върху отговора на исковата молба, съдията докладчик е вписал разпореждане, че следва да се докладва след отстраняване на нередовнотите на исковата молба. Върху насрещният иск липсва разпореждане.

Видно от протокол, за проведено на 08.06.2020 г. открито съдебно заседание , съдът е приел заключение с вх. Рег. № 31819 от 28.05.2020 г. на вещо лице инж. Живка Бонева.

Възоснова на възражение от пр. представител на ответника, което се отнася до редовността на исковата молба подадена от Ю.А.П., съдът е и е дал възможност на ищцата, да уточни исковата си молба като въведе фактически твърдения как е придобита собствеността за всяка от вещите обект на СОЕ и стойността към момента на придобиването. В протокола обаче, липсва предупреждение, че при неизпълнение в срок, следва прекратяване на производството.

Преди отстраняване на нередовностите на исковата молба подадена от Ю. А. П. , преди провеждане на съдебното заседание от 08.06.2020 г. за обезпечение на доказателствата, съдът е разгледал молбата, която обективира насрещен иск и е постановил разпореждане № 17413 от 03.06.2020 г. с което е констатирал нередовност на насрещната исковата молба и е оставил производството по нея без движение с указания, ищецът да посочи цена на предявените искове и да представи доказателства за платена държавна такса.

В изпълнение на тези указания, ищецът по насрещния иск е посочил данъчната оценка на имот с идентификатор ***, която съобразно представеното удостоверение е в размер на 51 23410 лева. Представил е доказателство за платена държавна такса. Първоинстанционният съд възприемайки като критерий посочената от страната цена на иска, е изпратил предявения насрещен иск по подсъдност на Варненски окръжен съд.

При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:

Процесуалните действия - отговор на искова молба и предявяване на насрещен иск, се извършват след разпореждане на съдията-докладчик, постановено по реда на чл. 131 от ГПК. В това разпореждане, съдът констатира редовност на исковата молба и постановява връчване на препис от редовна искова молба.

В настоящото първоинстанционно производство исковата молба продължава да е нередовна и липсва разпореждане както по чл. 129, ал.1 от ГПК, така и разпореждане по чл.

131 от ГПК.

Постъпилите отговор на искова молба и насрещен иск, са преждевременно извършени от ответника процесуални действия. Затова правилно с разпореждане на съдията –докладчик, отговора на исковата молба е приложен към корицата на делото. Неправилно обаче съдът е давал указания за изправяне на нередовна искова молба по предявен насрещен иск и е преценявал неговата родова подсъдност като самостоятелно предявен иск, преди да прецени налице ли е връзка на предмета на делото с предмета на предявените насрещни искове и един и същ ли е реда за разглеждане на всяка от претенциите. Едва след тези две преценки съдът следва да проверява родовата подсъдност на исковете. Поради липсата на мотиви в обжалвания съдебен акт, не е ясно, дали съдът е преценявал цената на предявения главен насрещен иск или е приел, че съвместното разглеждане на насрещните искови претенции ще бъде значително затруднено.

Независимо какви са били съображенията на първоинстанционния съд, следва да се има предвид, че предявените насрещни искове са във връзка с предмета на делото, въведен от ищцата с първоначалната искова молба и подлежат на разреждане по реда на общия исков процес.

Следователно, след като бъдат отстранени нередовностите на исковата молба с вх.

Рег. № 20709 от 11.03.2020 г., съдът следва да преценява в следната поредност - налице ли е връзка на предмета на делото с предмета на исковете по насрещната искова молба, един и същ ли е реда за разглеждане на всеки от съединените искове, и правилата за родовата подсъдност за всеки от исковете. При връзка между предявените искове основана на едни и същи страни, едни и същи спорни права, но в различен обем е възможно насрещната искова претенция да обоснове родовата компетентност на цялото дело пред Варненски окръжен съд, затова и преценка за родовата подсъдност е последна в горепосочената поредност.

За да извърши правилна преценка, първоинстанионния съд следва да е сезиран с редовна искова молба от Ю. А. П. , да констатира връзката между предявените искове вкл. и по насрещната искова претенция и цената на всеки един от тях. Прилагайки правилата на родовата подсъдност по чл. 104 т.3 от ГПК само по отношение на главния иск по насрещната искова претенция, преди да е разпоредил изправяне на нередовната искова молба, по която е образувано производството, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който не е отчел връзката между исковете основана на еднаквост на страните и предмета на делото.

По изложените съображения, съдът

.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8119 ОТ 29.06.2020 г. и връща делото за продължаване на съдопроизвествените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________