Решение № 257 от 13.06.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Плевен, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500217 по описа за 2022 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.

№2692/02.02.2022г. по регистъра на РС-Плевен, подадена от В. ИВ. С., ЕГН-********** ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№4082/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез процесуалния представител адв. А.О. С. при САК, със съдебен адрес в гр.***********, срещу постановеното по делото от V-ти гр.с-в съдебно Решение №75/20.01.2022, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от същата против ответника „СТРОЙКО“- ЕООД, ЕИК-114062917 със седалище и адрес на управление в гр.*******, установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК – за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника суми по изпълнителен лист от 18.07.2014г, издаден от СГС, І,ГО, 47 състав п о г..№16104/2007, представляващи 1/3 от 3360лв.-разноски по делото на СРС, 18420.98лв.- разноски пред въззивния съд и 1800лв.разноски пред ВКС, поради изтекла погасителна давност.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Прави се искане да бъде отменено, като вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да уважи предявения иск и да присъди разноски в полза на въззивната жалбоподателка.

1

Излагат се подробни съображения в подкрепа на изразеното становище, които се свеждат до следното: Неправилно съдът е отхвърлил отрицателния установителен иск за признаване за установено, че ищцата В. ИВ. С. не дължи на ответника „Стройко“-ЕООД със седалище в гр.Плевен, принудително изпълнение на вземанията по Изпълнителен лист, издаден от СРС, І ГЖ,47 състав по гр.д.№126104/2007г, защото предявеният от ответника – кредитор на п06.06.2018г. Павлов иск по чл.1351ал.1 от ЗЗД прекъсва давността. Изводите на съда са в противоречие със закона и относимата съдебна практика.Недопустимо разпоредбата на чл.116 от ЗЗД е тълкувана разширително.

Ответникът по въззивната жалба СТРОЙКО“- ЕООД,

ЕИК-114062917, който е ответник и по иска в първата инстанция, чрез процесуалния представител адв.В. М.Т. от САК със служебен адрес в гр.**** е подал отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.№6852/22.03.2022г. по регистъра на ПлРС. В него е изразил становище за неоснователност на последната и предлага да се потвърди обжалваното решение като правилно. Изложил е съображение, че предявеният от кредитора иск по чл. 135 от ЗЗД прекъсва давността съгласно чл.116 от ЗЗД, тъй като предпоставка за предявяването му е съществуването на вземане срещу длъжника, а неговата цел – чрез конститутивния му ефект да се достигне до удовлетворяване на вземането.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанци, чрез процесуалните представители – адвокат С. за въззивната жалбоподателка и адвокатите Т. и П. за ответника по въззивната жалба, страните поддържат изразените становища и развиват подробни съображения.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз. граждански състав, като провери решението в обжалваната част с оглед на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания и твърдени нарушения, при съобразяване на събраните доказателства, нормативната уредба и относимата съдебна практика, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от В. ИВ. С., ЕГН-********** - ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№4082/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез процесуалния представител адв. А.О. С. при САК, със съдебен адрес в гр.***********, срещу постановеното по делото от V-ти гр.св съдебно Решение №75/20.01.2022, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоистнанционното производство по гр.д.№4082/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124,ал.21 във вр. чл.439 от ГПК и цена 7860.33лв., предявен от ищцата( понастоящем въззивен жалбоподател) В. ИВ. С., ЕГН**********, чрез пълномощника адвокат А.О. С. при САК, със съдебен адрес в 2 гр.***********, срещу ответника( понастоящем ответник по въззивната жалба)

„СТРОЙКО“-ЕООД, ЕИК -114062917 със седалище и адрес на управление в гр. *******, представлявано от управителя Р. Т. Д..

В исковата молба се твърди следното:

Съгласно Изпълнителен лист от 18.07.2014, издаден от СРС,ІГО,47 състав по гр.д.№16104/2004г, ищцата В.И. и още две физически лица, са били осъдени да заплатят на ответника „Стройко“-ЕООД следните суми:

-3 360 лв.- разноски по делото пред СРС;

-18 420,98 лв.- разноски пред въззивен съд и

-1 800лв.- разноски пред ВКС.

Общият размер на присэдените с ИЛ разноски възлиза на 23580.98лв., но до колкото отговорността на тримата длъжници е разделна, всеки от тях дължал по 7860.33лв.

Въз основа на издадения изпълнителния лист, с молба от 25.08.2014г, ответникът е образувал срещу тримата длъжници изпълнително дело №20148380408597 по описа на ЧСИ М.Б., рег. №***, с район на действие СГС.

С Постановление на ЧСИ Б. от 28.05.2021, изпълнителното производство е прекратено по отношение на ищцата на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, поради настъпила перемция в периода 25.08.2015- 25.08.2016г, през който период не са искани от взискателя никакви изпълнителни действия спрямо нея.

Съгласно трайната съдебна практика, перемирането на изпълнителното производство настъпва по силата на закона с изтичането на 2-годишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, като постановлението за прекратяване на делото на това основание има само констативно действие. С т.10 на ТР№2/26.05.2015г. по тълк.д №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано от взискателя или предприето от съдебния изпълнител валидно изпълнително действие.

В настоящия случай, след образуването на изпълнителното производство на 25.08.2014г, кредиторът „Стройко“-ЕООД не е искал изпълнителни действия спрямо ищцата, а единственото изпълнително действие, предприето от ЧСИ Б. по отношение на нея са изпратените на 15.09.2014г. от него запорни съобщения до банките в страната, за налагане на запори на сметките, ако има такива при тях.

Последващи изпълнителни действия, които да прекъсват или спират давността спрямо вземането на „Сторко“-ЕООД къмв В.И. С. по ИЛ от 18.07.2014г, неи са извършвани в рамките на изпълнителното производство по изп.д.№20148380408597 по описа на ЧСИ М.Б., поради което ищцата счита, че това вземване е погасено по давност най-късно на 16.09.2019г., с изтичането на 5-годишна погасителна давност по чл.117,ал.2 от ЗЗД.

3

Пред СГС, ГО, І-23 състав е висящо производство по гр.д.№7533/2018, образувано по иск на „Стройко“-ЕООД срещу ишцата, с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД, за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца, на сделката за дарение на недвижим имот от 06.06.2013г, с която В.С. е дарила на децата си свой недвижим имот – апартамент в гр.София. В това исково производство „Стройко“-ЕООД се легитимира като кредитор на В.С. именно с вземането си по ИЛ от 18.07.2014, което към настоящия момент вече е погасено по давност.

Тези обстоятелства обуславят правния интерес на ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск. До като ИЛ не бъде обезсилен или не се установи със сила на присъдено нещо, че вземанията по него са недължими, за длъжника е налице правен интерес от защита чрез иска по чл. 439 от ГПК.

Петитумът е съдът да постанови решение, с което на основание ч.124,ал.1 във вр. чл.439 от ГПК да признае за установено, че ищцата В.И. С. не дължи на ответника „Стройко“-ЕООД, принудително изпълнение на вземанията по Изпълнителен лист 18.07.2014, издаден от СРС,ІГО,47 състав по гр.д.№16104/2004г, а именно: 1/3 от следните суми: 3 360 лв.- разноски по делото пред СРС; 18 420,98 лв.- разноски пред въззивен съд и 1800лв.- разноски пред ВКС, поради погасяване по давност.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил Отговор на исковата молба,подаден от ответника – „СТРОЙКО“-ЕООД, ЕИК-114062917, със седалище и адрес на управление в гр.*******, чрез пълномощника адв. В.Т. от САК със съдебен адрес в гр.*****, в който се заявява следното:

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Не оспорва изложените факти от ищеца по отношение на възникване на вземането в негова полза по посочения изпълнителен лист, образуваното въз основа на този лист изпълнително дело при ЧСИ М.Б. с рег. №***, с №20148380408597, както и извършените изпълнителни действия по същото от дата 15.09.2014г, чрез изпращането на запорни съобщения до търговските банки. Не оспорва висящността на съдебното производство по гр.д.№7533/2018г. на І-23 състав на СГС, образувано по предявен от него иск от негова страна срещу ищеца по настоящото дело и още две лица - негови правоприемници, с правно основание чл. 135, ал.1 и ал.3 от ЗЗД.

Възразява обаче срещу твърдението, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност по отношение на ответника. Счита, че последното твърдение неправилно и невярно по следните съображения:

Съгласно чл.116,б.“в“ от ЗЗД погасителната давност за вземането се прекъсва с предприемане на действия за принудителното му изпълнение. В конкретния случай последното изпълнително действие срещу длъжника – настоящ ищец, е извършено на 15.09.2014г, съответно, от 16.09.2014г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок за вземането на кредитора.Този давностен срок обаче на основание чл.116,б.“б“ от ЗЗД, е 4 прекъснат на 06.06.2018г с предявения от него иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу длъжника - ищец в настоящото производство. Доколкото погасителната давност, на която ищецът се позовава, представлява санкция за кредиторовото бездействие, а с предявяването на иска по чл.135 ЗЗД, кредиторът упражнява свое потестативно право, изразяващо се в прпавната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие(сделка), но с упражняването му, ответникът в качеството му на кредитор, категорично предприема активни действия за удовлетворяване на вземането си. Нещо повече, в конкретния случай, това е единствената възможност за ответника да достигне до удовлетворяване на своето вземане по отношение на длъжника-ищец, тъй като последният няма друго имущество, което да бъде обект на провежданото принудително изпълнение срещу него по образуваното изпълнително дело. Това се установява от приложеното към отговора удостоверение с изх.№49352/29.05.2018г. по изп.д.

№20148380408597 по описа на ЧСИ с рег. №***, което е известно на ищеца по настоящето дело и не е оспорено от него в производството по чл.135 от ЗЗД. Именно, чрез предявения иск по чл.135 от ЗЗД, ответникът цели да върне обратно в патримониума на ищеца-длъжник единственото негово имущество ( негов апартаментг), за да насочи принудителното изпълнение към това имущество. Очевидно, удовлетворяването на ответника в качеството му на кредитор , не би било възможно без без упражняването на това потестативно право – при липса на други активи на длъжника, който съзнателно се е разпоредил със своето единствено имущество чрез дарение в полза на своите деца, явяващи се и единствените негови наследници по закон. Именно в това се изразява единият от ефектите на конститутивното действие на иска по чл.135 от ЗЗД , който при упражняването му, следва да изпълни своята цел и функция – да удовлетвори вземането на кредитора, което към момента на предявяването на иска не е било погасено по давност, което е предпоставка зар допустимост на иска, съответно следва да е налице по време на производството по чл.135 от ЗЗД, така че няма как давността за него да е изтекла междувременно след предявяване на иска. Поради това счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Претендира разноски.