Решение № 1181 от 10.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Варна, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501386 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Ц. Г. М. срещу Решение № 993 от 11.04.2022г. по гр.д. № 14231/2021г. по описа на ВРС, XXV-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ e прието за установено в отношенията между страните, че въззивницата дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 сумата от 4364.68 лева, представляваща дължима и незаплатена главница за електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м. „Манастирски рид“ № 2756, с аб. № 0109804142 и кл. № 1100116137 и период на фактуриране от 10.12.2020г. до 09.03.2021г. по фактура № 0106554612/10.03.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 106.69 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на задължението – 22.03.2021г. до 18.06.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3333 от 12.07.2021г. по ч.гр.д. № 9500/2021г. по описа на ВРС, XXV-ти състав.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с установените факти, при необсъждане в пълнота на събраните доказателства, обусловило грешни правни изводи. Същите са обосновани с твърдения, че съдът не е съобразил действащите ОУ на „ЕРП Север“ АД, 1 приети с Решение № 0У-06/07.11.2007г., които не предвиждат ред за уведомяване на клиента, поради което не отговарят на изискванията, заложени в чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и само на това основание извършената корекция на сметка е незаконосъобразна. Наред с това съдът не е изследвал в цялост процедурата по съставяне на КП от проверката – предвиденият в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ срок за изпращане на КП на ползвателя не е спазен; в известието за доставяне не са изписани в цялост трите имена на абоната, адресът е непълен, както и не се чете датата на изпращане и липсва подпис на получател; абоната не е уведомен, като допуснатото нарушение е съществено с оглед разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ. Последното е лишило въззивницата от своевременна и адекватна защита на правата й, тъй като понастоящем вече е невъзможно да се установи дали абонатът действително е потребявал ел. енергия, която му е определена за плащане; дали присъединяването е извършено точно с описания меден кабел и дали е извършено с кабел, който действително захранва ел. инсталацията, независимо от факта, че влиза в имота. Наред с това от справка за потреблението за отчетена енергия е видно, че за процесния абонатен номер за периода 10.12.2020 – 09.03.2021г. ел. енергия не е отчитана, не е отчитана такава и за по-ранен период. Това се предполага да се дължи на установения при проверката проводник. В случая обаче, енергия от процесния абонат действително не е ползвана, както не се ползва и понастоящем. По делото не са ангажирани доказателства, които да установят, че кабелът влизащ в имота захранва ел. инсталацията на обекта – проверка в самия имот не е извършвана, поради което заключението на вещото лице е необосновано. Неправилно е приложен на следващо място закона, доколкото чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ е приложим в хипотеза, когато при метрологична проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, при промяна в схемата на свързване на СТИ, водеща до неизмерване и при установена липса на СТИ /чл. 50, ал. 3/. В случая тези хипотези са неприложими към установената от оператора фактическа обстановка, при която СТИ е в изправност, а установеното е вмешателство в схемата на свързване на обекта с ЕРМ. При установено неправомерно присъединяване на обект към ел. мрежи приложима е разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, какъвто именно е разглежданият случай – неправомерно присъединяване към мрежата, при налично СТИ, без да е променена схемата му на свързване. Различна при това е приложимата методология при изчисляване на корекцията, както би била различна и крайната й стойност. Ето защо корекцията извършена по неотносима материална норма на ПИКЕЕ е проведена в нарушение на закона и допълнително начислената сума не се дължи от абоната. Отправила искане поради всичко изложено решението на ВРС да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

В отговор на жалбата, „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея.

Излага други – в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ не е вменено задължение за връчване на КП на ползвателя, като липсата на връчване не може да се приеме, че е ограничило правото на защита на абоната и опорочава цялата процедура. Оспорва на следващо място приложимостта на специалната хипотеза по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, с довод, че „неправомрно присъединяване“ съгласно § 1, т. 3 от ПЗР на ПИКЕЕ е присъединяване на 2 обект към електропреносна или ЕРМ, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на Наредба по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, какъвто разглежданият случай не е. С извод за законосъобразно извършена корекция моли обжалваното решението да се потвърди като правилно.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената по спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от

„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна срещу Ц. Г. М. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има парично вземане от ответника, произтичащо от договор за достъп и пренос на електрическа енергия, по който ищецът в качеството му на оператор на мрежата е изпълнил задълженията си да пренася и снабдява с ел. енергия, а ответникът, в качеството му на потребител в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м. „Манастирски рид“ № 2756, с аб. № 0109804142 и кл. № 1100116137, поел задължение да заплаща стойността на потребената електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия към договора, в следните размери: за сумата от 4364.68 лева, представляваща дължима и незаплатена главница за електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на сметка за периода от 10.12.2020г. до 09.03.2021г. по фактура № 0106554612/10.03.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 106.69 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на задължението – 22.03.2021г. до 18.06.2021г.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: страните са обвързани от сключен договор за пренос и достъп на електрическа енергия, по който дружеството ищец е изправно по основното задължение да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ответника. Исковата сума е цена на коригирано количество ел. енергия, начислена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ/2019г. за посочения период, вследствие констатирано при контролна проверка на 09.03.2021г. неправомерно присъединяване към ЕРМ, осъществено чрез меден кабел тип СВТ, като трите жила със сечение по 10мм2 се ползват за фази. Присъединяването е извършено към захранващия РСЗ преди ВМТ кабел СВТ на около 0.7 м под земята и оттам подземно влиза в имота, където захранва ел. инсталацията. Констатацията е обективирана в КП, съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД и подписан от един свидетел, като е подаден и сигнал до МВР. Поради невъзможността неотчетената част от потребената ел. енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за определяне размера на доставените количества енергия за предхождащите проверката 90 дни, като е приложена методиката на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Предвид неизпълнение на поетото от ответника задължение за 3 плащане на начислената цена, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 9500/2021г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

Отправил искане за постановяване на положително решение по предявените искове.

В отговор, ответникът оспорил предявените исковете по основание. Оспорил констатациите в КП, както и данните и сумите отразени в справката за корекция. Оспорил твърдението, че в имота е консумирана ел. енергия, която не е заплатена. От представените по делото доказателства не може да се изведе извод, че в случая са били налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, тъй като не е налице реално потребление, което да не е било измерено, неправилно и/или неточно измерено, нито то да е в резултат на доказано неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно осъществено от потребителя въздействие върху уреда, съоръженията или устройството по чл. 120 от ЗЕ. Уведомление на ответницата не е извършвано. Отправила искане в тази връзка предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

В полза на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3333 от 12.07.2021г. по ч.гр.д. № 9500/2021г. по описа на ВРС за парично задължение, представляваща начислена главница на основание извършена корекция и мораторна лихва в обект на потребление в гр. Варна, м. „Манастирски рид“ № 2756 – предмет на предявените искове в рамките на настоящето исково производство.

Заповедта е връчена надлежно на длъжника, а установителният иск предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

С две заявления от 19.07.2018г. Ц. Г. М. заявила желание за предоставяне на услугите достъп и пренос на ел. енергия през ЕРМ на „Електроразпределение Север“ АД при ОУ, както и за снабдяване с ел. енергия от „Енерго-Про Продажба“ АД по отношение на обект – къща, находяща се в гр. Варна, м. „Манастирски рид“ № 2756, като за установяване на собствеността си представила Нотариален акт № 101/1994г.

Видно от приет по делото Протокол за монтаж на електромер № 1365695 от 10.01.2019г., служители на дружеството ищец монтирали в обекта на Ц. М. нов електромер № 1127 0318 0030 3955 с нулеви показания към момента на монтажа по нощна, дневна и върхова тарифа.

Съгласно Справка за потреблението от 02.09.2021г. в обекта на ответницата е налице нулева консумация за времето от 28.07.2018г. до 10.12.2020г. За периода 10.12.2020г. до 09.03.2021г. е начислен под формата на технически разход количество от 21319 kWh, след който момент до 01.08.2021г. консумацията отново е нулева.

4

От съдържанието на Констативен протокол № 5101017/09.03.2021г. се установява, че при проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на клиента Ц. Г. М. и за описания обект, в присъствие на свидетелите Е. С. и Виктория Кирилова Гадженова е установено неправомерно присъединяване към ЕРМ, осъществено чрез меден проводник тип СВТ 3х10, като трите жила със сечение по 10 мм2 се ползват за фази.

Присъединяването е извършено към захранващия РКЗ преди ЕМТ кабел на около 0.7 м под земята и оттам подземно влиза в имота, където захранва ел. инсталацията. По този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва и съответно не се заплаща.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc124cf7-d687-4519-b6d1-d0c46bf29ee5