Решение № 3205 от 29.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 3205 29.07.2019 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4451 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Инпласт”

ООД, ЕИК ********* против „Вестино” ЕООД, ЕИК

*********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 04.09.2018 г. е сключен договор за покупко – продажба на нетъкан текстил, във връзка с който е издадена фактура № 8/04.09.2018 г. за цената от общо 19 380,48 лева с ДДС.

Стоката била предадена, видно от подписан протокол, като били извършени и частични плащания. Въпреки настъпване на падежа за погасяване /30.01.2019 г./, уговорен в сключеното споразумение за признаване на задължението, ответникът не платил остатъка от 15 880,48 лева с

ДДС. Дължало се и обезщетение за забава в размер на 644,04 лева за периода 05.09.2018 г. – 28.01.2019 г.

Поради неизпълнението, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 943/30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1507/2019 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването им и установяване дължимостта на сумите, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 28.01.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Същият е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението на съда по чл.140 ГПК № 6013/30.05.2019 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 25.06.2019 г. ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 354,73 лева –ДТ и 1341,60 лева – платено адв. възнаграждение, съгласно ДПЗС.

Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 330,50 лева – ДТ и 700 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на хонорарите не са направени възражения за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.

Така мотивиран, съдът

Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Вестино”

ЕООД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „Инпласт” ООД, ЕИК

********* следните суми: 15 880,48 лева с ДДС – главница, представляваща неплатен остатък от цена по договор за покупко – продажба на нетъкан текстил от

04.09.2018 г., във връзка с който е издадена фактура № 8/04.09.2018 г.; 644,04 лева - обезщетение за забава за периода 05.09.2018 г. – 28.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.01.2019 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 943/30.01.2019 г. по ч.гр.д.

№ 1507/2019 г.

ОСЪЖДА „Вестино” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „4-ти януари” № 36, ет. 4, ап.

6, да плати на „Инпласт” ООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, Промишлена зона Юг, местност „Къртала”, имот № 8, следните суми: общо 1696,33 лева /хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 1030,50 лева

/хиляда и тридесет лева и петдесет стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1507/2019 г.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП