Решение № 219 от 28.10.2020, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 351/2020
- Вид
- Решение № 219
- Подписан
- 28.10.2020
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Магдалена Бриславова Младенова, Пенка Томова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.185 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
Номер 219
28.10.2020 г.
Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Враца
III-ти въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Евгения Г. С.ова
Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
Виолета Ц. В.а като разгледа докладваното от Евгения Г. С.ова Въззивно гражданско дело № 20201400500351 по описа за 2020 година
Производство е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Н. А. А. от гр.Мездра, чрез пълномощника й адв.С.Г., против Решение № 107/06.07.2020 г. по гр.д.№ 1676/2018 г. на Районен съд-Мездра, с което е осъдена да заплати на В. Н. К. сумата 12 337 евро и сумата 3160 лева, получени без основание, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяването на исковете - 28.12.2018 г. до окончателното им изплащане, и деловодни разноски в размер на 1200 лв., както и държавна такса в размер на 1 088,69 лв.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че районният съд е допуснал нарушения при събирането и преценката на събраните по делото доказателства, както следва:
Посочва се, че в нарушение разпоредбата на чл.185 ГПК е приел документи на италиански език, без превод на български език, поради което не е ясно дали при извършването на паричните преводи ищцата е посочила като основание сключен между страните устен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот. Сочи се още, че неправилно районният съд е дал вяра на показанията на ищцовите свидетели, без да отчете близките родствени отношения между ищцата и свидетеля К.; без да вземе предвид, че останалите две свидетелки Н. и Д. излагат единствено факти, които са 1 възприели от ищцата; без да съобрази противоречията на показанията на св.Н. с тези на останалите двама свидетели. Изтъква се, че неправилно районният съд не е дал вяра на показанията на ответницата, които се базират на непосредствени възприятия.
В жалбата се поддържа възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми.
Навеждат се доводи, че неправилно е уважен иска за сумата 3 160 лв., тъй като от платежния документ е видно, че тази сума е получена от трето за спора лице - Т. В., а ответницата е осъдена за връщането й.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на становището, че останалите суми са дадени в изпълнение на нравствен дълг, поради което не подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Въззивницата моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове изцяло, а в условията на евентуалност - за частична отмяна и отхвърляне на иска за сумата 3 160 лв. изцяло, а на другия иск - до размер на погасените по давност вземания. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна В. Н. К. . В съдебно заседание процесуалният й представител оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:
Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на В. Н. К. от с.***, общ.Мездра, с която против Н. А. А. от гр.Мездра са предявени обективно съединени осъдителни искове за сумата 12 337 евро и за сумата 3160 лв., които ответницата е получила от ищцата без основание. Претендира се присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от датата на сезиране на съда до окончателното им изплащане.
В исковата молба се посочва, че страните са се запознали през 2012 г. в Италия, като чрез ищцата ответницата се е запознала с нейния син и през 2013 г. двамата са заживели на съпружески начала. Ищцата твърди, че докато 2 е работила в Италия е търсила да си закупи селска къща в България и когато ответницата е узнала за това нейно намерение я е убедила да закупи собствения й имот – къща с двор в с.***, общ.Мездра, *** срещу заплащане на части, като с получените суми ответницата е имала намерение да изплати изтеглен банков кредит. Твърди се също, че в средата на м.04.2013 г. между страните е сключен устен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ответницата се е задължила да продаде на ищцата своята къща в с.***, общ.Мездра за сумата 9 000 евро, които да бъдат изплатени на вноски, след което да бъде прехвърлена собствеността върху имота с нотариален акт.
Навеждат се доводи, че този договор не е сключен в изискуемата от закона писмена форма, поради което е нищожен и всички платени суми в негово изпълнение са дадени при начална липса на основание.
Твърди се, че в изпълнение на устната уговорка на 21.05.2013 г. ищцата е започнала ежемесечно да плаща на ответницата различни суми, част от които са превеждани, а друга част са изпращани и предавани на ръка по шофьор на бус, осъществяващ превози между България и Италия. След изплащането на договорената цена от 9 000 евро, ответницата е поискала още 2 500 евро, поради което ищцата е продължила да прави вноски и за всеки паричен превод е заплащала различни такси. Твърди, че последният превод е направен на 25.06.2016 г., като всичко платено на ответницата е в размер на 11 750 евро, а таксите за превод са в общ размер от 587,50 евро, при което ищцата е обедняла със сумата 12 337,50 евро.
Ищцата посочва, че през 2014 г. е вложила и пари за подобрения в имота в размер на 3 160 лева, която сума е получила от рента и продажба на наследствени земи. Твърди, че е поръчала на своя братовчедка да преведе тази сума на сина й Т. В. К., който я е получил чрез банков превод на 09.06.2014 г. и я е предал на ответницата, която е извършила ремонт на къщата в с.*** и преустройство на една маза в лятна кухня и е обзавела това помещение, което е довело до обогатяване на ответницата за сметка обедняването на ищцата.
В исковата молба се сочи, че ищцата се е прибрала за постоянно в България на 10.07.2016 г. и е поискала от ответницата да й бъде прехвърлена собствеността върху имота с нотариален акт, съобразно уговорката им.
Ответницата е отказала под предлог, че не е подготвила документите. На отправените впоследствие покани отново не се е отзовала, което поражда 3 правен интерес за ищцата от предявяване на искове за осъждане на ответницата да върне сумата 12 337 евро, като получени без основание, както и сумата 3 160 лева, с които е обедняла, а ответницата се е обогатила за нейна сметка.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Н. А. А. , която оспорва основателността на предявените искове. Признава изложените в исковата молба обстоятелства, че се е запознала с ищцата в Италия, където двете са работили, както и че ищцата я е запознала със сина си и двамата живеят на съпружески начала от 2013 г. Оспорва твърденията, че между страните е бил сключен предварителен договор за продажба на собствения й имот в с.***. Признава обстоятелството, че е получила от ищцата посочените в исковата молба суми, но твърди, че същите са дадени не за изплащане на имота, а за подпомагане издръжката на семейството на ответницата и сина на ищцата. Посочва, че ищцата и сина й са били във влошени отношения и за да бъдат изгладени тези отношения ищцата е започнала да помага на сина си и ответницата като семейство, без да поставя допълнителни условия. Твърди, че част от парите са вложени в ремонт на къщата и закупуване на обзавеждане, както и че от 10.07.2016 г. ищцата живее безвъзмездно в този имот.
Ответницата счита, че не е получила сумите без основание, а същите са дадени в изпълнение на нравствен дълг на ищцата към сина й. Твърди още, че част от парите са изпратени за ремонт на автомобил, а друга част – за лечението на бившия съпруг на ищцата В. Т. К., който е гледан две години от ответницата и сина на ищцата.
Пред първинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени 22 броя документи на италиански език, които районният съд е приел като писмени доказателства по делото.
Като взема предвид, че тези документи не са придружени с превод на български език, настоящият съдебен състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл.185 ГПК и същите не могат да бъдат ценени като годни писмени доказателства. Както в исковата молба, така и в първото съдебно заседание, проведено на 25.04.2020 г., ответницата обаче е признала, че е получила от ищцата посочените в исковата молба суми – 12 337,50 евро, 4 преведени с MoneyGram и на ръка, поради което съдът приема това обстоятелство за безспорно установено.
Към исковата молба е приложено и платежно нареждане, от което е видно, че на 09.06.2014 г. Ж. К. П. е превела по сметка на сина на ищцата Т.
В. К. сумата 3 160 лв. В документа е посочено, че сумата е от плащане на рента и продажба на земя. В първото съдебно заседание ответницата е признала, че тази сума е вложена в ремонта на собствения й имот в с.***.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждават безспорните обстоятелства, че страните са се запознали в Италия, където са работили, както и че ищцата е запознала ответницата със сина си – св.Т. В. и през 2013 г. двамата са заживели на съпружески начала в гр.Мездра. От гласните доказателства се потвърждава и обстоятелството, че от 2013 г. ищцата е започнала периодично да превежда на ответницата парични суми, част от които са изпращани чрез MoneyGram, а друга част са предавани на ръка чрез шофьор. Свидетелите установяват непротиворечиво, че ищцата е търсела къде да живее след завръщането си от Италия в България, поради което ответницата й е предложила да живее в нейния имот в с.***. Безспорно се установява и обстоятелството, че след завръщането си от Италия в България преди около 3 години и до настоящия момент ищцата живее в къщата на ответницата, като според свидетеля Ц.А. дори е лишила последната от достъп до имота.
Противоречие в свидетелските показания е налице в частта, в която установяват какви са били уговорките между страните по отношение на този имот. Свидетелите на ищцата – И. Д. /приятелка на ищцата/, Т. Н. /приятелка на ищцата/ и С. К. /брат на ищцата/ твърдят, че уговорката е била ответницата да прехвърли на ищцата собствеността върху имота срещу парите, които последната й превежда. Според свидетелката Т.Н. уговорката е била да бъдат изплатени около 9 000 евро, какъвто е бил размера на тегления от ответницата ипотечен кредит. Свидетелят С.К. заявява, че лично пред него ответницата е заявявала, че ще прехвърли собствеността върху имота на сестра му, но не е сторила това до настоящия момент. Свидетелите на ответницата – М. Т.
/приятелка и съседка на ответницата/, Т. В. /син на ищцата и съжителстващ на съпружески начала с ответницата/ и Ц. А. /брат на ответницата/ заявяват, че не знаят между страните да е имало уговорка за продажба на имота в с.***.
Свидетелите М.Т. и Т.В. посочват, че отношенията между ищцата В. К. и 5 сина й – св.Т. В. са много влошени, ответницата се е опитвала да ги сдобри и комуникацията между двамата се е осъществявала чрез нея, което е и причината ищцата да изпраща пари на нея, а не на сина си. Същите свидетели сочат, че именно поради тези влошени отношения не е било възможно ищцата да живее със сина си след завръщането си в България, поради което ответницата я е пуснала в имота си, но без уговорка за прехвърляне на собствеността.
От показанията на част от свидетелите се установява, че част от превежданите пари са използвани за ремонт на къщата в с.*** – свидетелката М. Т. установява, че е била свидетел на разговори по телефона, при които В.
К. е казвала на Н. А.а, че й изпраща пари, за да направи ремонт на къщата в с.***; свидетелят Т.В. също заявява, че майка му е помагала за ремонти; свидетелката И. Д. установява, че мъжът й е правил ремонт в имота в с.***, за който му е плащала ответницата, но според свидетелката парите са били осигурени от ищцата. Според свидетелите М.Т. и Т.В., друга част от парите, които ищцата е превеждала на ответницата са били за ремонт на кола, за изплащане на теглен от ответницата ипотечен кредит, за огрев, за лекарства на бившия й съпруг, който е бил болен и е гледан две години от св.Т. В. и ответницата.