Решение № 4292 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4292 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330101104 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П........, ул. „Х.............., против „Моят Кредит” ЕООД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, с която са предявени иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30,00 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ............... и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50,00 лв. – недължимо платена по нищожна клауза за неустойка по Договор за паричен заем №..............., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – .................... до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем №............по силата на който на ищцата била предоставена заемна сума в размер на ...........или левовата му равностойност, при годишен лихвен процент от 40,02 % и годишен процент на разходите от 42,16 %.

Заемната сума следвало да бъде върната за 6 месеца, за периода от 20.01.2020 г. до 22.06.2020 г., съгласно погасителния план по договора, като всяка погасителна вноска била в размер на 38,17 евро. Договорът бил недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК – на основание 1 чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В нарушение на тази разпоредба не бил посочен начин на начисляване на ГПР, липсвала яснота как е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. Определената в договора неустойка представлявала „скрито оскъпяване“ по кредита, тъй като ако била добавена към общата сума за плащане, потребителят щял да установи, че ГПР надвишава 50 %. С това се допускало нарушение на чл.19, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за неустойка била нищожна, като уговорена в нарушение на добрите нрави и поради прекомерност на неустойката. Неустоечната клауза била недействителна и на допълнително основание по чл. 21, ал. 1 от ЗПК, противоречала и на материалния закон – чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че между страните е сключен Договор за заем № ........... по силата на който ответникът отпуснал на ищцата заем в размер на ..........Оспорва се изложеното в исковата молба твърдение, че сключеният между страните договор за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Наведени са доводи, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9 от ЗПК, като се твърди, че клаузите в договора са индивидуално уговорени и не са неравноправни. В чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК било посочено, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, от което следвало, че неустойките по чл. 12, ал. 4 от договорите, таксата за отлагане изискуемостта по чл. 6, ал. 4 от Договора за допълнителни услуги и таксата за избягване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 5, ал. 4 от договора за предоставяне на допълнителни услуги не се включват в ГПР. По отношение на кумулирането на неустойката с погасителните вноски, ответникът твърди, че тази уговорка е изцяло в полза на и за удобство на потребителя, като с нея се държала сметка за интересите на потребителя.

Обезщетението не попадало в общите разходи за неустойка и не можело да се вземе предвид при изчисляване на ГПР, не следвало неустойката да се приравнява на възнаградителна лихва. Ответникът сочи, че ищцата е заплатила сумата в общ размер на 731,04 лв., с която са погасени следните задължения по процесния договор за кредит: 400,00 лв. – отпусната главница, 47,97 лв. – възнаградителна лихва и 283,07 лв. – неустойка. Според ответника, нарушенията, на които се позовава ищцата не могат да доведат до нищожност на договора.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата П. И., чрез процесуалния си представител ..........., поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

2

В открито съдебно заседание ответникът „Моят Кредит“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ответното дружество – адв. Д. П., с която оспорва исковата молба, поддържа отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С протоколно определение от .......... постановено по делото, е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на всеки от предявените осъдителни искове чрез увеличаване на размера на същите съответното от 30,00 лв. на 47,97 лв. относно иска, касаещ платена без основание сума по клауза за възнаградителна лихва, както и от 50,00 лв. на 283,07 лв. относно иска, касаещ платена без основание сума по клауза за неустойка по процесното договорно правоотношение

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

За уважаване на предявените осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В тежест на ответника е да докаже, че исковите суми от 47,97 лв. – възнаградителна лихва и 283,07 лв. – неустойка са заплатени от ищцата на валидно правно основание, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи за възнаградителна лихва и неустойка по действителен договор за кредит.

Не е спорно между страните и с приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, ч е между ищцата П. П. И. и ответника „Моят Кредит” ЕООД е сключен Договор за паричен заем № ............Страните не спорят, че по силата на този договор ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 400,00 лв.; че между страните е постигната договореност, че ищцата – заемополучател дължи заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора за заем; че ищцата е осъществила плащания към ответника в общ размер на 731,04 лв. във връзка с процесния договор за паричен заем, с който са погасени 400,00 лв. – отпусната главница, 47,97 лв. – възнаградителна лихва и 283,07 лв. – неустойка. Тези обстоятелства изрично се признават от ответника в отговора на исковата молба.

Сключването на процесния договор за заем се установява и от представения по делото Индивидуален договор за заем .................. видно от който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата в размер на 204,52 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото към лева, при лихвен процент от 40,02 % и годишен процент 3 на разходите от 42,16 %. Заемната сума следвало да бъде върната на 6 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 38,17 евро или 74,66 лв., съгласно погасителен план - Приложение № 1 към договора . Общият размер на всички плащания по заема е посочен в размер на 229,04 евро или 447,96 лв.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за заем заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД в срок от три дни след сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че третото лице (поръчител, солидарен длъжник) следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг (договор за поръчителство), с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Договорено е, че със сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно този член се смята за изпълнено.

Според чл. 12, ал. 3 от договора третото лице (поръчител) подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните са се договорили, че третото лице-поръчител следва да отговаря кумулативно на следните условия: да бъде дееспособно физическо лице; навършена възраст - 25 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора - 1500 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора; стабилна кредитна история /без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/; предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.

В чл. 12, ал. 4 от договора е предвидено, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в този член ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети.

Посочено е, че в случай че заемателят в определения срок не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 144,74 евро или тяхната левова равностойност в размер на 283,08 лева. В чл. 12, ал. 6 е посочено, че страните се съгласяват, в случай че посочената в ал. 4 неустойка стане дължима от страна на заемателя, същият да я заплати на части съгласно погасителен план, посочен в ал. 6.

Съгласно чл. 12, ал. 7 от договора заемателят има право по всяко време от действие на договора да предложи изпълнение на задължението си по чл.

12, ал. 1, в случай че не го е направил в първоначалния тридневен срок. В случай че след като неустойката по чл. 12, ал. 4 стане изискуема и дължима, заемателят предложи действието на трето лице – поръчител и същото поеме солидарно задължение по договора за заплащане на всичко дължимо, заемателят дължи заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по погасителните вноски преди поемането на солидарен дългпо договора за заем от страна на трето лице – поръчител. Според чл. 12, ал. 8 от договора, в случай че заемателят забави заплащането на погасителна вноска съгласно приложимия погасителен план с повече от 30 дни, същият губи 4 правото си по ал. 7.

В Приложение № 1 (Погасителния план) към договора е посочено, че сумата на кредита е 400,00 лв., със срок на кредита 6 месеца и размер на вноската 74,66 лв. В погасителния план е отразен и размера на месечната вноска с оскъпяването за неустойка - вноска по чл. 12, ал. 4 от договора в размер на 121,84 лв. месечно и обща сума за плащане 731,04 лв.

Не е спорно по делото, че ответникът „Моят Кредит“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищцата П.

И. е физическо лице, което при сключване на Договора за заем е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същата е усвоила изцяло заетата сума от 400,00 лв. и е погасила всички задължения по процесния Договор за кредит (в т.ч. и възнаградителната лихва в размер на 47,97 лв. и неустойката от 283,07 лв.), като е заплатила по сметка на ответника сумата в размер на 731,04 лв. Сключеният между ищцата и ответника Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).