Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 871 от 13.06.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2853/2021
Вид
Решение № 871
Подписан
13.06.2022
В сила
13.06.2022
Състав
Иванка Ангелова, Златина Рубиева, Яна Вълдобрева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Яна Вълдобрева

Златина Рубиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000502853 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262748 от 27.04.2021г., /изменено в частта за разноските с определение № 271711 от 13.07.2021г. по реда на чл. 248 от ГПК/, постановено по гр. д. № 8675/2020 г. СГС, I ГО, 29 състав е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Л. И. С., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 35 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от осъществено на 27.08.2019 г. в гр. София на пешеходна пътека на ул. „Ген. Николай Г.

Столетов“ на кръстовището с ул. „Подполковник Калитин“ по вина на водача на автомобил „Дачия Докер“ с ДК № ******** – Н. Ж. С., чиято делктна отговорност е обезпечена чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 364,54 лв. – дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медикаменти, медицински и други изделия, настъпили в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до пълния предявен 1 размер от 45 000 лв. и за имуществените вреди за разликата над уважения размер от 364,54 лв. до пълния предявен размер от 477,51 лв. и акцесорните претенции за законната лихва за периода 27.08.2019 г. – 14.11.2019 г. включително. С решението СГС, I ГО, 29 състав е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на „Адвокатско дружество П. и Д., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от ЗА, сумата от 1 484,59 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 г. за предоставената на Л. И. С. безплатна правна помощ по производството. С решението СГС, I ГО, 29 състав е осъдил Л. И. С. да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 618, 91 лв. – разноски по производството. С решението СГС, I ГО, 29 състав е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1 562, 33 лв. – дължима държавна такса и разноски за възнаграждението на вещо лице по производството.

Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 25 000 лв. до присъдените 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е подадена въззивна жалба ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с релевирани оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд е уважил предявените срещу жалбоподателя искове при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, като е кредитирал избирателно събрания доказателствен материал, не е взел предвид приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност, неправилно интерпретирайки същите. В жалбата се излагат възражения срещу определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като се прави оплакване, че обезщетението е определено в завишен размер, с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Сочи се, че от инцидента са изминали две години, а общото състояние на ищцата е стабилизирано, без да са налице данни за получени тежки негативни последици или усложнения от процесната фрактура, което не е отчетено от първоинстанционния съд. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Предявява се претенция за присъждане на съдебните разноски пред двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 35 000 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лв. е подадената насрещна въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство. В жалбата се релевира оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, поради нарушения на материалния закон по приложението на чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че определеният от съда по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен, недостатъчен да овъзмезди претърпените от пострадалата болки и страдания. Твърди се, че 2 размерът на присъденото обезщетение не съответства на характера и тежестта на получената от ищцата фрактура. Поддържа се, че съдът не е оценил в достатъчна степен затрудненията и ограниченията, които пострадалата се е наложило да търпи по време на оздравителния период, както и отражението на случилото се върху емоционалното й състояние. Възразява се, че съдът не е оценил в достатъчна степен, че вследствие на извършените операции са налице остатъчни загрозяващи белези, както и че не е настъпило пълно възстановяване. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, вместо което да уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 45 000 лв., ведно с последиците от това. Предявява се претенция за присъждане на деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка страна поддържа подадената от нея въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 45 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди и в размер на 477, 51 лв. за претърпените от нея имуществени вреди, получени вследствие на ПТП настъпило на 27.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 29 състав е уважил частично предявените искове, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на Л. И. С. сумата в размер от 40 000 лв., като е намалил сумата съразмерно с извънсъдебно изплатеното обезщетение от застрахователя в размер от 5 000 лв. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата в размер от 364, 54 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 477, 51 лв. За неоснователно е прието възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в 3 жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният от ищцата иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 25 000 лв., а този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 364,54 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 15.11.2019г., то основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това, въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Във връзка с доводите в жалбите на ищцата и ответника, които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира от фактическа и правна страна следното:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила „закрито счупване на левия голям пищял в горната му част“.

Вещото лице обяснява, че при този вид фрактури коляното се огъва навътре и бедреният кондил силно притиска външния кондил на големия пищял, от който се отделя костен откършек от външната му част; фрактурата при ищцата е локализирана в спонгиозната част на големия пищял, където костта е изпълнена с крипти и освен че се чупи и се смачква; образува се голям костен дефект, което налага този дефект (отвор) да се запълни с кост от друго място (таза) или с консервирана спонгиозна кост от банка. Сочи, че това определя тези фрактури като сложни по вид и трудни за лечение. Спешна медицинска помощ е указана на пострадалата в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.

Постъпила е контактна и адекватна, с оплаквания от болки в лявата коленна става и под нея, като при прегледа е била афебрилна, с деформация на външната страна на лявото коляно, халтавост на ставата, предно латерална недостатъчност и невъзможност за движение. По спешност са били извършени хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и консултации с ортопед, хирург, невролог, интернист и анестезиолог.

Докторът описва, че освен описаното счупване при пострадалата е била установена „есенциална (първична) хипертония“. След проведена оперативна подготовка, пострадалата е била оперирана на 29.08.2019 г.; извършено й е било „открито наместване на фрактурата, костна пластика на костния дефект с лиофилизирана кост и стабилизиране с Г-образна титанова плака и винтове.

Установява, че след гладко протекъл възстановителен период пациентката е била изписана от болницата на 04.09.2019 г., като лечението й е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим да не стъпва на оперирания крак и да приема антикоагулантна и обезболяваща терапия.

4

Вещото лице установява, че през първите 5 месеца след извършената операция на ищцата е било забранено да стъпва на левия крак, поради опасност от смачкване на костната пластика , като в този период тя се е предвижвала с помощта на помощни средства (проходилка); в началото на 6тия месец ищцата е започнала начална рехабилитация на лявата коленна става и постепенно дозирано натоварване на крака. Сочи, че общо оздравителният период при пострадалата е приключил за срок от 8 месеца. Излага, че по време на възстановителния период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни са били те през първите 2 – 3 месеца непосредствено след злополуката и извършената операция, както и около 2 месеца по време на провежданото раздвижване на лявата коленна става; през останалите периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора и най-вече при рязка промяна на времето – влажно и студено време, което е налагало да ползва седативни и обезболяващи средства. Вещото лице определя сегашното състояние на ищцата като стабилизирано; не са налице данни пострадалата да е получила тежки негативни последици или усложнения от процесната фрактура; счупената лява голямопищялна кост е зараснала. Докторът констатира, че в зоната на извършената операция има остатъчен Г-образен белег около 14-15 см по предно-страничната страна на лявото коляно; ищцата се придвижва с помощта на патерица с щадяща и накуцваща наляво походка; флексията на лявото коляно е трайно намалена с около 10 градуса, поради което пострадалата трудно кляка и изкачва стълби.