Решение № 332 от 31.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Стара Загора, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530201126 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на И. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес в град Стара Загора, бул. *******, срещу наказателно постановление № 9104/04.02.2025г издадено от и. д. началник на отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура –гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. трето от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 б. "а" и чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В жалбата се излагат съображения за нарушение на материалния закон.

При условията на евентуалност моли да бъде изменена наложената санкция до законовия минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез упълномощен юристконсулт оспорва жалбата като неоснователна и заявява, че НП е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по 59, ал. 2 от ЗАНН -14 дневен от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

1

След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:

На 08.01.2025 г, в 11,57 часа, на път ІІ-66, км. 55, в посока гр. Нова Загора - гр. Стара Загора, жалбоподателят И. Г. Д. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси –МПС с 2 оси марка "МАН" модел ТГА 18.480 БЛС с рег. ***** и полуремерке с 3 оси с рег. №*****, като в процеса на извършената проверка от свидетелите Д. З./актосъставител/ и Р. Г./свидетел по АУАН/ и двамата в качеството на инспектори в АПИ било установено, че водачът И. Д. извършвал превоз на фракция.

При направеното техническо измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №**** и ролетка № 1308/18/5 м. било констатирано, че:

При измереното разстояние между осите 1, 32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 27, 250 тона при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването било с 3, 250 тона;

Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на МПС било 12, 750 тона, при максимално допустимо натоварване на същата ос 11, 500 тона съгласно чл. 7 ал. 1, т. 4 б. "а" от Наредбата, като превишението било с 1, 250 тона.

При тези данни свидетелят З. счел, че управляваното ППС било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството регламентирано в раздел ІІ от Наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 2 от същата наредба при превишаване на максимално допустимите норми на чл. 7 ППС е тежко.

Поради тези съображения актосъставителят З. като инспектор в АПИ съставил на жалбоподателя Д. акт за установяване на административно нарушение № 0010576 на същата дата 08.01.2025 г. Връчен бил на жалбоподателя за да се запознае със съдържанието му и последният го подписал без възражения.

Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Като взел предвид съставения АУАН и останалите писмени доказателства, наказващият орган и. д. началник отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура –гр. София издал атакуваното наказателно постановление № 9104/04.02.2025 г, в което при идентична с акта фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предложение трето от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер от 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от 2 приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както от гласните, които са еднопосочни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е основателна по следните съображения:

АУАН е съставен от главен инспектор в отдел "Контрол на републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ и за да обоснове неговата компетентност АНО се е позовал на Заповед №РД-11-96 от 29.01.2025 г (лист 15 от делото) на председателя на УС на АПИ. С тази заповед, посочените в нея длъжностни лица са определени да съставят АУАН, съгласно чл. 56, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата, вр. чл. 167 ал. 3 и чл. 170, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

Съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, службите за контрол, определени от собствениците или администрацията управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировката. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица от Агенция "Митници" и А"ПИ" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите, влизащи и излизащи от страната.

Видно от изречение второ на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, длъжностните лица на А"ПИ" контролират общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.

Така заложените правомощия са единствено и в съответствие с целите на Закона за пътищата, в чл. 1, от който е предвидено, че с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура на Република България. Същевременно посредством тези правомощия не се постигат целите на ЗДвП, които съгласно чл. 1, ал. 2 са да се опази живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазва имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване от МПС.

3

Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на А"ПИ" не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП, въз основа на нормата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП. За така посочените нарушения те биха могли да съставят АУАН по реда на Закона за пътищата, тъй като изрично в нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 е предвидено, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица нарушили разпоредбите на чл.

25, чл. 26, ал. 1, т. 1 букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията управляваща пътя.

За пълнота на изложеното, следва да се има предвид и че ако законодателят е искал длъжностните лица на А"ПИ" да имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП, за така установеното нарушение, то би го предвидил изрично както е сторил в нормата на чл. 167а от ЗДвП и чл. 189е, относно контрола върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП и установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП.

На следващо място, наказателното постановление също е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините и от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В случая наказателното постановление е издадено от началник отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа" в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към А"ПИ", видно от Заповед №РД11-96/29.01.2025 г на председателя на УС на А"ПИ" Съгласно чл. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенцията "Пътна инфраструктура", Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството със седалище в гр. София и със специализирани звена – областни пътни управления, Национално тол управление и институт по пътищата и мостовете.

Видно от така представената Заповед не се установява АНО да е длъжностно лице определено да издава наказателни постановления по ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините. Нещо повече А"ПИ" е ЮЛ на бюджетна издръжка към МРРБ, който министър не е предвиден сред лицата по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП имащи право да издават наказателни постановления по ЗДвП, съответно да определя други длъжностни лица, които да могат да ги издават. Единствено в нормата на чл. 189е ал. 12 от ЗДвП са предвидени правомощия на председателя на УС на А"ПИ" или оправомощено от него длъжностно лице да издава наказателни 4 постановления по ЗДвП, но за административни нарушения по чл. 179, ал. 33в. Правомощията за издаване на наказателни постановления следва да са изрично предвидени, а не да се извеждат по тълкувателен път.

Освен изложеното следва да се разгледа и избраната нарушена материална правна норма. Нарушение е по чл. 53, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т.

1 б. "а" от Закона за пътищата или то е такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, съгласно които извършва водачът, който управлява извънгабаритно и/или тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това ППС. Председателят на ВКС и ВАдмС в съвместно искане с вх. № 30775/08.12.2023 г са установили противоречива съдебна практика по посочения въпрос и са предприели действия за издаване на тълкувателно дело № 5/2023 г (по което все още няма тълкувателно решение).

Според първото възприето становище, въпреки незначителните разлики в описанието на неправомерно поведение по ЗП и ЗДвП, може да се направи извод, че те предвиждат едно правило за поведение и за това е недопустимо дублиране на отговорностите за едно и също нарушение по разпоредби от два различни материални закона, регулиращи различни обществени отношения, които предвиждат и различен размер санкции на ФЛ. Според това становище сравнителният анализ на двете норми води до извода, че доколкото за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, то няма как да е субект и на нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП. В подкрепа на това виждане се изтъква, че водачът на ППС не е задължено лице, което е легитимирано да поиска издаването на разрешително от администрацията управляваща пътя по реда на ЗП.

Според второто становище, когато водач управлява извънгабаритно и/или тежко ППС, правилно е деянието му да се квалифицира като нарушение на чл.

26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП, въвеждащ забрана за движение по пътищата на извънгабаритни и/или тежки превозни средства без специално разрешение издадено от администрацията, управляваща пътя. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП отговорността на ФЛ е лична, лична е и за тези ФЛ, които извършват или наредят посочените в чл. 26 ЗП дейности. Според това становище разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП кореспондира с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата, който предвижда съставянето на акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на тежко или извънгабаритно ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса, от което следва, че отговорността на посочените текстове от ЗП може да носи както водачът като пряк извършител, така и съответното отговорно длъжностно лице, което е наредило превоза или придружава товара. Според това второ становище с евентуалното ангажиране отговорността на другите изброени лица, не отпада отговорността за водача и същият законосъобразно ще е наказан.