Решение № 1686 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1686 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330109698 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на И. Б. Б., ЕГН **********, пост. адрес: ....., депозирана против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 – 54.

Твърденията в исковата молба са , че между страните бил сключен договор за кредит № ..... 23.03.2022 година, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя под формата на потребителски кредит паричната сума в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/. Ищецът следвало да върне посочената сума на 22.04.2022 г. В договора между страните бил уговорен стандартен лихвен процент в размер на 40.97 %, лихвен процент за срока на кредита в размер на 40.96 %, сума на лихвата за срока на кредит в размер на 6, 06 лв., ГПР 49.6 % и такса за бързо разглеждане в размер на 49.74 лв. Общата дължима сума по кредита възлизала на стойност 235.80 лв.

С анекс, сключен между страните, за допълнителна сума от 23.03.2022г. към договор за кредит № ......, кредиторът предоставил на кредитополучателя допълнителна сума в размер на 300 лв. /триста лева/. В анекса между страните бил уговорен стандартен лихвен процент в размер на 40.97 %, лихвен процент за срока на кредита в размер на 40.96 %, сума на лихвата след отпускане на допълнителната сума в размер на 16.16 лв., ГПР 49.6 % и такса за бързо разглеждане в размер на 123. 63 лв. Общата дължима сума по кредита след подписването на описания анекс била на стойност 619.79 лв., която сума ищецът следвало да върне на 22.04.2022г.

1

С анекс, сключен между страните, за допълнителна сума от 23.03.2022 г. към договор за кредит № ....... 23.03.2022 г,, кредиторът предоставил на кредитополучателя допълнителна сума в размер на 820 лв. /осемстотин и двадесет лева/. В анекса между страните бил уговорен стандартен лихвен процент в размер на 40.97 %, лихвен процент за срока на кредита в размер на 41 %, сума на лихвата след отпускане на допълнителната сума в размер на 43.79 лв., ГПР 49.7 % и такса за бързо разглеждане , която вече станала в общ размер от 292.80 лв. Общата дължима сума по кредита след подписването на последния анекс от 23.03.2022г. възлизала на стойност 1 636. 59 лв.. която сума ищецът следвало да върне на 22.04.2022г,

На 24.03.2022 г. ищецът заплатил на ответника сумата в размер на 1 594, 26 лв., с което плащане погасил изцяло усвоения от него паричен кредит по договор за кредит №........23.03.2022 г. и свързаните с него анекси.

Изложени са обаче доводи , че клаузите на ред 26 от договора и редове 25 от двете допълнителни споразумения са недействителни – нищожни по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит , тъй като противоречат на чл. 11 ал. 1 т . 10 от същия; на основанието по чл. 21 от същия, тъй като имат за цел заобикалянето на същия закон , и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , тъй като накърнявали добрите нрави.

С оглед казаното, се иска от съда да постанови решение, с което да ги прогласи за нищожни и да осъди ответното дружество да върне на ищеца сума от 292.80 лева , като дадена без основание по тези клаузи, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Иска се и присъждане на разноските по спора.

Предвид изложеното като факти в исковата молба, водят се обективно и субективно съединени между същите страни искове с правно основание в чл. 19 ал. 5 от Закона за потребителския кредит , чл. 21 и 22 от Закона за потребителския кредит , чл. 26 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите и чл. 55 от същия закон, и 146 от Закона за защита на потребителите; съдът служебно следва да провери договора за съответствие с изискванията на Закона за защита на потребителите.

Ответното дружество оспорва исковете, отрича пороци на договора.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че съобразно договора и допълнителните споразумения към същия , Б. е усвоил на дата 23.03.2022г. главница в размер от общо 1300 лева, като е платил на кредитора си на дата 22.04.2022г. общо 1594.26 лева , от които : 1300 лева главница , 1.46 лева лихва и 292.80 лева такси за бързо разглеждане на кредита.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:

Сключването на договора № .....не е спорно, представено и е копие от същия на л. 8 от делото. Установява се при прочита на първоначалния договор, че страните са договорили ищеца като кредитополучател да заплати на кредитодателя си такса за експресно 2 разглеждане в размер на 49.74 лева, за да разгледа последния искането му за кредит в рамките на по – кратък от обичайно предвидения срок. Няма спор и че към договора са сключени още две допълнителни споразумения , които предвиждат допълнителни плащания на такса за експресното разглеждане на искането за кредит.

Така , според анекса на л. 17 от делото , за бързо разглеждане на искането за отпускане на допълнителна сума от 300 лева, Б. се е съгласил да плати такса в размер на 123.63 лева ( общо)

Според анекса на л. 18 от делото , за бързо разглеждане на искането за отпускане на допълнителна сума от 820 лева, Б. се е съгласил да плати такса в размер на 292.80 лева общо по целия договор.

Таксата е платена изцяло; съдът кредитира заключението на вещото лице в този смисъл, а и то кореспондира с твърденията на страните .

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.

Не се намериха основания за недействителност на целия договор според специалния закон , чл. 22 от ЗПК.

Недействителна е обаче - нищожна – договорката на ред 20 от документа, озаглавен „специални условия „ към договора на л. 4 от делото, която предвижда заплащането на сума пари като такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Съдът следва да отбележи , че и трите договорени такси са за разглеждане на искане по един договор за отпускане на кредит на дата 23.03.2022г, без да има представени по съставени или твърдени нарочни искания за отпускане на кредита. Затова тези договорки водят до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелстват недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора, който така или иначе е длъжен по закон да разгледа искането и да му отговори в разумен срок, тъй като в противен случай носи отговорност по реда на чл. 12 от Закона за задълженията и договорите. Няма данни тези клаузи да са индивидуално договорени, ответната страна не доказва такива преговори , следователно те са нищожни на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

На следващо място, всяка договорка в договор за потребителски кредит, предвиждаща плащания на суми извън съществените му елементи ( главница и възнаградителна лихва) или разумно по размер обезщетение за забава, всъщност прикрива допълнително възнаграждение на кредитора по договора, доколкото плащанията се дължат и при точно изпълнение на длъжника. Затова всички подобни плащания следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, дори в хипотезата, когато плащането им е договорено под (трудно изпълнимо) условие. Тъй като нито таксата „ експресно разглеждане „ , нито неустойката са включени в ГПР, което е и изрично отбелязано в самия договор, при евентуалното им включване, процента на общите разходи по кредита ще надхвърли 50 % на 3 годишна база , което на практика означава, че договорката за такса „ експресно разглеждане„ заобикаля императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, респ,. нищожни е на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от същия закон.

Исковете да се прогласи нищожност на клаузите за такса за експресното разглеждане на искането за отпускане на кредит са основателни.

Предвид доказаното от заключението на вещото лице имуществено разместване на суми, платени по недействителните клаузи , основателен е и иска по чл. 55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите за репарирането им като дадени на неосъществено основание.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено, по иска на И. Б. Б., ЕГН **********, пост. адрес: ......, че в отношенията му с ответното дружество „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Никола Габровски „ № 79, са нищожни клаузите на ред 26 от договора и редове 25 от двете допълнителни споразумения на договора за кредит № .......от дата 23.03.2022г. за заплащане на такса за експресно разглеждане в общ размер на 292.80 лева, на основанието по чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Осъжда „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Никола Габровски „ № 79 да заплати на И. Б. Б., ЕГН **********, пост. адрес: ....., сумата от 292.80 лева – платена на неосъществено основание по нищожните клаузи клаузите на ред 26 от договора за кредит № ..... от дата 23.03.2022г. и редове 25 от двете допълнителни споразумения към него сума пари , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Никола Габровски „ № 79 да заплати на И. Б. Б., ЕГН **********, пост. адрес:...., сумата от 1060 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4